Райна Княгиня - жената, която обичаше революцията и Георги Бенковски
„ А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
– кой уши байряка, кой му тури знака –
„ Смърт или независимост “?
– Аз ще да ти кажа, – Райна дава отговор
на пашата, –
Аз уших байряка, аз му турих знака –
„ Смърт или независимост “
(народна песен)
Днес се навършват 100 години от гибелта на Райна Княгиня – забележителна персона в нашата история.
Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева, е влезнала в историята и в нашето схващане като Райна Княгиня. Родена е в Панагюрище в семейство на духовник от именития Футеков жанр. Проявява огромен интерес към учението и след килийното учебно заведение в метоха е изпратена да се изучи в Железник. След това се завръща в Панагюрище и става учителка.
Едва на 20години е, когато Бенковски я кани на съвещание на комитета и разпорежда да ушие основното знаме на въстанието. При оповестяването на въстанието, войводата я повишава на бял кон и дружно със знамето тя язди отпред на въстаниците, а цялото население я замеря с цветя.
„ На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по избор на жителите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на определен кон, с цел да мина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е отхвърлено вечно. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна независимост. Беловласи старци, паралелно с невръстни деца, вървяха на всички места след мен, пееха обичани национални песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкоз доста ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше застлан с тях като превъзходен килим. Виковете „ Ура! “ и „ Да живее! “ нямаха край. Тази тържествена върволица продължи до вечерта. “
Тя признава в автобиографията си, че скрито копнеела за Бенковски. На разпит дава отговор на турците, че не знае дали той я е обичал - от устата му нищо не чувала. Панагюрската учителка става революционерка от обич, а революцията разрушава живота ѝ и тя умира бедна, болна и полудяла.
При потушаването на протеста, татко и е погубен пред очите й. Младата учителка е хваната от турците и е разкарвана с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца и камъни по основната улица на Пловдив. Прекарва месеци по турските затвори и е избавена полумъртва, след намесата на непознатите дипломати. Здравето и е съществено повредено.
След като е освободена, Найден Геров я изпраща в Русия, където учи за акушерка. Там, като членка на Дамския благотворителен комитет приема 32 панагюрски сирачета, които получават обучение. След освобождението работи като учителка в девическата гимназия в Търново.
Жени се за брациговския бунтовник, тогава към този момент панагюрския кмет Васил Дипчев и когато той става депутат се реалокират в София. Райна ражда 5 момчета. Едното умира малко. След гибелта на мъжа си Райна Дипчева работи като акушерка. Умира през 1917г.
Райна Поп Гьоргьова:
– кой уши байряка, кой му тури знака –
„ Смърт или независимост “?
– Аз ще да ти кажа, – Райна дава отговор
на пашата, –
Аз уших байряка, аз му турих знака –
„ Смърт или независимост “
(народна песен)
Днес се навършват 100 години от гибелта на Райна Княгиня – забележителна персона в нашата история.
Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева, е влезнала в историята и в нашето схващане като Райна Княгиня. Родена е в Панагюрище в семейство на духовник от именития Футеков жанр. Проявява огромен интерес към учението и след килийното учебно заведение в метоха е изпратена да се изучи в Железник. След това се завръща в Панагюрище и става учителка.
Едва на 20години е, когато Бенковски я кани на съвещание на комитета и разпорежда да ушие основното знаме на въстанието. При оповестяването на въстанието, войводата я повишава на бял кон и дружно със знамето тя язди отпред на въстаниците, а цялото население я замеря с цветя.
„ На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по избор на жителите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на определен кон, с цел да мина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е отхвърлено вечно. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна независимост. Беловласи старци, паралелно с невръстни деца, вървяха на всички места след мен, пееха обичани национални песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкоз доста ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше застлан с тях като превъзходен килим. Виковете „ Ура! “ и „ Да живее! “ нямаха край. Тази тържествена върволица продължи до вечерта. “
Тя признава в автобиографията си, че скрито копнеела за Бенковски. На разпит дава отговор на турците, че не знае дали той я е обичал - от устата му нищо не чувала. Панагюрската учителка става революционерка от обич, а революцията разрушава живота ѝ и тя умира бедна, болна и полудяла.
При потушаването на протеста, татко и е погубен пред очите й. Младата учителка е хваната от турците и е разкарвана с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца и камъни по основната улица на Пловдив. Прекарва месеци по турските затвори и е избавена полумъртва, след намесата на непознатите дипломати. Здравето и е съществено повредено.
След като е освободена, Найден Геров я изпраща в Русия, където учи за акушерка. Там, като членка на Дамския благотворителен комитет приема 32 панагюрски сирачета, които получават обучение. След освобождението работи като учителка в девическата гимназия в Търново.
Жени се за брациговския бунтовник, тогава към този момент панагюрския кмет Васил Дипчев и когато той става депутат се реалокират в София. Райна ражда 5 момчета. Едното умира малко. След гибелта на мъжа си Райна Дипчева работи като акушерка. Умира през 1917г.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ