...А паша я пита, пита и разпитва Райна Поп Гьоргьова:

"...А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
- Кой уши байряка, кой му тури знака -
'Смърт или свобода'?
- Аз ще да ти кажа, - Райна дава отговор
на пашата,
- Аз уших байряка, аз му турих знака -
'Смърт или свобода'... "

(Народна песен)

" Това момиченце е наша щерка, назовава се Райна и се роди на 18 януари 1856г. в Панагюрище. Майка й се назовава Нона. На седмата й година я дадохме на обучение при калугерката в нашия град Елисавета. Момиченцето сподели огромна заложба в науката, стартира да чете и стигна по-възрастните си приятели " - написа духовник Георги Футеков, когато води щерка си да я запише в девически интернат. Там тя се изучила на тегел и кройка, а по-късно приключила и Търновската гимназия с отличие. Но славата й на изкусна бродирачка достигнала до Георги Бенковски. Когато я извикал на тайното заседание и й наредил да извеза знамето, Райна навела глава: " Не съм питала баща ". " Ще те затворя тук и в случай че не го ушиеш, ще те убия ", отвърнал воеводата и развил пред нея бохчата с плата и шевиците.

В навечерието на честванията на 139 години от експлоадирането на Априлското въстание, си спомняме за Райна Попгеоргиева Футекова, Княгинята на българския народ. Знамето, ушито от нейните ръце се трансформира в свят знак - " Свобода или гибел " - няма място за различен избор. Знамето на въстанието, на протеста, на решимостта за извоюване на свободата, на готовността за всеотдайност.
Родена в фамилията на духовник, Райна получава положително обучение. Тя е измежду основателките на женското сдружение " Надежда " и девическото " Китка ", в които девойките и дамите се възпитават в обич към българските обичаи.
Март 1876 година, ще промени живота на панагюрката вечно. Трескавата подготовка на Априлското въстание е в разгара си, когато тя получава възложение от Георги Бенковски – да ушие и извеза Главното въстаническо знаме. Почти месец лишава на Райна и нейните помощнички Цвета Зографска, Мария Нейчева и Милка Узунова, да сътворят байряка.
На 22-ри април, знамето е тържествено осветено. И самичък Бенковски упорства, то да премине през града, носено от дамата, дето го е ушила. Райна написа: " На втория ден от свободата знамето беше довършено. Аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да сграбчи револвер и да мина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е смъкнато вечно. Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна независимост. Беловласи старци, паралелно с невръстни деца, вървяха на всички места след мен, пееха обичани национални песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкоз доста ухаещи и разноцветни букети, че целия път беше застлан с тях като превъзходен килим. Виковете " Ура! " и " Да живее! " нямаха край. Тази тържествена върволица продължи до вечерта ".
Опиянението от въстанието е малко. След като потегля с Хвърковатата чета към Копривщица, Бенковски декларира: " Аз забих ръждясалия 500-годишен нож в сърцето на тирана. Нека Европа заповяда ". Погромът на революцията се развихря дни по-късно. Бащата на Райна е погубен пред очите й. 20-годишната Княгиня е измъчвана и насилвана от турците. Арестувана и пратена в Пазарджик, а след това в пандиза в Пловдив. Следователи и съдии, чули, че народът я назовава Райна Княгиня, се смеят и питат: " Ти българска кралица ли си, за какво уши знамето? ".
Райна дава отговор: " Аз съм скромна учителка, уших знамето, тъй като воеводата ми заповяда, носих го, тъй като народът искаше ".

Американският публицист Джанюариъс Макгахан, делегат на британския вестник " Дейли нюз ", разказва героизмът на Райна Попгеоргиева в един от най-вълнуващите си репортажи за Априлското въстание - " Панагюрище: Със знаме всичко е допустимо " /10 август 1876 г./. Американският консул Скайлер и съветският княз Церетелев я избавят от бесилото. Найден Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с подправен паспорт за Цариград, а оттова я трансферира в Москва. Там Райна учи 3 години медицина и става първата дипломирана акушерка в България. След Освободителната война, тя се завръща в България, а през 1882 година се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев - някогашен преподавател и бунтовник от Брацигово. В фамилията се раждат петима синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Животът на Княгинята не следва утъпканите пътеки и е низ от съдбовни тествания – на 42 години Райна остава вдовица с четири деца /най-малкия й наследник се прострелва неуместно при игра/. Болна от костна туберколоза, тя продължава да работи до края на дните си - отхвърля поканата на Фердинанд да се настани в двореца му, и работи като акушерка в най-бедните столични квартали.
По време на Руско-турската война, святото знаме на свободата ушито от нея, изгаря в хасковския конак. По случай първото публично честване на Априлското въстание през 1901г., Райна Княгиня още веднъж извезва Главното въстаническо знаме. То се пази в родната й къща-музей в Панагюрище.

Нека помним подвига на всички български светини. Поклон!

Снимки: wikipedia.org