А може би са били прави, а аз – греша?

А може би са били прави, а аз – бъркам? Може би по това мистично време на социализъм е било в действителност по-добре?

Може би е по-добре да жертваш свободата и правата си, с цел да имаш самун и сирене? Може би? Може би е било редно въпреки всичко Централен комитет и Държавна сигурност да са били шейховете на Народна република България?

Може би те в действителност са прави, а аз бъркам? Може би учебниците по история в действителност би трябвало да дефинират Тодор Живков като добър и сдържан водач, може би е редно Жан Виденов да е „ модернизатор “? Може би децата би трябвало да учат тази „ истина “? Защото историята се написа от спечелилите. А може би е извънредно време да отстъпим и да си признаем, че те победиха, а ние изгубихме?

Може би е редно да имаме здравна каса, като нашата, която да спомага за по-бързото ни физическо изгубване? Може би нещо друго, по-добро, ще пристигна на наше място? Може би виталният ни стандарт би трябвало да бъде понижен? Може би всички те са прави, а аз бъркам? Може би е време да се примиря? Щом болшинството желае това, болшинството получава това. Кой съм аз, че да се противопоставям?

Може би е време всеки да се избавя както откри за добре, само че поединично – през граница, където да търси ново началото и прехранване, може би в България, като захвърли глупавите отживелици, като почтеност и се отдаде на „ асимилиране “, на кухи европроекти, на „ покупко-продажби “, подкупи, обири, тарикатски номера? Тарикатите тук ги почитат. Поправка… обичат ги.

Може би е извънредно време всички да спрем да гласуваме. Изобщо. Нека сами си избират кой да сложат отпред. И без това няма значение, нали? А и кой изобщо брои нашия глас?

Може би е обикновено един от най-силните ни и в миналото уважавани тимове да бъде победен от група четвъртодивизионни дюнерджии? Както беше обикновено в миналото в детско-юношеската школа на този тим да се влиза и остава с връзки и „ дарове “. Както беше обикновено в миналото от управлението му да „ откраднат “ сгурията от подуенските хлапета, на която си прекарваха летата и някои от тях ставаха футболисти.

Може би е извънредно време да млъкнем и да се оставим на течението да ни отнесе. Може би нещо по-добро ще пристигна на наше място.

Може би Чернобил ни е бил малко. Може би ни би трябвало „ втори сезон “ въпреки всичко?

Може би е по-важно да си оправим историческите връзки с Македония за „ какво е било в миналото “, вместо да създадем нещо за това, „ което е в този момент “.

Може би е извънредно време да млъкнем и да се примирим? Може би би трябвало да напишем колкото се може повече учебници – освен за деца, само че и за възрастни – в които да четем какъв брой по-хубаво е било едно време. Това успокоява.

И да спрем да им пречим да върнат това време.

Може би е извънредно време да престанем да протестираме и да ги оставим да бетонират всичко. И без това единствено ги бавим, а не ги стопираме. Може би е редно да плащаме по 11 лева за минерална вода на нашето море? Може би е редно да излезем от Европейски Съюз и да върнем визите за Гърция. Така ще останат повече туристи в България.

Може би са прави, а аз бъркам? Все отново една неистина, изречена 1000 пъти, ставала истина, споделят. В подобен случай – кой съм аз, че да се противопоставям на „ истината “?

Може би никой?

Точно като теб.