А младежите се качват на влака и се готвят да

А младежите се качват на влака и се готвят да отпътуват.

Гледам аз откриването на Народното събрание и в очите ми се набиват ей такива неща: Светлината е друга. Говорът е различен, жуженето е друго, въздухът е различен в Парламента. Някак си по-проветрено наподобява.

Като излезе да приказва някоя депутатка от младите – и аз май не чувам какво приказва, а единствено я мечтателствам – хубава, та хубава.
Като излезе да приказва Десислава Атанасова, нито чувам, нито виждам – няма защо.

Като излезе Кирил Петков и почне да си разтяга усмивките, си крещя: „ Еех, децата ни ще ни ръководят! Кога се мина това време? “
И притискам палци, и ме е боязън.

Като излезе Мустафа Карадайъ и почне да плете едни нововъведения, догонвания и ускорителности, едни зелени слънчеви и сенчести покупко-продажби, виждам кои седят до него, и ми причернява. И се сещам за Родопите и родопчаните, и ми светва.

В Парламента през днешния ден имаше променлива облачност. Може и да превали в околните часове, само че прогнозата за идващите дни е хубаво време. Даже в планината.
Това е – младите потеглят към планината, а изпращачите най-вече да махат с ръка.

P.S. Оставям на политическите брокери, баячки, влъхви и всевъзможни други мераклии за прожектори да спрягат имена, постове, министерства, да хвърлят зарове и да въртят рулетки. Те, благите, към този момент и за махане с ръка не стават.

Николай Милчев