Идентифицираха извънредно издръжливи бактерии, които живеят в бетон
А мерикански учени идентифицираха бактерии, които живеят в бетон, заяви уеб сайтът Сайънс алърт.
Те даже могат да се развиват чудесно в тази негостоприемна среда и да предизвестяват за нежелани алкално-кварцови реакции, предизвиквани от влагата, наричани "рак на бетона ", водещи до структурни проблеми.
Бактериите могат даже да бъдат употребявани след време за възобновяване на развалени пътища и мостове.
От предходни проучвания е известно, че в бетона могат да се заселят бактерии. Микробиолозите от университета на Делауер са прецизирали кои тъкмо са те и по какъв начин общностите им се трансформират с времето.
Джули Мареска и сътрудниците ѝ са употребявали 40 цилиндрични проби бетон за проучването си, всяка с размер към литър.
Част от тях били от общоприет бетон, а други с добавка, която да предотвратява увреждащите реакции.
След като ги следили две години на покрива на лабораторията, в ДНК пробите най-често имало протеобактерии, фирмикути, актинобактерии. Около 50 - 60 % от тях евентуално били пристигнали от суровините, изключително чакъла.
С времето бактериалната разнородност спаднала, въпреки че някои типове се увеличавали внезапно според от сезоните. Причината евентуално била съществуването на храна.
"Какво ядат те?
Вероятно мъртвите тела на други бактерии. Ако няма храна, някои от тях могат да образуват спори или латентен вид клетка и по този начин да оцелеят, до момента в който завали ", изясни Мареска.
Бактериите съвсем не се различавали в двата типа бетон, въпреки и някои да предпочитали общоприетия.
Учените се надяват с по-нататъшно проучване да стартират да разпознават единствено по бактериите структурите, които могат да станат нестабилни, преди да стартират да се появяват пукнатини.
Тъй като някои бактерии могат да създават калциев карбонат, който е подобаващ за запълване на пукнатини и пори в бетона, микроорганизмите могат вероятно да бъдат употребявани след време за коригиране на здания и инфраструктури.
Вижте още:
Те даже могат да се развиват чудесно в тази негостоприемна среда и да предизвестяват за нежелани алкално-кварцови реакции, предизвиквани от влагата, наричани "рак на бетона ", водещи до структурни проблеми.
Бактериите могат даже да бъдат употребявани след време за възобновяване на развалени пътища и мостове.
От предходни проучвания е известно, че в бетона могат да се заселят бактерии. Микробиолозите от университета на Делауер са прецизирали кои тъкмо са те и по какъв начин общностите им се трансформират с времето.
Джули Мареска и сътрудниците ѝ са употребявали 40 цилиндрични проби бетон за проучването си, всяка с размер към литър.
Част от тях били от общоприет бетон, а други с добавка, която да предотвратява увреждащите реакции.
След като ги следили две години на покрива на лабораторията, в ДНК пробите най-често имало протеобактерии, фирмикути, актинобактерии. Около 50 - 60 % от тях евентуално били пристигнали от суровините, изключително чакъла.
С времето бактериалната разнородност спаднала, въпреки че някои типове се увеличавали внезапно според от сезоните. Причината евентуално била съществуването на храна.
"Какво ядат те?
Вероятно мъртвите тела на други бактерии. Ако няма храна, някои от тях могат да образуват спори или латентен вид клетка и по този начин да оцелеят, до момента в който завали ", изясни Мареска.
Бактериите съвсем не се различавали в двата типа бетон, въпреки и някои да предпочитали общоприетия.
Учените се надяват с по-нататъшно проучване да стартират да разпознават единствено по бактериите структурите, които могат да станат нестабилни, преди да стартират да се появяват пукнатини.
Тъй като някои бактерии могат да създават калциев карбонат, който е подобаващ за запълване на пукнатини и пори в бетона, микроорганизмите могат вероятно да бъдат употребявани след време за коригиране на здания и инфраструктури.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ