Защо Шойгу отиде в Беларус
А. Лукашенко би трябвало да се срещне с В. Путин през декември
На 3 декември съветският министър на защитата Сергей Шойгу посети Беларус, където организира диалози с беларуския си сътрудник В. Хренин и се срещна с беларуския президент А. Лукашенко. Министрите на защитата на двете страни подписаха протокол за взаимна военна сигурност.
По думите на С. Шойгу, Беларус остава благонадежден боен и политически сътрудник на Русия, което е изключително значимо в изискванията на невиждан напън от страна на груповия Запад и необявената война против нашите страни. Той също по този начин напомни, че в този момент в Беларус се организират действия за бойно съгласуване на съветски и беларуски формирования и военни елементи, които влизат в районната формация на войските.
Посещението на С. Шойгу в Минск незабавно стартира да обраства с голям брой клюки и догатки, популяризирани от беларуските опозиционни запаси, които в този момент работят основно от Литва и Полша.
Някой писа, че заради визитата на С. Шойгу, А. Лукашенко е бил заставен да наруши нормалния си работен график, което демонстрира хипотетичната възходяща взаимозависимост на президента на Беларус от Москва. Други се пробваха да свържат визитата на С. Шойгу с неотдавнашната непредвидена гибел на министъра на външните работи на Беларус В. Макей - твърди се, че в републиката протича окончателното пречистване на демократичната и прозападна част от елита.
Използвани са и обичайните прогнози за сякаш идната всеобща готовност и идното нахлуване на беларуската войска в спора в Украйна. Тези клюки се популяризират през цялото време на СВО, в която Беларус взе участие, въпреки и индиректно, само че с не по-малка значимост заради това, като стратегически плацдарм за северната формация на съветските войски и в това време като буфер за сигурност, покриващ Русия в северозападна посока.
В същото време беларуските управляващи неуморно повтарят, че Беларус не възнамерява директно присъединяване в СВО, а главната й задача, в границите на съюзническите отговорности към Русия, е да възпира силите на НАТО в западното направление.
По този метод, съгласно ръководителя на Камарата на представителите на Народното събрание на Беларус Владимир Андрейченко, групировката на НАТО в прилежащите на Беларус страни е повишена повече от 17 пъти и НАТО неведнъж е провеждало учения покрай беларуските граници. Една от последните се състоя в Литва - на 10 км от границата с Беларус.
На този обезпокоителен декор белоруските служби за военна регистрация и набор приканват жители в наборна възраст за инспекция на данните, което също способства за разпространяването на клюки за идната готовност.
Нова вълна от клюки за вероятното влизане на Беларус в СВО се улеснява и от резултатите от есенната акция в Украйна. Отстъплението на съветските войски покрай Харков и Херсон породи спекулации, че в този момент Русия може още веднъж да се наложи да върже украинските войски на север, както направи при започване на акцията. И се твърди, че Москва може да се опита да употребява армията на Беларус за това.
През есента беше оповестено основаването на взаимна беларуско-руска районна формация войски, което се употребява и като мотив от тези, които настояват, че Беларус скоро ще влезе в спор с Украйна, че под прикритието на основаване на районна формация, Руски войски още веднъж се натрупват в Беларус, с цел да се сътвори ударен пестник против Украйна.
Общият декор на беларуско-украинските връзки благоприятства появяването на сходни клюки. Официален Минск постоянно упреква режима в Киев в подготовка на диверсии и саботажи на територията на Беларус. През октомври посланикът на Украйна Игор Кизим беше извикан " на килима " в беларуското външно министерство. Онзи ден беларуските граничари оповестиха, че са съумели да приземят шпионски дрон, изстрелян от територията на Украйна. Границата сред Беларус и Украйна в този момент е по-скоро като фронтова линия.
Малко е останало от тогавашното дружелюбие на формален Минск към Украйна. Украйна беше третият търговско-икономически сътрудник на Беларус след Русия и Европейски Съюз и дълго време Минск очакваше, че взаимноизгодното търговско-икономическо съдействие ще помогне за изглаждане на политическите несъгласия сред страните. Оказа се, че това не е така; след началото на СВO търговията сред Украйна и Беларус се срина трагично.
В същото време Минск също няма аргументи да бъде замесен в директен спор с Украйна. Беларус няма териториални искания към Украйна. В Украйна няма доста беларуско малцинство, което да бъде дискриминирано, както е в тази ситуация с руснаците.
Причина за паника може да бъде единствено присъединяване в спора в Украйна на беларуски наемници и националистически паравоенни формирования, които не крият желанието си вероятно да пренесат войната на територията на Беларус. Днес обаче тази опасност наподобява по-скоро хипотетична.
Друг ограничителен фактор е ниското равнище на поддръжка за СВO в беларуското общество, което е разграничено в отношението си към спора, само че голямото болшинство от беларусите не желаят да вземат участие в него.
Влияят и зачатъците на предходната многовекторност – Минск желае да резервира най-малко минимално пространство за външнополитически маневри.
Сега обаче Минск разполага с такова пространство по-малко от всеки път. Политическата обсада на Запада се изостря от възходящата икономическа взаимозависимост от Русия. Повечето от комерсиалните, икономическите и логистичните вериги на Беларус към този момент са затворени на Руската федерация.
През декември А. Лукашенко би трябвало да се срещне с В. Путин, като главната тематика на диалозите най-вероятно ще бъдат ограниченията за поддръжка на беларуската стопанска система в подтекста на задълбочаващата се рецесия. Очевидно в подмяна на икономическа помощ, Москва разчита на всестранна политическа поддръжка от Беларус.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
На 3 декември съветският министър на защитата Сергей Шойгу посети Беларус, където организира диалози с беларуския си сътрудник В. Хренин и се срещна с беларуския президент А. Лукашенко. Министрите на защитата на двете страни подписаха протокол за взаимна военна сигурност.
По думите на С. Шойгу, Беларус остава благонадежден боен и политически сътрудник на Русия, което е изключително значимо в изискванията на невиждан напън от страна на груповия Запад и необявената война против нашите страни. Той също по този начин напомни, че в този момент в Беларус се организират действия за бойно съгласуване на съветски и беларуски формирования и военни елементи, които влизат в районната формация на войските.
Посещението на С. Шойгу в Минск незабавно стартира да обраства с голям брой клюки и догатки, популяризирани от беларуските опозиционни запаси, които в този момент работят основно от Литва и Полша.
Някой писа, че заради визитата на С. Шойгу, А. Лукашенко е бил заставен да наруши нормалния си работен график, което демонстрира хипотетичната възходяща взаимозависимост на президента на Беларус от Москва. Други се пробваха да свържат визитата на С. Шойгу с неотдавнашната непредвидена гибел на министъра на външните работи на Беларус В. Макей - твърди се, че в републиката протича окончателното пречистване на демократичната и прозападна част от елита.
Използвани са и обичайните прогнози за сякаш идната всеобща готовност и идното нахлуване на беларуската войска в спора в Украйна. Тези клюки се популяризират през цялото време на СВО, в която Беларус взе участие, въпреки и индиректно, само че с не по-малка значимост заради това, като стратегически плацдарм за северната формация на съветските войски и в това време като буфер за сигурност, покриващ Русия в северозападна посока.
В същото време беларуските управляващи неуморно повтарят, че Беларус не възнамерява директно присъединяване в СВО, а главната й задача, в границите на съюзническите отговорности към Русия, е да възпира силите на НАТО в западното направление.
По този метод, съгласно ръководителя на Камарата на представителите на Народното събрание на Беларус Владимир Андрейченко, групировката на НАТО в прилежащите на Беларус страни е повишена повече от 17 пъти и НАТО неведнъж е провеждало учения покрай беларуските граници. Една от последните се състоя в Литва - на 10 км от границата с Беларус.
На този обезпокоителен декор белоруските служби за военна регистрация и набор приканват жители в наборна възраст за инспекция на данните, което също способства за разпространяването на клюки за идната готовност.
Нова вълна от клюки за вероятното влизане на Беларус в СВО се улеснява и от резултатите от есенната акция в Украйна. Отстъплението на съветските войски покрай Харков и Херсон породи спекулации, че в този момент Русия може още веднъж да се наложи да върже украинските войски на север, както направи при започване на акцията. И се твърди, че Москва може да се опита да употребява армията на Беларус за това.
През есента беше оповестено основаването на взаимна беларуско-руска районна формация войски, което се употребява и като мотив от тези, които настояват, че Беларус скоро ще влезе в спор с Украйна, че под прикритието на основаване на районна формация, Руски войски още веднъж се натрупват в Беларус, с цел да се сътвори ударен пестник против Украйна.
Общият декор на беларуско-украинските връзки благоприятства появяването на сходни клюки. Официален Минск постоянно упреква режима в Киев в подготовка на диверсии и саботажи на територията на Беларус. През октомври посланикът на Украйна Игор Кизим беше извикан " на килима " в беларуското външно министерство. Онзи ден беларуските граничари оповестиха, че са съумели да приземят шпионски дрон, изстрелян от територията на Украйна. Границата сред Беларус и Украйна в този момент е по-скоро като фронтова линия.
Малко е останало от тогавашното дружелюбие на формален Минск към Украйна. Украйна беше третият търговско-икономически сътрудник на Беларус след Русия и Европейски Съюз и дълго време Минск очакваше, че взаимноизгодното търговско-икономическо съдействие ще помогне за изглаждане на политическите несъгласия сред страните. Оказа се, че това не е така; след началото на СВO търговията сред Украйна и Беларус се срина трагично.
В същото време Минск също няма аргументи да бъде замесен в директен спор с Украйна. Беларус няма териториални искания към Украйна. В Украйна няма доста беларуско малцинство, което да бъде дискриминирано, както е в тази ситуация с руснаците.
Причина за паника може да бъде единствено присъединяване в спора в Украйна на беларуски наемници и националистически паравоенни формирования, които не крият желанието си вероятно да пренесат войната на територията на Беларус. Днес обаче тази опасност наподобява по-скоро хипотетична.
Друг ограничителен фактор е ниското равнище на поддръжка за СВO в беларуското общество, което е разграничено в отношението си към спора, само че голямото болшинство от беларусите не желаят да вземат участие в него.
Влияят и зачатъците на предходната многовекторност – Минск желае да резервира най-малко минимално пространство за външнополитически маневри.
Сега обаче Минск разполага с такова пространство по-малко от всеки път. Политическата обсада на Запада се изостря от възходящата икономическа взаимозависимост от Русия. Повечето от комерсиалните, икономическите и логистичните вериги на Беларус към този момент са затворени на Руската федерация.
През декември А. Лукашенко би трябвало да се срещне с В. Путин, като главната тематика на диалозите най-вероятно ще бъдат ограниченията за поддръжка на беларуската стопанска система в подтекста на задълбочаващата се рецесия. Очевидно в подмяна на икономическа помощ, Москва разчита на всестранна политическа поддръжка от Беларус.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ