В славната слънчева сутрин на 5 юли 2024 г., Киър

Грешките, които „взеха“ главата на Киър Стармър

В славната слънчева заран на 5 юли 2024 година, Киър Стармър влезе на Даунинг стрийт като министър-председател за първи път, откакто завоюва впечатляващото болшинство от 174 гласа на общите избори предния ден. В сходна топла заран, малко по-малко от две години по-късно, той беше заставен да застане пред номер 10 и да разгласи оставката си.

Как се стигна до това?

Речта за оставка, изпълнена с възторг и достолепие, беше изключително изненадваща, тъй като, както министър председателят ясно съобщи, той е построил стабилен опит, правейки нещата, които водачите на лейбъристите са предопределени да вършат.

Минималната работна заплата се усили, трудовите права на служащите бяха усъвършенствани, описите на чакащи в Националната здравна работа (NHS) понижиха, половин милион деца се измъкват от беднотия, а стопанската система пораства в сложни времена (макар и с мудни темпове). По противоречивия въпрос за имиграцията, числата понижиха.

За неговите поддръжници, Стармър е непоказен, само че заслужен човек, който подхожда към работата си с нужната съвестност и с възприятие за националния интерес.

И въпреки всичко, на прага на Народното събрание, депутатите откриха, че реакцията на Стармър постоянно е била ориентирана към интуитивна ненавист. Рейтингите му в анкетите внезапно спаднаха на фона на недоволства, че обещанието му да донесе „ смяна “ през 2024 година не се е материализирало.

Премиерите в предишното постоянно са преживявали интервали на непопулярност. През 1980-81 година Маргарет Тачър беше извънредно непопулярна и все пак завоюва още два общи избора. И въпреки всичко този миг се усеща друго, което изяснява за какво Стармър смяташе, че би трябвало да си тръгне.

Въпреки голямото си болшинство, държавното управление в никакъв случай не е било толкоз известно. То завоюва поради голямото отчаяние на консерваторите на власт, изключително след неуспехите на премиерските постове на Борис Джонсън и Лиз Тръс. Победата на Стармър пристигна след удивително дребен дял от гласовете от 33,7% на избори с съвсем исторически ниска изборна интензивност.

„ Няма такова нещо като Стармеризъм “

Новото държавно управление изглеждаше безпомощно, тъй като в никакъв случай не откри безапелационна визия за страната. Премиерът съобщи публично:

„ Няма такова нещо като Стармеризъм и в никакъв случай няма да има! “

Подходът на Стармър беше сериозен, само че технократски, без да демонстрира интерес към хрумвания или правила. Това го остави да наподобява откъснат, когато се сблъска с популистки придвижвания отдясно (Reform UK на Найджъл Фараж) и отляво (Green на Зак Полански), които откриха мощна прочувствена връзка с гласоподавателите. Стармър предложи центристко държавно управление в миг, когато силата в политиката се отклонява от центъра.

Правителството се сблъска с проблеми още през цялото време. То разреши да бъде дефинирано с решението да понижи зимните заплащания за гориво за всички, с изключение на за най-бедните пенсионери. Това сподели цялостна липса на осъзнаване на политиката на този ход, който се отрази зле на гласоподавателите.

Не след дълго то се опита да промени закона за обществените помощи.

И по двата въпроса беше насила да направи унизителни промени, които станаха знак на държавното управление. Като че ли това не беше задоволително неприятно, тъй като по-късно решението за назначение на Питър Манделсън за дипломат във Вашингтон се оказа пагубно, откакто разкритията от досиетата на Джефри Епстийн бяха оповестени обществено. Стармър, който се беше опитал да си построи известност на почтен и честен човек, изглеждаше незапознат.

Но огромният проблем за гласоподавателите беше цената на живот, макар че държавното управление се опита да се бори с бедността измежду работещите посредством минималната работна заплата и правата на претовареност. Реалността за доста гласоподаватели обаче беше, че нищо изключително не се беше трансформирало и хората усещаха, че към момента живеят в ера на строги икономии.

Това частично изясни резултатите от локалните избори в Англия през май 2026 година, когато Лейбъристката партия завоюва единствено 17% от гласовете, до момента в който Reform UK реализира 26%. Лейбъристката партия загуби Сенед в Уелс за първи път от Plaid Cymru. Уелската Лейбъристка партия се класира на трето място, а лидерката Елунед Морган загуби мястото си.

Перспективата за реформистко държавно управление беше опасността, която разтревожи депутатите от Лейбъристката партия и издърпа килима под краката на Стармър. Победата на Анди Бърнам в Мейкърфийлд (където Reform завоюва множеството места в съвета през май) подсказваше, че той може да върне гласоподавателите назад към партията.

Лейбъристките държавни управления също страдат от поляризиращите резултати на преобладаващо десния английски медиен пейзаж. Това постоянно се подхранва от възприятие на неодобрение и отчуждение, насърчавайки негодуванието против имигрантите и „ откъснатия “ хайлайф. Изглеждаше, че Стармър желае хората да виждат проблемите по комплициран и нюансиран метод, с цел да се появят премислени решения.

Но този свят може би в този момент престава да съществува. Избирателите от ден на ден желаят да видят по какъв начин политиката прави незабавна смяна. Мнозина като че ли не са чували за работата, осъществена във връзка с заетостта и опазването на здравето, наред с други въпроси. Някои считат, че престъпността и имиграцията се усилват, до момента в който противоположното е правилно.

Как историците ще гледат на Стармър?

Много зависи от това какво ще се случи по-нататък. Ако Лейбъристката партия се възобнови в ръководството, тогава той ще бъде възприеман като някой, който е преобразил Лейбъристката партия като ръководеща партия и се е борил със комплицирани проблеми вкъщи и в чужбина. Той се е справил по-добре на интернационалната сцена, в сравнение с вкъщи.

В международен мащаб той е запазил поддръжката си за Украйна, признал е палестинска страна и е държал Обединеното кралство надалеч от войната на Тръмп в Иран.

Ако Reform UK завоюва идващите общи избори, Стармър ще бъде възприеман като човек, който е въвел държавно управление на Фараж.

Речта му за оставката го разкри като почтен водач, който се е опитал да служи на страната си със съвестност и предпочитание да усъвършенства общото богатство. Стармър постоянно е бил явен, че ще са нужни 10 години, с цел да се обърне Англия. Неговата покруса е, че е получил единствено две.

По-малко от две години след безапелационната си изборна победа, която обещаваше завършек на политическата неустойчивост във Англия, Стармър съобщи, че ще поддържа напълно своя правоприемник.