Красавицата и звярът заживели щастливо
" А нека, но едва ли " е съобразителният български превод на истинското заглавие Long Shot. Филмът е сантиментална комедия, което мигновено би трябвало да откаже по-капризния фен, само че макар жанровата си формулировка той е ненадейно пресен. Бонус точки дава настоящата плънка от политическа подигравка.
От Сет Роугън знаем какво да чакаме - пошъл език, само че постоянно и тъкмо обмислен жлъч. Някои от филмите, в които той е титуляр и съсценарист, са чудесни, други - за боклука. Общо минават в жанра " да се посмеем от сърце на простотиите ". Тук той е единствено в актьорско амплоа и работи по сюжет на Дан Стърлинг ( " Убийствено изявление " ) и Лиз Хана ( " Вестник на властта " ), въпреки режисьор да е остарелият му съдружник Джонатан Ливайн (снимали са дружно оптимистичния филм за рака " 50/50 " и " Нощта преди Коледа " ).
Топката подвига Чарлийз Терон, която излиза на сцената в най-бляскавия си тип. " А нека, но едва ли " споделя познатата от епохи история за хубавицата и звяра, за принцесата, целунала жаба, единствено дето зад персонажа на Роугън не седи никакъв обаян принц, ами средностатистически загубеняк без особености. Въпреки това сантименталният процес се състоява.
Ценното на този скромен филм е, че изцяло къса с реализма и хиперболизира до безумство мокрия сън на гимназиалния новобранец - да бъде захаресван от най-великолепната жена. Тук тя е суперуоман с разграфено до минута всекидневие и безупречно скроени костюми. Като младеж е била за малко детегледачка на подрастващия Фред Фларски, който още тогава е съумял да се изложи, въпреки тя да го помни с положително. Щрак! - ориста ги среща още веднъж двайсет години по-късно, гимназиалната активистка е към този момент държавен секретар на Съединени американски щати, а Роугън, в най-елементарния си шушляк и неподдържана от седмици брада, е незает публицист. Разбира се, грубоватият му комизъм ще разведри гробовно сериозната политичка, какво друго? Фларски се издига първо до създател на нейните политически речи, а след това и до любовен партньор. Началото на техните непредвидени взаимоотношения е истерично смешно и в случай че към края на филма добива към този момент непреодолими равнища на неимоверност, то на фена малко му пука за това.
Във кино лентата има няколко сполучливи шаржа на актуалния политически хайлайф - вижте единствено пародията на канадския министър председател Трюдо или Анди Съркис в ролята на подкупен медиен необут. Сериозна нотка се прокрадва и с темата за сексистките упования към работещите (и амбициозни) дами. Въпреки упоменатите детайли " А нека, но едва ли " не е добър или изключително значим филм - той е просто обезоръжаващо, необикновено занимателен и осигурява два безоблачни летни часа в киното.
От Сет Роугън знаем какво да чакаме - пошъл език, само че постоянно и тъкмо обмислен жлъч. Някои от филмите, в които той е титуляр и съсценарист, са чудесни, други - за боклука. Общо минават в жанра " да се посмеем от сърце на простотиите ". Тук той е единствено в актьорско амплоа и работи по сюжет на Дан Стърлинг ( " Убийствено изявление " ) и Лиз Хана ( " Вестник на властта " ), въпреки режисьор да е остарелият му съдружник Джонатан Ливайн (снимали са дружно оптимистичния филм за рака " 50/50 " и " Нощта преди Коледа " ).
Топката подвига Чарлийз Терон, която излиза на сцената в най-бляскавия си тип. " А нека, но едва ли " споделя познатата от епохи история за хубавицата и звяра, за принцесата, целунала жаба, единствено дето зад персонажа на Роугън не седи никакъв обаян принц, ами средностатистически загубеняк без особености. Въпреки това сантименталният процес се състоява.
Ценното на този скромен филм е, че изцяло къса с реализма и хиперболизира до безумство мокрия сън на гимназиалния новобранец - да бъде захаресван от най-великолепната жена. Тук тя е суперуоман с разграфено до минута всекидневие и безупречно скроени костюми. Като младеж е била за малко детегледачка на подрастващия Фред Фларски, който още тогава е съумял да се изложи, въпреки тя да го помни с положително. Щрак! - ориста ги среща още веднъж двайсет години по-късно, гимназиалната активистка е към този момент държавен секретар на Съединени американски щати, а Роугън, в най-елементарния си шушляк и неподдържана от седмици брада, е незает публицист. Разбира се, грубоватият му комизъм ще разведри гробовно сериозната политичка, какво друго? Фларски се издига първо до създател на нейните политически речи, а след това и до любовен партньор. Началото на техните непредвидени взаимоотношения е истерично смешно и в случай че към края на филма добива към този момент непреодолими равнища на неимоверност, то на фена малко му пука за това.
Във кино лентата има няколко сполучливи шаржа на актуалния политически хайлайф - вижте единствено пародията на канадския министър председател Трюдо или Анди Съркис в ролята на подкупен медиен необут. Сериозна нотка се прокрадва и с темата за сексистките упования към работещите (и амбициозни) дами. Въпреки упоменатите детайли " А нека, но едва ли " не е добър или изключително значим филм - той е просто обезоръжаващо, необикновено занимателен и осигурява два безоблачни летни часа в киното.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ