Неразказаните истории на Дани... така и ще си останат - неразказани
А Дани имаше доста какво да споделя. И за мото пътешествията си, и за пристрастеността си към живота, и за любовта си към спорта, и за обичта си към кучетата… Но ни напусна. Напусна този свят, в който тя намираше красиви неща, красиви хора, красиви събития. И отнесе със себе си неразказаните истории.
Запознах се с Йорданка Богданова на Първата дамска мото приключенска среща. В женския месец март, на 12.03.2022 година Дани беше първият презентатор на проведеното от Международната организация на дамите мотористи в България МОЖеМ/WIMA Bulgaria под егидата на Overland Adventures мото събитие. Излезе на сцената без грам суетност. Личеше си, че се тормози. Но си личеше и нещо друго – че желае почтено и искрено да опише за своите мото пътувания и по този начин да окуражи, да въодушеви дамите на мотоциклети. Да им каже “Ей, девойки! Няма нищо ужасно да се качите на обичаното си двуколесно и да отпрашите. Не е нужна Бог знае каква организация – просто организирайте мислите и желанията си. И не – не е ужасно да тръгнете самѝ! Щом като аз го върша, значи и вие ще го извършите!”
Слушах я, гледах я и – колкото и тривиално да звучи – имах възприятието, че я познавам от дълго време. Че някъде по пътищата на този (ни) живот сме се изгубили, а в този момент още веднъж сме се срещнали. Със закачлива усмивка.
Дани разказваше по какъв начин сам-самичка е тръгнала с мотоциклета си към Грузия. Как е предходна през Турция – сама̀ жена. Как е пренощувала на турска бензиностанция. И какъв брой изумена е била, когато, стъпвайки в Грузия, не е съумяла да откри и да си купи стандартна карта. Конвенционална – в смисъл хартиена. “Защото аз карам с такава карта.” – сподели Дани полупритеснено. Във времето на всевъзможни on и off навигации едно момиче на възрастта на щерка ми ме накара да припозная себе си. И несъзнателно да се усмихна – освен поради стандартната карта.
След това продължи описа си. С доста топлина и доверие загатна на няколко пъти майка си. И аз видях една млада дама, която няма потребност никому да се потвърждава (дори и на личната си майка). Една млада дама, която се радва на живота. Която е уверена в себе си. Която обича и почита себе си. И която има безрезервната поддръжка на майка си…
Разказът на Дани се обърна в противоположна посока – към Португалия. И всички присъстващи на Първата дамска мото приключенска среща като че ли дружно с Йорданка преживяхме тези безобразни дъждове във Франция. Преживяхме рухването на мотоциклета ѝ. След това дружно бяхме в оня френски сервиз, където гратис ѝ оправиха мотора. И дружно стигнахме до топлата и слънчева Португалия…
Дойде време за въпроси и едно от девойките помоли Дани да им даде чисто женски препоръки за такова дълго мото пътешестване. Дали да си носят обувки с високи токчета и/или пък рокли – ей такива дамски детайлности. Дани сподели: “А, аз не носих такива неща. Но, когато дойдох в Португалия,
извадих от багажа печката си за маникюр.
Защото тези ръце, с изключение на да карат мотоциклет, би трябвало и да се поддържат. Трябва да наподобяват красиви!”
И да – всички прихнахме да се смеем. Представихме си го цветно и широкоекранно…
След това се срещнах с Дани още един път. В компания пихме кафе и обсъждахме всякакви неща. И се оказа, че момичето освен умее да споделя увлекателно и с тънко възприятие за комизъм. А е и доста добър слушател, с прелестен изчерпателен разум.
Накрая на срещата ѝ споделих: “Да ти звънна по-нататък за изявление, а? Да разкажеш за читателите на BMM част от твоите истории, тъй като съм сигурна, че на хората ще им е доста забавно. И потребно!”. Тя се смути: “Ама по какъв начин по този начин интервю…”. И с тези четири думи като че ли ми сподели “Че коя съм аз, та да давам изявление? Аз съм едно нормално момиче, което просто обича да пътува. Не мисля, че върша нещо извънредно.”
Отвърнах ѝ: “Споко! Ти ще си приказваш, аз ще си протоколирам стандартно – на ръка или в текстовѝ файл. А по-късно ще сглобя материала.” Погледна ме, помълча за секунди и сподели: “Така ли ще е изявлението? Добре тогава – ще го създадем!”.
Но ориста беше отредила друго.
Неразказаните истории на Дани да си останат неразказани. Поне не тук и не в този момент. На 05 юни т.г. това борбено и цветно момиче претърпя извънредно тежък случай. Въпреки мощните си темперамент и физика, макар най-хубавите от най-хубавите медицински грижи, макар молитвите ни, тя не можа да се възвърне. 15 дни по-късно душа̀та ѝ отлетя – там, където ще продължи да кара мотоциклета си. Там, където пътищата са хубави. Там, където и светът, и хо̀рата, и мислите са красиви. Там, където увлекателно ще споделя неразказаните истории от тукашния си живот…
Опелото на Йорданка Богданова ще стартира в 12.00 часа на 28 юни 2022 година в църквата “Успение Богородично” на Централни Софийски гробища. Всеки, който желае, може да пристигна. НО! Без мотоциклет!!!
Дани, дано пътят ти да е ярък! Нека околните ти, на които изричаме откровените си съболезнования, да имат силата и мъдростта да се оправят с непрежалимата загуба!
Любомира Бончева
Издател на BMM
Запознах се с Йорданка Богданова на Първата дамска мото приключенска среща. В женския месец март, на 12.03.2022 година Дани беше първият презентатор на проведеното от Международната организация на дамите мотористи в България МОЖеМ/WIMA Bulgaria под егидата на Overland Adventures мото събитие. Излезе на сцената без грам суетност. Личеше си, че се тормози. Но си личеше и нещо друго – че желае почтено и искрено да опише за своите мото пътувания и по този начин да окуражи, да въодушеви дамите на мотоциклети. Да им каже “Ей, девойки! Няма нищо ужасно да се качите на обичаното си двуколесно и да отпрашите. Не е нужна Бог знае каква организация – просто организирайте мислите и желанията си. И не – не е ужасно да тръгнете самѝ! Щом като аз го върша, значи и вие ще го извършите!”
Слушах я, гледах я и – колкото и тривиално да звучи – имах възприятието, че я познавам от дълго време. Че някъде по пътищата на този (ни) живот сме се изгубили, а в този момент още веднъж сме се срещнали. Със закачлива усмивка.
Дани разказваше по какъв начин сам-самичка е тръгнала с мотоциклета си към Грузия. Как е предходна през Турция – сама̀ жена. Как е пренощувала на турска бензиностанция. И какъв брой изумена е била, когато, стъпвайки в Грузия, не е съумяла да откри и да си купи стандартна карта. Конвенционална – в смисъл хартиена. “Защото аз карам с такава карта.” – сподели Дани полупритеснено. Във времето на всевъзможни on и off навигации едно момиче на възрастта на щерка ми ме накара да припозная себе си. И несъзнателно да се усмихна – освен поради стандартната карта.
След това продължи описа си. С доста топлина и доверие загатна на няколко пъти майка си. И аз видях една млада дама, която няма потребност никому да се потвърждава (дори и на личната си майка). Една млада дама, която се радва на живота. Която е уверена в себе си. Която обича и почита себе си. И която има безрезервната поддръжка на майка си…
Разказът на Дани се обърна в противоположна посока – към Португалия. И всички присъстващи на Първата дамска мото приключенска среща като че ли дружно с Йорданка преживяхме тези безобразни дъждове във Франция. Преживяхме рухването на мотоциклета ѝ. След това дружно бяхме в оня френски сервиз, където гратис ѝ оправиха мотора. И дружно стигнахме до топлата и слънчева Португалия…
Дойде време за въпроси и едно от девойките помоли Дани да им даде чисто женски препоръки за такова дълго мото пътешестване. Дали да си носят обувки с високи токчета и/или пък рокли – ей такива дамски детайлности. Дани сподели: “А, аз не носих такива неща. Но, когато дойдох в Португалия,
извадих от багажа печката си за маникюр.
Защото тези ръце, с изключение на да карат мотоциклет, би трябвало и да се поддържат. Трябва да наподобяват красиви!”
И да – всички прихнахме да се смеем. Представихме си го цветно и широкоекранно…
След това се срещнах с Дани още един път. В компания пихме кафе и обсъждахме всякакви неща. И се оказа, че момичето освен умее да споделя увлекателно и с тънко възприятие за комизъм. А е и доста добър слушател, с прелестен изчерпателен разум.
Накрая на срещата ѝ споделих: “Да ти звънна по-нататък за изявление, а? Да разкажеш за читателите на BMM част от твоите истории, тъй като съм сигурна, че на хората ще им е доста забавно. И потребно!”. Тя се смути: “Ама по какъв начин по този начин интервю…”. И с тези четири думи като че ли ми сподели “Че коя съм аз, та да давам изявление? Аз съм едно нормално момиче, което просто обича да пътува. Не мисля, че върша нещо извънредно.”
Отвърнах ѝ: “Споко! Ти ще си приказваш, аз ще си протоколирам стандартно – на ръка или в текстовѝ файл. А по-късно ще сглобя материала.” Погледна ме, помълча за секунди и сподели: “Така ли ще е изявлението? Добре тогава – ще го създадем!”.
Но ориста беше отредила друго.
Неразказаните истории на Дани да си останат неразказани. Поне не тук и не в този момент. На 05 юни т.г. това борбено и цветно момиче претърпя извънредно тежък случай. Въпреки мощните си темперамент и физика, макар най-хубавите от най-хубавите медицински грижи, макар молитвите ни, тя не можа да се възвърне. 15 дни по-късно душа̀та ѝ отлетя – там, където ще продължи да кара мотоциклета си. Там, където пътищата са хубави. Там, където и светът, и хо̀рата, и мислите са красиви. Там, където увлекателно ще споделя неразказаните истории от тукашния си живот…
Опелото на Йорданка Богданова ще стартира в 12.00 часа на 28 юни 2022 година в църквата “Успение Богородично” на Централни Софийски гробища. Всеки, който желае, може да пристигна. НО! Без мотоциклет!!!
Дани, дано пътят ти да е ярък! Нека околните ти, на които изричаме откровените си съболезнования, да имат силата и мъдростта да се оправят с непрежалимата загуба!
Любомира Бончева
Издател на BMM
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ