А че Кремъл е настроен агресивно – всеки го вижда.

А че Кремъл е надъхан нападателно – всеки го вижда. Затова не е инцидентно изявлението от през вчерашния ден на немския канцлер Шолц, че ще се усили неведнъж наличието на натовски елементи в Естония, Литва и Латвия.

Всеки ден научаваме сводката за това по какъв начин украинците се бият за всеки метър своя земя против съветските окупатори. Но нито за момент не се замисляме, какво ще стане с нас, в случай че оня, откъснал се от действителността човек в Кремъл, реши да ни санкционира за нещо си. Кой ще пази Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, селата и нивите ни? Ще чакаме да дойдат натовските войски, както преди време трябваше да чакаме Варшавския контракт да пристигна да ни избавя от Турция и Гърция? Това е тъжно.

Казвам всичко това, тъй като излиза наяве, че в оферти обновен бюджет никой не е помислил за армията. Няма планувани пари за рационализация на Сухопътните войски, нито се загатва за повишение на заплатите на военните. Пилотите ни ще летят със старите руски машини, бойците ни ще лъскат старите руски калашници. И докога тази бедност и оскърбление?
Докато управлението на МО и на армията козируват на всеки политик, докопал се до властта.

Един ден на военните ще им писне и в действителност ще изкарат танковете – колкото са останали. При това с същински претекстове, а не с воплите на превозвачи, пътищари, служители на реда, надзиратели и прочие Фуражките сами са си отговорни, тъй като са се оставили да ги употребяват само като детайл от празнични зари и посрещане на непознати посетители.
Милиарди се теглят за задръстване на дупките в разрушената от ГЕРБ и шайката на Борисов страна. Армията също е жертва на тоталния обир, само че си трае в казармите.

Един ден това може да ни коства скъпо и прескъпо. Със сълзи и кръв ще плащаме това безхаберие.