А ако има нещо, по което Gen Z и Милениалите

А в случай че има нещо, по което Gen Z и Милениалите (1981–1996) се схващат изненадващо добре, това е недоверието към пенсионната система.

 

„ Пенсия? Не, благодаря. “

 

И двете генерации са уверени, че държавните пенсии няма да им обезпечат спокоен живот на старини. Причината не е просто юношески протест, а действителност, която към този момент притиска Европа.

 

В Германия да вземем за пример до 2036 година близо 19,5 млн. бейби бумъри ще излязат в пенсия, а едвам 12,5 млн. млади служащи ще ги заменят. Това демографско противоречие кара даже най-дисциплинираните спестители да търсят нови решения.

 

Немският модел: вложения вместо празни обещания

 

Германското държавно управление разисква стратегия, която да насърчи капиталовата просвета още от детска възраст. Според проекта всяко дете сред 6 и 18 години ще получава 10 евро месечно, които родителите могат да влагат от негово име.

 

На пръв взор сумата наподобява алегорична, само че при 6–7% годишна рентабилност тя може да доближи 65 000 евро при навършване на пенсионна възраст. Освен финансов резултат, самодейността цели и смяна на мисленето – че парите могат да работят за теб, а не противоположното.

 

Европа търси формула за доверие

 

На равнище Европейски Съюз към този момент се разисква програмата „ Съюз на спестяванията и вложенията “, която има за цел да улесни достъпа на жителите до финансовите пазари. Целта е елементарна: европейците да извадят спестяванията си от банковите депозити и да ги трансфорат в активи, които действително носят рентабилност.