Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод

 Информацията, че VW най-вероятно няма да построи новия си цех в България, се приема като дребна национална злополука – медиите и обществените мрежи са залети от мрачни мнения за „ провалената “ ни страна. Донякъде съм склонен с сходна интерпретация – всеки крах в привличането на огромен вложител би трябвало да се преглежда по сходен метод. Накрая VW може въпреки всичко да пристигна, само че аз още в този момент виждам позитивното в цялата история: Благодарение на лавината от мнения и стискането на палци, българското общество най-накрая стартира да осъзнава какъв брой значими за развиването на страната са огромните индустриални вложения. Крайно време беше. Защото последните години са изпълнени с образци, в които не просто не се борихме за тях, а дори интензивно ги прогонвахме.Ще разясня единствено най-значимия и прочут случай – прекъсването на плана на Шеврон за изследване за шистов газ. За забравилите, напомням: През лятото на 2011 година компанията заплати 30 милиона $ за позволение за изследване за шистов газ в Североизточна България. Броени дни по-късно започва агитация акция против плана. Сформира се характерна коалиция от леви и зелени до крайно-десни деятели, организации и партии, обединени от „ идеята “ да се предотвратят освен добива, а даже и изследванията за съществуване на шистов газ. Кампанията по „ страхуване “ на популацията стартира в Интернет и обществените медии и доста бързо мина в всекидневно наличие по всички национални медии и протестни шествия с десетки хиляди участници във всички по-големи градове в страната. Рационалният разговор бе изцяло заглъхнал. Мненията на специалистите по тематиката – геолози, инженери, икономисти – останаха на практика нечути. В резултат през януари, 2012 година Парламентът наложи мораториум върху технологията на хидравлично напукване, посредством което се изследва и добива газ от шисти. След към още две години Шеврон се отдръпна от България.Днес оплакваме пропуснатите изгоди от неидването на компания, за чието привличане сме подготвени да похарчим стотици милиони, а тогава интензивно прогонихме друга такава, която си беше платила, с цел да е тук. Без да недооценявам евентуалните изгоди от идването на VW, би трябвало да отбележа, че пропуснатите изгоди от прогонването на Шеврон в действителност бяха много по-големи. Според американската Агенция за енергийна информация България евентуално разполага със находища на шистов газ от 481 милиарда куб. м и с над 200 млн. барела шистов петрол. Това са големи за нашите потребности количества, които дават опция освен за потребление на евтина и чиста сила, а за избухливо развиване на голям брой обичайни за България промишлености, за които газът е суровина – произвеждане на торове, пластмаси, химикали, нишки и други Според направената от екип на икономиста Красен Станчев оценка на цялостните резултати от възможния рандеман върху стопанската система ни в интервал от 30 година варира от 9.5 милиарда евро вложения, 26 хиляди работни места и 18.3% по-висок Брутният вътрешен продукт в края на интервала (консервативен вариант) до 27 милиарда евро вложения, 39 хиляди работни места и 26.6% по-висок Брутният вътрешен продукт (пълен потенциал). Знам, и на мен ми е мъчно да си показва сходни цифри!Горните сметки дори не включват сложни за остойностяване изгоди като енергийна сигурност и самостоятелност от една, другояче братска, страна, както и понижаване на замърсяването на въздуха, което годишно способства за преждевременната гибел на към 10 000 души и се дължи в най-голяма степен на изгарянето на твърди горива от семействата. Градските топлофикации и директното потребление на газ за отопление са чистите други възможности, които всеобщо се употребяват в Европа. Ако приемем, че значима част (над 50%) от потребителите на твърди горива в огромните градове преминат на Топлоелектрическа централа, газ или ток, България би могла да се отърве от казуса с мръсния въздух и всеки един от нас да живее с към 2 години по-дълго и по-здрав. Забележете, че план, който бива отритнат поради имагинерен боязън от „ екологична злополука “ в действителност обезпечава директен път към решение на най-значимия екологичен проблем на страната. И това в случай че не е абсурд?
Войната против добива на личен газ напълно не завърши с изгонването на Шеврон. В края на 2017 година, след сходна акция за всяване на всеобщ боязън, община Генерал Тошево организира референдум, с цел да предотврати план за рандеман на газ на територията си. Забележете, че става дума за изцяло общоприет план, без фракинг, освен това не за изследване, а към този момент за действителен рандеман. Под подобен „ публичен “ напън, РИОСВ-Варна отхвърли Доклада по Оценка на въздействието върху околната среда на вложителя и на практика спря плана. Явно не желаеме въобще да чуем за личен рандеман на газ? А, в случай че инцидентно и Шел намерят нещо значимо в морето, по какъв начин ще реагираме?Също в края на 2017 година държавното управление употребява Мораториума от 2012 година като предлог да откаже позволение за осъществяване на научна експедиция за изследване на газови хидрати в Черно Море, поискано от немски теоретичен институт. Над 4 трилиона куб. м. природен газ са прогнозните запаси, които може да лежат на дъното в българска акватория. Правя хипотетично съпоставяне единствено, с цел да придобиете визия защо количество иде тирада: Ако Хан Аспарух го беше намерил през 681 година и България от този момент използваше толкоз газ годишно, колкото през днешния ден, тъкмо щяхме да сме стигнали до изчерпването му. Явно не желаеме да знаем дали настина са там?

Газовите планове са единствено върха на айсберга на интензивно прогонени от нас самите значими вложения. От предотвратяването на планове за рандеман на железни руди за милиарди евро, през на практика всеки план за енергийно оползотворяване на боклуци, възбраната за развъждане на ГМО, до забавянето или дефинитивно възпрепятстване на десетки други планове за инфраструктура, фабрики или курорти – през днешния ден анти-бизнес активизмът у нас доближава застрашителни размери, които безусловно стопират софтуерния напредък и стопанската система ни. Да, несъмнено дейното гражданско общество е извънредно значим детайл от формулата на всяка добре работеща народна власт. Да се служи на ползите на обществото обаче е чест, която слага доста високи условия към деятеля. На първо място той би трябвало да е добре осведомен и да схваща, че без промишленост и вложения няма нито работа, нито висок стандарт на живот. И защото съм уверен, че доста хора ще извадят от ръкава си „ екологичната “ карта, държа да отбележа – безусловно всеки промишлен план, в това число и авто цех, има директно отрицателно влияние върху околната среда. То обаче постоянно може да бъде ръководено и минимизирано. Точно това се случва на всички места, където има важен рандеман на петрол и газ в Съединени американски щати, като в Тексас и Пенсилвания – хората освен забогатяват, само че и живеят във все по-чиста среда. Колкото по-голям е икономическият резултат от една инвестиция, толкоз по-значими са непреките изгоди за околната среда – просто единствено по този начин можем да имаме средствата, с цел да си позволим чист въздух, води, почви и запазване на природата. Неслучайно, най-богатите страни в света са и най-чисти. Или някой се съмнява в елементарния факт, че Швейцария е по-зелена от Пакистан?Да, страната ни се проваля. Но не толкоз в привличането на нови вложители, колкото в основаване на положителни условия за бизнес и създаване на публично схващане за приемане на фирмите и промишленостите, които към този момент са тук. Защото каква изгода има България от тяхното развиване и триумф, в случай че ги принуждаваме да влагат облагите си в чужбина? Крайно време е това да се промени!

Виж всички публикации от Боян Рашев-->