Варна е моят град! Варна диша, Варна те замайва с

Варна е моят град! Варна диша, Варна те замайва с морския въздух, с писъка на чайките, със свободния си дух. Варна е ключът за в къщи, тя е бабата със синя коса, която ни разказваше по какъв начин се е къпала в магарешко мляко, като млада, утрините, в които чувах в дрямка: „ Вехтошарууу, остарели облекла закупувам! “ и „ Рибеее, рибеее..кефал рибееее! “, колоритният фото Мексико, Рибарският мост от който скачахме във водата, попчетата, които ловяхме под Аспаруховия мост, прашната топка, след която тичахме, ожулените колена, тя е момичето, което държах за ръка и целунах в Морската градина. Варна е мирисът на водорасли и черупките от миди и рапани, локвите в които шляпахме, фунийките, патлангачите с барабонки, досовете на лимките, кино „ Култура “, където гледахме филмите с Гойко Митич, бордюрите, на които играехме на ръбчета, а когато пораснахме седяхме на тях и мечтаехме. Варна е град за обич, тук се пробудиха първите трепети на сърцето ми, Варна е дъждът, който трополи на перваза, разделите, изневерите, тъгата. Варна е шумна през лятото и тиха през зимата. Тя разтваря топлата си пазва за всеки, който желае да се сгуши в нея, да погали морето, да тича по пясъка, да посрещне изгрева на морския бряг. Варна е гезмето, по което се прибирам рано заран, тя е уютната улица по която ходя, първото крайбрежното капанче, Младежката дискотека, където слушахме „ Щурците “. Варна е стиховете на Валери Станков, картините на Стоимен Стоилов, пламъка в очите на Катя Папазова – тя е дух, който един път проникне ли в теб – остава за цялостен живот. От Варна е мъчно да си тръгнеш, а даже да го направиш, тя остава вечно в теб.

Иво Югов