На днешната дата в историята
963 година – Лъв VIII е определен за римски папа.
1240 година – Армията на монголския държател Бату Хан покорява Киевското княжество.
1534 година – В Еквадор е формирана испанска колония с център – новия град Сан Франциско де Кито.
1741 година – Елисавета става императрица на Русия след дворцов прелом.
1768 година – За първи път е оповестена Енциклопедия Британика.
1774 година – Австрия става първата страна в света, въвела държавно обучение.
1790 година – Седалището на Конгреса на Съединени американски щати се реалокира от Ню Йорк във Филаделфия и градът е разгласен за краткотрайна столица на Съединени американски щати.
1877 година – Започва издаването на вестник Вашингтон Поуст.
1879 година – Съставено е второто държавно управление на България, отпред с Климент Търновски.
1880 година – В Източна Румелия натуралният десятък е сменен с аграрен налог.
1907 година – При индустриална злополука в мина в Мононга (Западна Вирджиния) умират 361 служащи.
1917 година – Първата международна война: В Халифакс (Канада) избухва корабът Монблан, пренасящ динамит, умират към 1600 души, а по крайбрежието са разрушени 3000 здания.
1917 година – Новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.
1917 година – Финландия афишира независимостта си от Русия.
1921 година – Подписан е Англо-ирландски етюд, според който Ирландия става независима страна – английски доминион, сходно на Австралия, Канада, Нова Зеландия и днешния ЮАР.
1945 година – В Съединени американски щати е патентована микровълновата печка.
1955 година – Четирите велики сили признават правото на неутралитет на Австрия.
1957 година – Експлозия при изстрелването проваля стартирането на първия Американски спътник.
1978 година – В Испания е призната нова конституция на страната посредством референдум.
1990 година – Възстановени са дипломатическите връзки сред България и Ватикана.
1991 година – Югославската войска бомбардира хърватския град Дубровник, откакто го обсажда повече от месец.
1992 година – 6 декември, Никулден, е разгласен за формален празник на морския град Бургас.
1992 година – В референдум популацията на Швейцария отхвърля проекта на държавното управление страната да се причисли към Европейския съюз.
1997 година – Руски боен транспортен аероплан Ан-124 Руслан се разрушава в жилищен квартал в Иркутск, умират 72 души.
2000 година – В Съединени американски щати е основан първият в света биоробот.
2001 година – Канадската провинция Нюфаундленд е преименувана на Нюфаундленд и Лабрадор.
2003 година – Създадена е Българоезична Уикипедия.
2005 година – В Техеран (Иран) аероплан пада върху жилищен блок, умират над 120 души.
Родени на 6 декември
1421 година – Хенри VI, крал на Англия († 1471 г.)
1685 година – Мария-Аделаида Савойска, савойска принцеса († 1712 г.)
1778 година – Жозеф-Луи Гей-Люсак, френски физик († 1850 г.)
1792 година – Вилем II, крал на Холандия († 1849 г.)
1808 година – Тихо Обретенов, български държавник († 1869 г.)
1833 година – Джон Сингълтън Мосби, американски боен († 1916 г.)
1841 година – Фредерик Базил, френски художник († 1870 г.)
1844 година – Иван Соколов, български бунтовник († 1907 г.)
1849 година – Аугуст декор Макензен, немски фелдмаршал († 1945 г.)
1856 година – Никола Рясков, български боен деятел († 1917 г.)
1863 година – Чарлс Мартин Хол, американски инженер († 1914 г.)
1864 година – Пенчо Райков, български химик († 1940 г.)
1871 година – Иван Манолев, български бунтовник († 1930 г.)
1875 година – Елена Карамихайлова, българска художничка († 1961 г.)
1888 година – Уил Хей, английски артист († 1949 г.)
1889 година – Робърт Уиншип Удръф, предприемач († 1985 г.)
1892 година – Джордж Маунтбатън, втори маркиз на Милфорд Хейвън († 1938 г.)
1892 година – Едуард Виктор Епълтън, английски физик, Нобелов лауреат († 1965 г.)
1898 година – Гунар Мирдал, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1974 година († 1987 г.)
1904 година – Ев Кюри, френска писателка († 2007 г.)
1907 година – Джовани Ферари, италиански футболист († 1982 г.)
1913 година – Николай Амосов, украински хирург († 2002 г.)
1920 година – Джордж Портър, английски химик, Нобелов лауреат през 1967 година († 2002 г.)
1920 година – Дейв Брубек, американски джаз пианист и композитор († 2012 г.)
1924 година – Павел Матев, български стихотворец († 2006 г.)
1927 година – Никола Рударов, български режисьор и артист († 2010 г.)
1932 година – Херберт Бергер, австрийски публицист († 1999 г.)
1937 година – Алберто Спенсър, еквадорски футболист († 2006 г.)
1942 година – Йосиф, български свещеник
1942 година - Петер Хандке, автрийски публицист
1947 година – Лупита Ферер, венецуелска актриса
1948 година – Кеке Розберг, финландски водач от Формула 1
1950 година – Джо Хисаиши, японски композитор
1954 година – Радек Йон, чешки политик
1956 година – Питър Бук, американски музикант (REM)
1958 година – Ник Парк, английски художник
1963 година – Улрих Томсен, датски артист
1971 година – Рихард Крайчек, холандски тенисист
1973 година – Стефан Шилев, български политик и икономист
1975 година – Даниел Моралес, бразилски футболист
1981 година – Наталия Круз, канадска порнографска актриса
1981 година – Федерико Балцарети, италиански футболист
1982 година – Алберто Контадор, испански колоездач
1982 година – Деница Гаджева, български политик
1985 година – Дулсе Мария, мексиканска актриса
