Скокът на Девети
" 9 септември е една от най-черните дати в историята на България ", написа в собствен пост зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов. Сетих се и за скорошно мнение на историка проф. Пламен Павлов пред родна медия, че 9 септември е " огромната национална злополука на ХХ век ", че " българската нация е тежко изумена от наследството на тази дата ", чиито " злополучни последствия са факт ".
Ето обаче какво споделят обстоятелствата. В края на 1946 година популацията ни е 7,029 000 души по данни на Национален статистически институт. От него 80-82% живеело по селата. През 1939 година земеделският министър Иван Багрянов споделя пред Народното събрание: " Имах случай да го кажа и различен път: ние сме земеделска страна без земеделие. Ние нямаме остатъци от зърнени храни. Изнасяме не остатъци, а единствено туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия трагичен добитък ". " Картината на българската бедност е страшна ", това пък споделя депутатът Серафим Георгиев пред Народното събрание на 12 март 1940 година и цитира данни за скотския живот в Берковско. В царска България 94,5% от износната й листа са били неиндустриални артикули. Според редица икономисти имали сме стопанство на примитивни заводи и занаятчийски работилници.
На 10 ноември популацията ни е към този момент 8 949 000 души. Всяко десетилетие след Девети българите сме се увеличавали с по към 500 000-600 000 души. През 1988 година раждаемостта е била 13,0 промила (но пада до 9,2 през 2015 г.). През 70-те години коефициентът на смъртност у нас е бил към 9,0 промила, до момента в който за цялата Европейска икономическа общественост (ЕИО) той е бил 9,9 промила. Европейска икономическа общност е предтечът на Европейски Съюз, значи със здравето сме били по-европейци отпреди Евросъюза.
И каква излиза тя? В мрака на най-черната дата и в изискванията на национална злополука сме били свободни да раждаме и отглеждаме повече деца. И да осигурим демографското си самовъзпроизвеждане - за разлика от в този момент. Значи или българинът е бил мазохист да отглежда деца в злополучни последствия, или тези двамцата го изкарват подобен.
България се трансформира от бедна земеделска в приблизително развита индустрално-аграрна страна с богата палитра от нови промишлености, не запомнила какво е бедност, което си е цялостен цивилизационен скок. Излиза обаче, че за професора това е национална покруса и българският народ е тежко изумен задето за пръв път в историята си по едно и също време бе и сит, и облечен, и ограмотен, и с специалност в ръцете си, и с покрив над главата си. И цяло злополучие е, че през 1989 година Организация на обединените нации ни класира на 27 място от 130 страни по своя показател за развиване.
Да, не е имало народна власт, разкош и пътувания в чужбина, само че който ги поставя над демокрацията на стомаха, на него стрелката на полезностите му цъка назад на Организация на обединените нации показателя.
Ето обаче какво споделят обстоятелствата. В края на 1946 година популацията ни е 7,029 000 души по данни на Национален статистически институт. От него 80-82% живеело по селата. През 1939 година земеделският министър Иван Багрянов споделя пред Народното събрание: " Имах случай да го кажа и различен път: ние сме земеделска страна без земеделие. Ние нямаме остатъци от зърнени храни. Изнасяме не остатъци, а единствено туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия трагичен добитък ". " Картината на българската бедност е страшна ", това пък споделя депутатът Серафим Георгиев пред Народното събрание на 12 март 1940 година и цитира данни за скотския живот в Берковско. В царска България 94,5% от износната й листа са били неиндустриални артикули. Според редица икономисти имали сме стопанство на примитивни заводи и занаятчийски работилници.
На 10 ноември популацията ни е към този момент 8 949 000 души. Всяко десетилетие след Девети българите сме се увеличавали с по към 500 000-600 000 души. През 1988 година раждаемостта е била 13,0 промила (но пада до 9,2 през 2015 г.). През 70-те години коефициентът на смъртност у нас е бил към 9,0 промила, до момента в който за цялата Европейска икономическа общественост (ЕИО) той е бил 9,9 промила. Европейска икономическа общност е предтечът на Европейски Съюз, значи със здравето сме били по-европейци отпреди Евросъюза.
И каква излиза тя? В мрака на най-черната дата и в изискванията на национална злополука сме били свободни да раждаме и отглеждаме повече деца. И да осигурим демографското си самовъзпроизвеждане - за разлика от в този момент. Значи или българинът е бил мазохист да отглежда деца в злополучни последствия, или тези двамцата го изкарват подобен.
България се трансформира от бедна земеделска в приблизително развита индустрално-аграрна страна с богата палитра от нови промишлености, не запомнила какво е бедност, което си е цялостен цивилизационен скок. Излиза обаче, че за професора това е национална покруса и българският народ е тежко изумен задето за пръв път в историята си по едно и също време бе и сит, и облечен, и ограмотен, и с специалност в ръцете си, и с покрив над главата си. И цяло злополучие е, че през 1989 година Организация на обединените нации ни класира на 27 място от 130 страни по своя показател за развиване.
Да, не е имало народна власт, разкош и пътувания в чужбина, само че който ги поставя над демокрацията на стомаха, на него стрелката на полезностите му цъка назад на Организация на обединените нации показателя.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ