44% от хората у нас между 20 и 50 години оценяват достоверността на новините по усет
9 от 10 са попадали на медийно наличие, за което считат, че е подправено или подвеждащо, сочи изследване на Yettel
Почти половината от потребителите се доверяват на усета си, когато правят оценка достоверността на новините, демонстрират данните от ново проучване на Yettel за възприемането и оценката на новинарско и онлайн наличие. В топ 3 на най-честите отговори се подреждат още справката в други одобрени медии (37%) и инспекцията на създателя или източника на новината (30%).
Допитването е извършено от организация за пазарни изследвания " Арбитраж “ по поръчка на телекома и има внушителен темперамент за българите сред 20 и 50 години. То наблюдава по какъв начин другите потребителски групи боравят с вести и осведомително наличие, като включва въпроси за потребление на обществени и обичайни медии за информиране, както и за метода, по който хората правят оценка, ревизират и реагират на информацията, с която се срещат онлайн.
Как се осведомят българите
Моментната картина демонстрира, че над половината от участниците (53%) се осведомяват за настоящите вести и събития всеки ден, като с възрастта този дял се усилва. Ако при потребителите сред 20 и 29 година той е 31%, при тези сред 40 и 50 година е двойно по-голям – 63%.
Разлика има и във връзка с избягването на новините измежду другите възрасти. Извадката сочи, че 39% от хората са склонни съзнателно да не се осведомят, а за групата сред 20 и 29 година този % доближава 47. Сред най-честите аргументи са отрицателните вести, стрес, липса на време и интерес.
По отношение на източниците малкия екран заема водеща позиция с дял от 75%, а след нея се подреждат Фейсбук (65%) и новинарските уеб сайтове (43%). За младото потомство е особено по-честото потребление на обществените медии, до момента в който при възрастните групи преобладават обичайните канали, което демонстрира другия модел на достъп до новинарско и медийно наличие.
9 от 10 са се срещали с дезинформация
Изследването преглежда и до каква степен интервюираните са изложени на дезинформация. Почти всички – 88%, показват, че са попадали най-малко един път на наличие онлайн, за което считат, че е подправено или подвеждащо, а всеки втори вижда вести със съмнителна меродавност всяка седмица.
Повече от половината (63%) споделят, че ревизират информацията онлайн, преди да ѝ се доверят или да я споделят. Освен най-често посочваните подходи – по нюх, съпоставяне с други одобрени медии и инспекция на създателя или източника – потребителите разчитат и на по-неформални способи за оценка на достоверността. Сред тях са преглеждането на мненията под изявленията (24%) и разискването с близки и другари (22%). Едва 9% са тези, които ревизират новините в профилирани уеб сайтове за инспекция на обстоятелства – резултат, който демонстрира потребителските привички, само че и слага под въпрос известността на тези платформи.
Голяма част от интервюираните са уверени в уменията си да разпознават дезинформацията - над 75% настояват, че могат да открият манипулативно подбрани обстоятелства, подвеждащи заглавия, както и да разграничат мнение от факт. Същият висок дял – 79%, имат вяра, че могат да разпознаят, в случай че една вест е повлияна от стопански, политически или религиозни цели.
Едновременно с това обаче 38% от запитаните споделят, че са се подвеждали от погрешно наличие в интернет. На въпроса " Как разбрахте? “ най-често те дават отговор: " Проверих самичък по-късно “ (31%), " Видях опровергаване “ (27%) и " Разбрах инцидентно “ (26%).
Прави усещане, че близо 1/3 от хората в тази група не регистрират действителни или дълготрайни последици от това, че са се доверили на погрешно изказване. Други 41% споделят, че са се почувствали подведени или ядосани, а малко под 30% са трансформирали краткотрайно мнението си по дадена тематика или са споделили новината с други хора.
Какво затруднява разпознаването на подвеждащо наличие
Резултатите от проучването обрисуват четири съществени фактора, които затрудняват потребителите да разпознават манипулативно или подправено наличие – динамичната медийна среда, въздействието на страстите и обществения кръг, както и развиването на технологиите с изкуствен интелект.
Интензивният новинарски поток и огромният брой медии се оказват спънка пред забележителна част от респондентите – надлежно 59% и 42%. След тях със подобен дял се подреждат недоверието към медиите (41%) и неналичието на време за инспекция (38%).
Ролята на страстите участва като причина в съвсем 1/3 от отговорите, като справката демонстрира, че всеки втори е податлив да не ревизира изказвания, които съответстват със личните му убеждения. Други 63% пък декларират, че се доверяват повече на изявления, когато са споделени от прочут човек, което акцентира тежестта на средата в построяването на мнение по дадена тематика. Паралелно с това обаче 1/5 показват, че в техния обществен кръг постоянно се споделят вести със съмнителна меродавност.
Все по-реалистичното аудио-визуално наличие, основано или редактирано благодарение на изкуствения разсъдък, прави по-трудно разпознаването на неговата достоверност за съвсем 1/3 от интервюираните. А близо половината показват, че са били обект на опити за машинация посредством подправен глас или видео.
Нов акцент в програмата на Yettel – медийна просветеност
Проучването е част от програмата на Yettel " Безопасен интернет и развиване на цифровите умения “, с която Yettel се стреми всяка година да усъвършенства цифровите пълномощия на 50 000 души. През 2026 година програмата отбелязва своята 20-та годишнина и слага нов фокус върху дезинформацията.
" В Yettel имаме вяра, че безвредната цифрова среда е обвързвана освен със отбрана от софтуерни опасности, само че и със способността да оценяваме сериозно наличието, което доближава до нас. Днес дезинформацията е повече от онлайн проблем – тя въздейства върху доверието в обществото и върху метода, по който формираме отзиви и вземаме решения. Затова разширяваме обсега на програмата " Безопасен интернет и развиване на цифровите умения “ – с нов фокус върху медийната просветеност и включваме студентите като нова целева публика “, разяснява Боян Иванович, шеф " Корпоративни връзки “ в Yettel.
През 2026 година компанията възнамерява образования за учители, възпитаници и студенти, отдадени на възприемането, оценката и инспекцията на медийно наличие. Част от тях ще включват тематичната ролева игра " Открий лъжеца “, основана от платформата за образования по медийни умения How to Know. Предвидени са и на практика запаси за потребителите, измежду които справочник за различаване на AI-генерирано наличие. Медиен сътрудник на самодейността е bTV Media Group.
На фотографията Yettel Media Literacy Survey 1 – Боян Иванович, шеф " Корпоративни връзки " в Yettel, и Маргита Колчева, управител " Устойчиво развиване “ в Yettel.
Почти половината от потребителите се доверяват на усета си, когато правят оценка достоверността на новините, демонстрират данните от ново проучване на Yettel за възприемането и оценката на новинарско и онлайн наличие. В топ 3 на най-честите отговори се подреждат още справката в други одобрени медии (37%) и инспекцията на създателя или източника на новината (30%).
Допитването е извършено от организация за пазарни изследвания " Арбитраж “ по поръчка на телекома и има внушителен темперамент за българите сред 20 и 50 години. То наблюдава по какъв начин другите потребителски групи боравят с вести и осведомително наличие, като включва въпроси за потребление на обществени и обичайни медии за информиране, както и за метода, по който хората правят оценка, ревизират и реагират на информацията, с която се срещат онлайн.
Как се осведомят българите
Моментната картина демонстрира, че над половината от участниците (53%) се осведомяват за настоящите вести и събития всеки ден, като с възрастта този дял се усилва. Ако при потребителите сред 20 и 29 година той е 31%, при тези сред 40 и 50 година е двойно по-голям – 63%.
Разлика има и във връзка с избягването на новините измежду другите възрасти. Извадката сочи, че 39% от хората са склонни съзнателно да не се осведомят, а за групата сред 20 и 29 година този % доближава 47. Сред най-честите аргументи са отрицателните вести, стрес, липса на време и интерес.
По отношение на източниците малкия екран заема водеща позиция с дял от 75%, а след нея се подреждат Фейсбук (65%) и новинарските уеб сайтове (43%). За младото потомство е особено по-честото потребление на обществените медии, до момента в който при възрастните групи преобладават обичайните канали, което демонстрира другия модел на достъп до новинарско и медийно наличие.
9 от 10 са се срещали с дезинформация
Изследването преглежда и до каква степен интервюираните са изложени на дезинформация. Почти всички – 88%, показват, че са попадали най-малко един път на наличие онлайн, за което считат, че е подправено или подвеждащо, а всеки втори вижда вести със съмнителна меродавност всяка седмица.
Повече от половината (63%) споделят, че ревизират информацията онлайн, преди да ѝ се доверят или да я споделят. Освен най-често посочваните подходи – по нюх, съпоставяне с други одобрени медии и инспекция на създателя или източника – потребителите разчитат и на по-неформални способи за оценка на достоверността. Сред тях са преглеждането на мненията под изявленията (24%) и разискването с близки и другари (22%). Едва 9% са тези, които ревизират новините в профилирани уеб сайтове за инспекция на обстоятелства – резултат, който демонстрира потребителските привички, само че и слага под въпрос известността на тези платформи.
Голяма част от интервюираните са уверени в уменията си да разпознават дезинформацията - над 75% настояват, че могат да открият манипулативно подбрани обстоятелства, подвеждащи заглавия, както и да разграничат мнение от факт. Същият висок дял – 79%, имат вяра, че могат да разпознаят, в случай че една вест е повлияна от стопански, политически или религиозни цели.
Едновременно с това обаче 38% от запитаните споделят, че са се подвеждали от погрешно наличие в интернет. На въпроса " Как разбрахте? “ най-често те дават отговор: " Проверих самичък по-късно “ (31%), " Видях опровергаване “ (27%) и " Разбрах инцидентно “ (26%).
Прави усещане, че близо 1/3 от хората в тази група не регистрират действителни или дълготрайни последици от това, че са се доверили на погрешно изказване. Други 41% споделят, че са се почувствали подведени или ядосани, а малко под 30% са трансформирали краткотрайно мнението си по дадена тематика или са споделили новината с други хора.
Какво затруднява разпознаването на подвеждащо наличие
Резултатите от проучването обрисуват четири съществени фактора, които затрудняват потребителите да разпознават манипулативно или подправено наличие – динамичната медийна среда, въздействието на страстите и обществения кръг, както и развиването на технологиите с изкуствен интелект.
Интензивният новинарски поток и огромният брой медии се оказват спънка пред забележителна част от респондентите – надлежно 59% и 42%. След тях със подобен дял се подреждат недоверието към медиите (41%) и неналичието на време за инспекция (38%).
Ролята на страстите участва като причина в съвсем 1/3 от отговорите, като справката демонстрира, че всеки втори е податлив да не ревизира изказвания, които съответстват със личните му убеждения. Други 63% пък декларират, че се доверяват повече на изявления, когато са споделени от прочут човек, което акцентира тежестта на средата в построяването на мнение по дадена тематика. Паралелно с това обаче 1/5 показват, че в техния обществен кръг постоянно се споделят вести със съмнителна меродавност.
Все по-реалистичното аудио-визуално наличие, основано или редактирано благодарение на изкуствения разсъдък, прави по-трудно разпознаването на неговата достоверност за съвсем 1/3 от интервюираните. А близо половината показват, че са били обект на опити за машинация посредством подправен глас или видео.
Нов акцент в програмата на Yettel – медийна просветеност
Проучването е част от програмата на Yettel " Безопасен интернет и развиване на цифровите умения “, с която Yettel се стреми всяка година да усъвършенства цифровите пълномощия на 50 000 души. През 2026 година програмата отбелязва своята 20-та годишнина и слага нов фокус върху дезинформацията.
" В Yettel имаме вяра, че безвредната цифрова среда е обвързвана освен със отбрана от софтуерни опасности, само че и със способността да оценяваме сериозно наличието, което доближава до нас. Днес дезинформацията е повече от онлайн проблем – тя въздейства върху доверието в обществото и върху метода, по който формираме отзиви и вземаме решения. Затова разширяваме обсега на програмата " Безопасен интернет и развиване на цифровите умения “ – с нов фокус върху медийната просветеност и включваме студентите като нова целева публика “, разяснява Боян Иванович, шеф " Корпоративни връзки “ в Yettel.
През 2026 година компанията възнамерява образования за учители, възпитаници и студенти, отдадени на възприемането, оценката и инспекцията на медийно наличие. Част от тях ще включват тематичната ролева игра " Открий лъжеца “, основана от платформата за образования по медийни умения How to Know. Предвидени са и на практика запаси за потребителите, измежду които справочник за различаване на AI-генерирано наличие. Медиен сътрудник на самодейността е bTV Media Group.
На фотографията Yettel Media Literacy Survey 1 – Боян Иванович, шеф " Корпоративни връзки " в Yettel, и Маргита Колчева, управител " Устойчиво развиване “ в Yettel.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ