Размисли за Европа в Деня на Европа
9 май 1950г. Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, прочита декларация, в която предлага основаване на единна европейска институция, обвързвана с производството на въглища и стомана. Една година по-късно шест европейски страни подписват контракт въз основата на това предложение. Учредява се първият формат на Европейската икономическа общественост - предтечата на днешния Европейски съюз.
Едва пет години по-рано Европа е притисната от руините на сгромолясалия се " Хилядолетен райх ", траял единствено 12 години, само че основал много главоболия на най-стария континент. Сринати градове, парализирани стопански системи, обезкървено население и общества в амок - това съставляват множеството европейски страни директно след края на Втората международна война (поне тези, които остават да съществуват, тъй като Литва, Латвия, Естония, Хърватия и Словакия изчезват от картата на Европа, а Германия е разграничена на четири окупационни зони плюс " самостоятелен " Саар).
Но даже това не е най-страшното. Болшевишките варвари от Червената войска са стигнали до Берлин и Виена и в идващите години ще потопят Източна Европа в мрак, а на Запад, въпреки налагането на комунизъм да е избегнато, левичарските въздействия дълго ще тресат обществата. Оказва се, че самото битие на европейската цивилизация е сложено под огромна въпросителна - толкоз огромна, колкото не е била от хунските нашествия насам.
Европейското обединяване за въглища и стомана (в композиция с проекта " Маршал " за следвоенно възстановяване) дава началото на възкръсването на Европа. Само за няколко десетилетия западната й част се трансформира в място на независимост и благополучие. Това се случва с помощта на обстоятелството, че " бащите на Обединена Европа " (Робер Шуман, Шарл дьо Гол, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и др.) намират вярната за оня миг политическа формула - християнски пиедестал, надграден с народна власт и свободен пазар. Същата формула дава онази резистентност на западноевропейските общества, с която те изрично надвиват над руския модел, натрапен в Източна Европа и дочакват неговото раздробяване преди три десетилетия.
Поводите за тази ретроспекция са два: денят на Европа и поредицата от нелепости, които сегашните европейски " водачи " създадоха през последните дни и седмици. Да стартираме с мрънкането на някакъв европейски Комсомол във връзка една конференция в София. Да минем през концепцията еврофондовете да се обвържат не с справедлив аршин като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, а с нечия мъглява преценка, до каква степен в дадена страна се съблюдават европейските полезности. И да стигнем до кулминационната точка в " шоуто на евроидиотите " - ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер откри монумент на Карл Маркс в родния му град.
За всяка идиотщина може да се приказва и написа доста, само че през днешния ден сякаш най-важното е да обърнем внимание за какво се стигна дотук.
От декларацията на Шуман насам, свободният пазар донесе благополучие. Демокрацията донесе независимост. Отстъплението от християнските полезности обаче (особено очевидно през последните две десетилетия и изключително отчетливо спрямо визията на " бащите създатели " ) докара до морална деградация и клатушкане към левичарство (основно в Западна Европа, в Източна - нещата са по-различни). Днешна Европа наподобява на късната Римска империя - несравнимо по-богата и по-мощна от близките безчовечен племена, само че и вътрешно разяждана от леност, разврат и (политически) ексцентричности.
Онези, които плануват края на Европа обаче, надълбоко бъркат. Нашата бяла, християнска, европейска цивилизация е надживяла какво ли не - безчовечен нападения, арабски халифат, османски нашествия, религиозни междуособици, Наполеонови войни, два международни спора, нацистки опит, комунистическа дивотия... Ще надживее и днешните безумия на културния марксизъм и политическата уместност, и отърсила се от вътрешни проблеми, ще тържествува над външните си врагове. Когато (не ако) се върне към корените си. Към националните обичаи, съчетани в общото християнско завещание. Началото към този момент е сложено от новите " татковци на Европа " (Орбан, Качински, Курц). Скоро щафетата ще премине и в други страни.
Честит Ден на Европа!
Едва пет години по-рано Европа е притисната от руините на сгромолясалия се " Хилядолетен райх ", траял единствено 12 години, само че основал много главоболия на най-стария континент. Сринати градове, парализирани стопански системи, обезкървено население и общества в амок - това съставляват множеството европейски страни директно след края на Втората международна война (поне тези, които остават да съществуват, тъй като Литва, Латвия, Естония, Хърватия и Словакия изчезват от картата на Европа, а Германия е разграничена на четири окупационни зони плюс " самостоятелен " Саар).
Но даже това не е най-страшното. Болшевишките варвари от Червената войска са стигнали до Берлин и Виена и в идващите години ще потопят Източна Европа в мрак, а на Запад, въпреки налагането на комунизъм да е избегнато, левичарските въздействия дълго ще тресат обществата. Оказва се, че самото битие на европейската цивилизация е сложено под огромна въпросителна - толкоз огромна, колкото не е била от хунските нашествия насам.
Европейското обединяване за въглища и стомана (в композиция с проекта " Маршал " за следвоенно възстановяване) дава началото на възкръсването на Европа. Само за няколко десетилетия западната й част се трансформира в място на независимост и благополучие. Това се случва с помощта на обстоятелството, че " бащите на Обединена Европа " (Робер Шуман, Шарл дьо Гол, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и др.) намират вярната за оня миг политическа формула - християнски пиедестал, надграден с народна власт и свободен пазар. Същата формула дава онази резистентност на западноевропейските общества, с която те изрично надвиват над руския модел, натрапен в Източна Европа и дочакват неговото раздробяване преди три десетилетия.
Поводите за тази ретроспекция са два: денят на Европа и поредицата от нелепости, които сегашните европейски " водачи " създадоха през последните дни и седмици. Да стартираме с мрънкането на някакъв европейски Комсомол във връзка една конференция в София. Да минем през концепцията еврофондовете да се обвържат не с справедлив аршин като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, а с нечия мъглява преценка, до каква степен в дадена страна се съблюдават европейските полезности. И да стигнем до кулминационната точка в " шоуто на евроидиотите " - ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер откри монумент на Карл Маркс в родния му град.
За всяка идиотщина може да се приказва и написа доста, само че през днешния ден сякаш най-важното е да обърнем внимание за какво се стигна дотук.
От декларацията на Шуман насам, свободният пазар донесе благополучие. Демокрацията донесе независимост. Отстъплението от християнските полезности обаче (особено очевидно през последните две десетилетия и изключително отчетливо спрямо визията на " бащите създатели " ) докара до морална деградация и клатушкане към левичарство (основно в Западна Европа, в Източна - нещата са по-различни). Днешна Европа наподобява на късната Римска империя - несравнимо по-богата и по-мощна от близките безчовечен племена, само че и вътрешно разяждана от леност, разврат и (политически) ексцентричности.
Онези, които плануват края на Европа обаче, надълбоко бъркат. Нашата бяла, християнска, европейска цивилизация е надживяла какво ли не - безчовечен нападения, арабски халифат, османски нашествия, религиозни междуособици, Наполеонови войни, два международни спора, нацистки опит, комунистическа дивотия... Ще надживее и днешните безумия на културния марксизъм и политическата уместност, и отърсила се от вътрешни проблеми, ще тържествува над външните си врагове. Когато (не ако) се върне към корените си. Към националните обичаи, съчетани в общото християнско завещание. Началото към този момент е сложено от новите " татковци на Европа " (Орбан, Качински, Курц). Скоро щафетата ще премине и в други страни.
Честит Ден на Европа!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ