9000 изгубени години: Какво струват на България победимите пандемии
9 хиляди години живот в неработоспособност. Толкова време общо е изгубила българската стопанска система на всеки 100 хиляди души към 2019 година вследствие на влошено здравословно положение на част от дейното население. И то единствено по линия на тютюнопушеното, което обаче е едвам една от така наречените (не?)победими пандемии. А те, става известно, като се изключи че са директно свързани със здравната система, косвено движат, или по-скоро саботират, цялата стопанска система на една страна.
Без здравната тематика няма решение на никоя от другите рецесии “, разяснява Гергана Паси, президент на „ ПанЕвропа България “, при представянето на отчета „ (не?)Победими пандемии “, който преглежда огромните здравни, стопански и обществени резултати от нездравословните привички.
Според Аркади Шарков, икономист от ЕКИП, положението на стопанската система е директно обвързвано с използването на нездравословни артикули. „ Исторически видяно, по време на предходната финансова рецесия се видя директната корелация сред безработица, невисок стопански растеж и приложимост на тютюн и алкохолни произведения “, разяснява той.
Когато финансовите индикатори вървят надолу, хората влизат в серпантина на отрицателни страсти и дейности, прибягват до повече приложимост на нездравословни произведения, като алкохол и тютюн, вследствие на това се отключват повече хронични болести измежду популацията, публичното здраве се утежнява, а кръгът се затваря още веднъж в полето на стопанската система, която бива ощетена от нетрудоспособността на от ден на ден и повече жители.
А че сега стопанската система е в отрицателен тренд на развиване, е добре известно на всички. Според Аркади Шарков инфлацията в България евентуално ще укроти растежа си до края на годината, само че въпреки всичко ще доближи към 20%. Заедно с нея е допустимо да започва и развой на стагфлация (висока инфлация + невисок растеж), което в допълнение да изиграе ролята на „ менгеме “ за българския консуматор.
Българинът, а и всеки човек по принцип, схваща нещо най-добре, когато то го удари по джоба. “
ЕКИП пресметна още през 2020 година, че пропуснатите директни финансови изгоди единствено от тютюнопушенето за българската стопанска система възлизат на 4.4 милиарда лева към 2019 година, или 3.8% от тогавашния Брутният вътрешен продукт. А непреките загуби са доста повече.
Връщайки се на годините живот в нетрудоспособна възраст, в случай че за България статистиката демонстрира, че са изгубени 9 хиляди, то за Европейски Съюз приблизително са към 5 хиляди. Ясно проличава зависимостта сред този илюстративен здравен индикатор и икономическото развиване на страната ни в подтекста на общността, от която е.
Въпросният индикатор DALYs (продължителност на живота, поправена с отчитане на нетрудоспособността и умирания), свързани с високия показател на телесна маса, е към 3000 против 6 000 години надлежно у нас и в Блока.
България води двойно в тази отрицателна ранглиста и това не са единствено здравни загуби, а стопански, здравни, обществени “, сподели още Шарков, съгласно който затлъстяването е една от тези нови скрити пандемии.
Целта на отчета и екипа към „ ПанЕвропа България “ е да предизвика спор по тематиката и реакция у бизнеса и политиците, тъй че да се вземат ограничения за преодоляване на резултатите от нездравословните привички.
71% от всички смъртни случаи в света, без да се имат поради случаите, се дължат на хронични, незаразни болести. Много показателно за България е, че незаразните заболявания бяха всеобщата причина за съдбовния завършек на умрелите инфектирани от COVID-19. В добавка към това – сравнението на смъртността от ковид като % от популацията в 210 страни демонстрира, че България се подрежда на 2-ро място в света по брой смъртни случаи от вируса на един милион население след Перу.
Тласъкът за всичко това идва от т.н. „ скрити пандемии “. Глобално те водят до гибелта на седем от всеки 10 души, като смъртността се дължи на рискови фактори, като тютюнопушене, корист с алкохол, нездравословно хранене, ниска физическа интензивност и замърсяване на въздуха.
Това въпреки всичко значи, че ние можем да повлияем на статистиката “, означи доцент Милена Георгиева, молекулярен биолог в Институт по Молекулярна биология към Българска академия на науките.
Любопитно е, че измежду скритите пандемии през днешния ден влизат и цифровите зависимости, включително пристрастеността към екранни занимания, обществени мрежи, игри. Всички те могат да бъдат парирани с меки ограничения и тактики. Професорът по фармация Георги Момеков обърна внимание на политиката по повдигане на акцизите за високоалкохолни артикули да вземем за пример, което е помогнало на народи с очевидни проблеми в тази сфера да понижат използването на спиртни питиета.
В последна сметка всички ние сме консуматори. Ако сме здрави и можем по-дълго да използваме продуктите, то бизнесът ще пораства. Те (държавата и бизнесът) имат директен интерес, тъй като ние сме един тип дълготрайни акционери в тях “, уточни още Шарков.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Без здравната тематика няма решение на никоя от другите рецесии “, разяснява Гергана Паси, президент на „ ПанЕвропа България “, при представянето на отчета „ (не?)Победими пандемии “, който преглежда огромните здравни, стопански и обществени резултати от нездравословните привички.
Според Аркади Шарков, икономист от ЕКИП, положението на стопанската система е директно обвързвано с използването на нездравословни артикули. „ Исторически видяно, по време на предходната финансова рецесия се видя директната корелация сред безработица, невисок стопански растеж и приложимост на тютюн и алкохолни произведения “, разяснява той.
Когато финансовите индикатори вървят надолу, хората влизат в серпантина на отрицателни страсти и дейности, прибягват до повече приложимост на нездравословни произведения, като алкохол и тютюн, вследствие на това се отключват повече хронични болести измежду популацията, публичното здраве се утежнява, а кръгът се затваря още веднъж в полето на стопанската система, която бива ощетена от нетрудоспособността на от ден на ден и повече жители.
А че сега стопанската система е в отрицателен тренд на развиване, е добре известно на всички. Според Аркади Шарков инфлацията в България евентуално ще укроти растежа си до края на годината, само че въпреки всичко ще доближи към 20%. Заедно с нея е допустимо да започва и развой на стагфлация (висока инфлация + невисок растеж), което в допълнение да изиграе ролята на „ менгеме “ за българския консуматор.
Българинът, а и всеки човек по принцип, схваща нещо най-добре, когато то го удари по джоба. “
ЕКИП пресметна още през 2020 година, че пропуснатите директни финансови изгоди единствено от тютюнопушенето за българската стопанска система възлизат на 4.4 милиарда лева към 2019 година, или 3.8% от тогавашния Брутният вътрешен продукт. А непреките загуби са доста повече.
Връщайки се на годините живот в нетрудоспособна възраст, в случай че за България статистиката демонстрира, че са изгубени 9 хиляди, то за Европейски Съюз приблизително са към 5 хиляди. Ясно проличава зависимостта сред този илюстративен здравен индикатор и икономическото развиване на страната ни в подтекста на общността, от която е.
Въпросният индикатор DALYs (продължителност на живота, поправена с отчитане на нетрудоспособността и умирания), свързани с високия показател на телесна маса, е към 3000 против 6 000 години надлежно у нас и в Блока.
България води двойно в тази отрицателна ранглиста и това не са единствено здравни загуби, а стопански, здравни, обществени “, сподели още Шарков, съгласно който затлъстяването е една от тези нови скрити пандемии.
Целта на отчета и екипа към „ ПанЕвропа България “ е да предизвика спор по тематиката и реакция у бизнеса и политиците, тъй че да се вземат ограничения за преодоляване на резултатите от нездравословните привички.
71% от всички смъртни случаи в света, без да се имат поради случаите, се дължат на хронични, незаразни болести. Много показателно за България е, че незаразните заболявания бяха всеобщата причина за съдбовния завършек на умрелите инфектирани от COVID-19. В добавка към това – сравнението на смъртността от ковид като % от популацията в 210 страни демонстрира, че България се подрежда на 2-ро място в света по брой смъртни случаи от вируса на един милион население след Перу.
Тласъкът за всичко това идва от т.н. „ скрити пандемии “. Глобално те водят до гибелта на седем от всеки 10 души, като смъртността се дължи на рискови фактори, като тютюнопушене, корист с алкохол, нездравословно хранене, ниска физическа интензивност и замърсяване на въздуха.
Това въпреки всичко значи, че ние можем да повлияем на статистиката “, означи доцент Милена Георгиева, молекулярен биолог в Институт по Молекулярна биология към Българска академия на науките.
Любопитно е, че измежду скритите пандемии през днешния ден влизат и цифровите зависимости, включително пристрастеността към екранни занимания, обществени мрежи, игри. Всички те могат да бъдат парирани с меки ограничения и тактики. Професорът по фармация Георги Момеков обърна внимание на политиката по повдигане на акцизите за високоалкохолни артикули да вземем за пример, което е помогнало на народи с очевидни проблеми в тази сфера да понижат използването на спиртни питиета.
В последна сметка всички ние сме консуматори. Ако сме здрави и можем по-дълго да използваме продуктите, то бизнесът ще пораства. Те (държавата и бизнесът) имат директен интерес, тъй като ние сме един тип дълготрайни акционери в тях “, уточни още Шарков.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ