9 дни след въвеждане на еврото в България - каква

9 дни след въвеждане на еврото в България - каква е равносметката? Какви компликации срещат жителите при разплащане и обмяна на левове? Темата в студиото на „ Здравей, България " разясниха икономистите Васил Караиванов и Димитър Събев и финансовият анализатор Деян Василев.

Димитър Събев показа персоналните си усещания от извършването на покупки си в огромен супермаркет през последните дни. Пазарувах храна за седмицата за фамилията си. Имаше към 15 или 20 % разлика в сумата, която платих в евро. Може би е било демонстративно: „ Виждате ли - пристигна еврото, само че не подвигаме цените! ". Но даже да е било по този начин - видно е, че желаят ли - могат, изясни той.

Според Деян Василев финансовите системи са проработили обикновено. Очаквахме, че има възможност да не работят дълго време. Това е грамаден труд. Онлайн заплащанията и банкоматите заработиха обикновено. За Нова година не чух някъде някой да не си е платил сметката. Хората бяха готови. Първите дни минаха добре, регистрира той.

Но регистрира като негатив обстоятелството, че броят на стартовите пакети, които костваха по 20 лв. и се продаваха в банките - не достигнали до доста хора. Това можеше да облекчи в тези дни по-бързото прекосяване към евровите монети и евровите банкноти. В момента има затлачване. Има места, където към момента няма задоволително оборот. Но съм оптимист от позиция на това, че остават цели три работни седмици до края на месеца и този проблем с лв. и еврото, с рестото, ще изчезне и ще преминем съвсем напълно на евро, предвижда той.

Васил Караиванов също посочи, че той също не е имал някакви " доста огромни негативни наблюдения в първите дни след приемането на еврото у нас ".

Експертите разясниха и изгодите за страната ни от приемането на единната европейска валута предвид на вложенията и приходите.

В момента лихвите по заемите в България не са високи. Даже по ипотечните заеми те са по-ниски, в сравнение с в Западна Европа. Но тук става дума за рейтинг. За авторитет. За една огромна таблица от страни, в които са подредени примерно 20-30 или 50 страни от по този начин наречения район „ Нова Европа ". Има хора, които работят с пари, които гледат тези таблици и виждат, че България е в по-добра позиция от другите. Те купуват народен дълг. По-склонни са да създадат инвестиция в страната. Тоест повишението на кредитния рейтинг сигурно ще бъде положително. До този миг това постоянно се е случвало в страна, която е влизала в еврозоната, изясни Събев.

Караиванов посочи, че след приемането на еврото " не сме станали доста по-бедни ". Имаше страшни прогнози. Това, което имаме като даденост, хората го одобряват като нещо напълно обикновено. Ако създадем една елементарна сметка - левовете в нашата стопанска система в края на предходната година бяха към 200 милиарда. Валутният запас е 40 милиарда евро. Като извършите съотношението от 200 към 40, значи 5 към 1, при закрепен курс 1,95583 към 1. Това значи, че в случай че валутният ръб беше паднал по някаква причина и трябваше да обменим българските левове в евро, курсът нямаше да е близо 2 към 1, а щеше да бъде 5 към 1. Тоест 5 лв. за 1 евро. Можеше да бъдем много обеднели, акцентира той.

Деян Василев изясни обаче, че Брутният вътрешен артикул " не значи парите в послание ". Валутният ръб значи, че за всеки лев има евро. Резервът е към 35 милиарда евро. Има към 70 милиарда лв. в послание. Брутният вътрешен артикул е парите в обращение и това какъв брой пъти се обръщат. Тоест, в случай че се извърнат пет пъти, се получава брутният вътрешен артикул. Аз закупувам стока за 1 лев, вие купувате - това е обръщението. Едни 70 милиарда лв. се завъртат пет пъти, съобщи той.