Мракобесен законопроект в нарушение на Конституцията: ГЕРБ искат да скрият как се харчат публични пари
9 депутати от ГЕРБ, отпред с Анна Александрова, са внесли оферти за промени в Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). Това са още Любен Дилов, Стефан Мирев, Ралица Ангелова, Марин Маринов, Красимир Събев, Георги Кръстев, Евгения Алексиева и Бранимир Балачев.
Предложението припокрива настояванията на Националното съдружие на общините в България, пишат от в. “Сега ”.
По създание предложенията плануват основаване на редица спънки за всеки, който би желал да получи достъп до социална информация. Така да вземем за пример ще се изисква идентификация с ЕГН, както и доказване на “правен интерес ” или “членство в локална общественост ”. Предвижда се също първичната счетоводна документи да не се счита за социална информация. Това значи да потънат всички документи за заплащания на обществени средства, както и от европейски фондове.
Създаването на редица спънки за достъпа до социална информация опонира и на Конституцията. В главния закон е записано, че “всеки има право да търси, получава и популяризира информация ”. Право да търсят информация имат и чужденци, лица без поданство, юридически лица, т.е. няма по какъв начин да се изисква и събира спомагателна информация за заявителя.
Изискването за идентификация с ЕГН е на процедура в нарушаване на интернационалните стандарти и правото на Европейския съюз. Програма " Достъп до информация " сочи, че това е международен казус и е сериозна крачка обратно. Идеята на процедура съставлява непропорционално и безпричинно събиране на персонални данни. Принципът на пропорция е заложен в член 32 от Конституцията и член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида и Общия правилник за отбрана на данните.
Нуждата от идентификация с ЕГН съществува само случаите, когато не става въпрос за равно право на достъп до социална информация, а за персонален юридически интерес от приемане на дадена характерна информация, която не е социална.
Нарушението на конституцията съставлява и предлагането за доказване на юридически интерес или участие в локална общественост точно поради заложеното в Конституцията право на всеки да получава информация.
Единственото съображение за ограничаване на правото на достъп до информация е съществуването на конкуриращо право или предпазен интерес. Въвеждането на връзка с локалната общественост не е обвързвано с конкуриращо право или предпазен интерес. Това на процедура значи, че публицисти от дадена точка на България мъчно биха могли да се снабдят с информация, която е отвън тяхното обитаемо място.
Международните стандарти изрично не плануват, а в противен случай – не разрешават да се вкарва интерес на заявителя, показват в мнението си от Програма “Достъп до информация ”.
Колкото до затварянето на достъпа до първичните счетоводни документи, от ПДИ споделят, че това може да бъде квалифицирано само като опит за въвеждане на неяснота, неотчетност, предпоставки за корупция и нередности в разходването на обществени средства.
Публичността на харченето на европейски средства е характерна антикорупционна мярка, взета след прекъсването на еврофондовете през 2008 г.
Предложението припокрива настояванията на Националното съдружие на общините в България, пишат от в. “Сега ”.
По създание предложенията плануват основаване на редица спънки за всеки, който би желал да получи достъп до социална информация. Така да вземем за пример ще се изисква идентификация с ЕГН, както и доказване на “правен интерес ” или “членство в локална общественост ”. Предвижда се също първичната счетоводна документи да не се счита за социална информация. Това значи да потънат всички документи за заплащания на обществени средства, както и от европейски фондове.
Създаването на редица спънки за достъпа до социална информация опонира и на Конституцията. В главния закон е записано, че “всеки има право да търси, получава и популяризира информация ”. Право да търсят информация имат и чужденци, лица без поданство, юридически лица, т.е. няма по какъв начин да се изисква и събира спомагателна информация за заявителя.
Изискването за идентификация с ЕГН е на процедура в нарушаване на интернационалните стандарти и правото на Европейския съюз. Програма " Достъп до информация " сочи, че това е международен казус и е сериозна крачка обратно. Идеята на процедура съставлява непропорционално и безпричинно събиране на персонални данни. Принципът на пропорция е заложен в член 32 от Конституцията и член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида и Общия правилник за отбрана на данните.
Нуждата от идентификация с ЕГН съществува само случаите, когато не става въпрос за равно право на достъп до социална информация, а за персонален юридически интерес от приемане на дадена характерна информация, която не е социална.
Нарушението на конституцията съставлява и предлагането за доказване на юридически интерес или участие в локална общественост точно поради заложеното в Конституцията право на всеки да получава информация.
Единственото съображение за ограничаване на правото на достъп до информация е съществуването на конкуриращо право или предпазен интерес. Въвеждането на връзка с локалната общественост не е обвързвано с конкуриращо право или предпазен интерес. Това на процедура значи, че публицисти от дадена точка на България мъчно биха могли да се снабдят с информация, която е отвън тяхното обитаемо място.
Международните стандарти изрично не плануват, а в противен случай – не разрешават да се вкарва интерес на заявителя, показват в мнението си от Програма “Достъп до информация ”.
Колкото до затварянето на достъпа до първичните счетоводни документи, от ПДИ споделят, че това може да бъде квалифицирано само като опит за въвеждане на неяснота, неотчетност, предпоставки за корупция и нередности в разходването на обществени средства.
Публичността на харченето на европейски средства е характерна антикорупционна мярка, взета след прекъсването на еврофондовете през 2008 г.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ