87% от българските деца са в интернет, всяко 5-те дете

87% от българските деца са в интернет, всяко 5-те дете е имало среща с човек, с който се е срещнало в обществените мрежи, а 48% от децата не могат да разграничат в тази среда дали една информация е истина или неистина. Дигиталният свят крие необикновен капацитет, само че и крие прекалено много опасности и рискове.

Това стана ясно през днешния ден по време на конференцията на тематика: „ Състоянието на децата в цифровия свят през 2017 година “, проведена от УНИЦЕФ и Държавната организация за протекция на детето/ДАЗД/. На нея бе показан просторен отчет, бяха разиграни от младежи скечове и разновидности на вероятни обстановки, свързани с деца, в обществените мрежи, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Животът на децата към този момент е неосъществим без интернет, което няма нищо общо с детството на предходните генерации, съобщи Мария Хесус Конде, ръководител на УНИЦЕФ за България при откриването на конференцията. Времената, обаче, се трансформираха и тази година годишният ни отчет откри, че цифровия свят промени децата. Което върви в директна връзка с тяхното запазване от заплахите, които дебнат в него, разясни Конде.

Има към 300 млн. деца по света, които нямат интернет и това би трябвало да се промени, тъй като измежду тях са и деца в неравностойно състояние, живеещи измежду ограничения, продължи тя. Нашата задача е всяко дете по света да има подобен достъп. Но интернетът, с изключение на капацитет, носи и риск от закононарушения, по тази причина е належащо да повишим информираността на децата и на родителите за това, да ги предпазим от заплахите, които дебнат в цифровия свят, сподели Конде. Важно е посредством разнообразни институции, в това число и посредством министерството на образованието, да подсигуряваме и да предотвратим тези опасности, разяснява тя. Цифровите технологии трансформират детството и децата в България не се разграничават от връстниците си в други страни, уточни представителят на УНИЦЕФ за България.

През 2016 г изследване сподели, че 87% от децата в България употребяват интернет и този % всяка година се покачва. Но би трябвало да сме сигурни, че институциите са добре подготвени, оборудвани и имат схващане за заплахите в интернет. За нас като организация е значимо по какъв начин вие тук виждате тези проблеми и какви хрумвания имате в тази посока, обърна се Конде към участниците в конференцията.

Трябва да подпомогнем по-най положителния метод самодейностите, свързани със сигурността на децата в цифровия свят и по тази причина ще работим интензивно на равнище държавно управление, в границите на консултативния орган с присъединяване на деца и на другите институции в България, съобщи ръководителят на ДАЗД Офелия Кънева, която е съорганизатор на форума. Тя изрази вяра, че всички, които поставят старания в тази сфера, ще се причислят изрично към идните начинания, и това ще са всички заинтригувани и ангажирани с тази проблематика.

Дигиталните технологии са трансформирали света, само че те са трансформирали и самите деца, съобщи при представянето на главния отчет Клара Сомарин, експерт „ Закрила на детето, употреба и принуждение ” от централата на УНИЦЕФ. В Африка над 60% от децата нямат интернет, до момента в който в Европа този % е 4, сподели тя, с цел да показа равнището на икономическото разделяне и неравенствата по света. Тези числа приказват за маргинализация на избрани пластове от популацията, на цели страни и райони, което понижава възможностите им за триумф в живота. От друга страна насилието, половите закононарушения и експанзията навлязоха и в интернет, по метод подобен с този, който е в самия живот. Никога не е било по-лесно, в сравнение с сега- в интернет, да се стигне до едно дете и да се трансформира то в жертва. Най-трудното за правоприлагащите органи е непрекъснато изменящата се среда на технологиите, уточни Сомарин. А родителите доста малко знаят какъв брой персонални данни децата могат да качат в интернет и този евентуален риск е голям. В взаимозависимост от културния подтекст на дадена страна в по-голяма или по-малка степен се нарушават правата на децата, само че това е информация, която допълнително случаи не е известна на родителите, означи Сомарин. Видовете опасности за децата в интернет са: полово изнудване и съблазняване, стават жертви на нахлуване на връстници, кибертормоз, постоянно децата сами се подлагат на риск като дават ненужна информация и други Всички знаем, че множеството деца имат позитивни преживявания в интернет или най-малко по този начин си мислят, само че постоянно те стават подвластни от него, претърпяват меланхолия и подтиснатост. Това са главните изводи в отчета, само че ние имаме и обособени направления на политиките на УНИЦЕФ, с цел да защитим децата, уточни представителят на организацията.

На първо място би трябвало да се обезпечат запаси за съгласуваност, държавните институции би трябвало да оферират точки за влизане в интернет, да подсигуряват, че наличието е задоволително за децата, сподели Сомарин. Другата област на политики е да подсигуряваме, че в случай че децата се сблъскват с принуждение в интернет, това може да промени живота им, даже да стигнат до самоубийство, по тази причина ние би трябвало да се стремим да подкрепяме правоприлагащите органи. Заедно с това киберпрестъпленията се усилват и би трябвало да си сътрудничим с полицията, прокуратурата и правосъдната система, тъй като постоянно има пропуски в законодателството, което препятства следствието. Ние също желаеме страните да разработят съответен държавен отговор на тази опасност. България също е подписала един основополагащ интернационален документ, съгласно който държавните органи би трябвало дружно да се опитат да се оправят с тези закононарушения по отношение на деца, ръка за ръка и с Неправителствени организации бранша. Третата мярка за политика е обезпечаване на цялост на персоналния живот на децата. Това значи, че държавните управления и учебните заведения събират данни за децата и би трябвало да се обезпечи отбрана на тези данни във всички платформи, акцентира Сомарин. Четвъртата рекомендация за политика е да се работи във връзка с цифровата просветеност, с цел да могат децата да са в сигурност. Децата би трябвало да знаят към кого да се извърнат при проблем. Препоръчително е да се преподава цифрова просветеност в учебно заведение и това да стане още при започване на образованието, в началната степен на образованието. Заедно с това се планува и поддръжка на възрастните, има положителни стратегии за това. Но децата преди всичко би трябвало да се научат да пазят личната си цялост, да ги учим на приемливост в интернет. А и ние би трябвало да се замислим дали не разкриваме без да желаеме информация за децата си, това е също въпрос на умения и познания, сподели Клара Сомарин. Родителите, децата и преподавателите би трябвало да получат образование за цифровите технологии, тъй като би трябвало да са наясно със отбраните и паролите. Насърчаваме страните да слагат децата в центъра на всяка една цифрова политика, която създават, акцентира представителят на централата на УНИЦЕФ.

Докладът „ Състояние на децата по света през 2017 година ” изследва методите, по които цифровата технология към този момент е трансформирала живота на децата и техните житейски шансове, и какво може да донесе бъдещето.

Ако се употребява вярно и е общодостъпна, цифровата технология може да промени разпоредбите на играта за обществено изключените деца – без значение дали заради беднотия, раса, етническа принадлежност, пол, увреждане, разселеност или географска изолираност, свързвайки ги със свят на благоприятни условия и предоставяйки им уменията, от които се нуждаят, с цел да бъдат сполучливи в един цифров свят. Ако обаче не разтеглим достъпа до нея, цифровата технология може да сътвори нови разделения, които не разрешават на децата да осъществят своя капацитет. И в случай че не действаме в този момент, с цел да сме в крайник с бързите промени, рисковете онлайн могат да създадат уязвимите деца по-податливи на употреба, корист и даже трафик, както и да доведат до по-трудно доловими закани за тяхното благоденствие. Този отчет приканва за по-бързи дейности, целенасочени вложения и засилено съдействие в отбрана на децата от вредите от един по-свързан свят, като в същото време се употребяват опциите на цифровата ера за облагодетелстване на всяко дете.

Дигиталната технология към този момент е трансформирала света – и защото от ден на ден деца по света са онлайн, тя във все по-голяма степен трансформира детството.

Младите хора (на възраст 15–24 години) са най-свързаната възрастова група. В международен мащаб 71% от тях са онлайн, спрямо 48% от общото население. Един на всеки трима интернет консуматори в света е дете или подрастващ под 18-годишна възраст. Все повече доказателства сочат, че децата имат достъп до интернет от все по-ранна възраст. В някои страни е евентуално децата на възраст под 15 години да употребяват интернет, колкото възрастните над 25 години. Смартфоните подхранват така наречен просвета на спалнята, като онлайн достъпът за доста деца става по-личен, по-интимен и по-слабо следен. Свързаността може да промени разпоредбите на играта за някои от най-маргинализираните деца в света, като им помогне да осъществят своя капацитет и прекъсне междупоколенческите цикли на беднотия.

Дигиталните технологии дават благоприятни условия за образование и обучение на децата, изключително в отдалечени райони и по време на филантропични рецесии. Дигиталните технологии също по този начин разрешават децата да получат достъп до информация по въпроси, които засягат техните общности, и могат да им обезпечат избрана роля за решаването им. Дигиталните технологии могат да обезпечат стопански благоприятни условия, като дават на младежите разновидности за образование и услуги за намиране на работа, както и посредством основаване на нови типове работа.

С оглед възстановяване на образованието осведомителните и информационните технологии (ИКТ) в образованието би трябвало да бъдат подкрепени с образование за учители и подобаваща просветителна среда.

Дигиталният достъп обаче се трансформира в нова разграничителна линия, защото милиони деца, които биха могли да извлекат най- огромна изгода от цифровите технологии, нямат достъп до тях. Около 29% от младежите по света – към 346 милиона души – не са онлайн. Африканските младежи имат минимален достъп до цифровия свят. Около 60% от тях не са онлайн, в съпоставяне със единствено 4% в Европа. Дигиталното разделяне надвишава въпроса за достъпа. Децата, които разчитат по-скоро на мобилни телефони, в сравнение с компютри, могат да получат не най-хубавия онлайн опит, а тези, които не имат цифрови умения или приказват малцинствени езици, постоянно не могат да намерят съответното онлайн наличие. Дигиталното разделяне също по този начин отразява преобладаващите стопански несъответствия, като усилва преимуществата на децата от по-богатите среди и не обезпечава благоприятни условия на най-бедните и най-неравнопоставените деца. Съществува и цифрова неравнопоставеност сред половете. В международен мащаб 12% повече мъже, в сравнение с дами, са употребявали интернет през 2017 година В Индия по-малко от една трета от интернет потребителите са дами. /БГНЕС