87.8% е българската етническа общност в област Варна, турска -

87.8% е българската етническа общественост в област Варна, турска - 6.4%, ромска - 2.4%, демонстрира информация на Moreto.net по данни на Национален статистически институт. 87.3% от лицата в региона са показали българския език като майчин, 7.1% са показали, че това е турският за тях, 2.1% е делът на показалите ромски език. Населението на България е намаляло с 16,5% за 10 години до 6 519 789 души. За страната българите са 84,6%, 8,4% са с турски, а 4,4% - с ромски, по този начин са се самоопределили самите те при последното броене тази година.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи промените в броя и структурите на популацията в България , се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това понижава абсолютният брой на популацията и на трите съществени етнически групи, както и не настъпват основни промени в етническата конструкция сред последните две преброявания, демонстрират данни на статистическия институт.

Към 7 септември 2021 г . българската етническа група обгръща 5 118 494, или 84.6% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група понижава с 0.2 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от далите отговор лица. Относителният им дял понижава с 0.4 процентни пункта спрямо 2011 година.

Към третия по бройка ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 0.5 процентни пункта спрямо 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%.

Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 63 767, или 1.0% от далите отговор лица.

Население по етническа принадлежност в област Варна

Българска - 352 886

Турска - 25 678

Ромска - 9 634

Друга - 7 664

Не мога да дефинира - 1 192

Не искам да отговоря - 4 995

Непоказана - 30 149
Майчин език
Майчиният език е вторият обичайно изучаван при преброяванията етнокултурен симптом. Майчиният език е първият език, усвоен вкъщи в най-ранно детство.

Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85.3% от популацията на България, турският - за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският - за 227 974 души, или за 3.9% от далите отговор на въпроса. Друг майчин език са показали 62 906 души, или 1.1%.

Лицата, които са показали, че не могат да дефинират майчиния си език са 10 633 (0.2%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 49 602, или 0.8% от далите отговор лица.

Във Варненска област 87.3% от лицата са показали българския език като майчин, 7.1% са показали, че това е турския за тях, 2.1% е каузи на посичили ромски език.

Вероизповедание
Лицата, самоопределили се към християнско изповедание, са 4 219 270, или 71.5% от далите отговор на въпроса. Сред тях доминират източноправославните християни - 4 091 780, или 97.0% от показалите християнско изповедание, следват лицата с протестантско изповедание - 69 852 (1.7%), католическо - 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са показали арменско апостолическо изповедание. Отговорът „ друго християнско “ са избрали 13 927, или 0.3% от далите отговор на въпроса.

Мюсюлманско изповедание са показали 638 708 лица, или 10.8%, юдейско - 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица.

Към 7 септември 2021 година 305 102 (5.2%) лица са дали отговор, че нямат изповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали усложнения да дефинират своето изповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „ не искам да отговоря “.

Във Варненска област с християнско изповедание са 74.1% и 6.6% с мюсюлманско.

Към 7 септември 2021 година 3 031 289, или 51.4% от далите отговор на въпроса „ Религиозен ли сте? “ , са отбелязали „ да “, 24.7% са отбелязали „ не “, 13.0% „ не мога да дефинира “, а 10.9% са избрали отговор „ не искам да отговоря на въпроса “. От далите отговор с „ да “ 56.0% са дами, а 44.0% са мъже.

Комбинирането на въпросите за изповедание и набожност демонстрира, че 77.6% от самоопределилите се към мюсюлманско изповедание са показали, че са религиозни, до момента в който при самоопределилите се към християнско изповедание този дял е 59.1%.

Възраст и етнос
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен лицата от българската етническа общественост. При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям - 25.0%, при 19.8% и 7.3% надлежно за турската и ромската етническа група.

Сред трите съществени етнически общности най-голям е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общественост - 12.0%.

Една трета (33.1%) от лицата, които не могат да дефинират своята етническа принадлежност, и една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.

Икономическа интензивност и етнос
Налице са обилни разлики във връзка с присъединяване на пазара на труда на лицата от другите етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 66.8%, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група - 21.6%.

Безработицата е най-висока измежду самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.2%) от стопански дейните лица от този етнос са били безработни през следения интервал. Всеки пети стопански деен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил незает през следения интервал. Най-нисък е този индикатор при самоопределилите се от българската етническа група - 8.4% от стопански дейните лица.