867 г. – Василий I Македонец извършва преврат, като убива

...
867 г. – Василий I Македонец извършва преврат, като убива
Коментари Харесай

23 септември в историята

867 година – Василий I Македонец прави прелом, като убива император Михаил III и заема византийския императорски престол.

1122 година – Папа Каликст II и император Хайнрих V подписват Вормски конкордат, с което се приключва Борбата за инвеститурата.

1821 година – Град Триполица в Гърция е високомерен и към 30 000 мюсюлмани са избити по време на Гръцката война за самостоятелност.

1846 година – Германският астроном Йохан Готфрийд Гал открива планетата Нептун, употребявайки математическите догатки на френския математик Юрбен Льоверие.

1868 година – Пуерто Рико афишира самостоятелност.

1875 година – 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) – именит американски нарушител, е задържан за първи път.

1902 година – Избухва Горноджумайското въстание.

1912 година – Балканската война: С декрет на цар Фердинанд I е образувано Македоно-одринско опълчение отпред с военачалник Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов.

1923 година – В България стартира Септемврийското въстание.

1932 година – Създадено е Кралство Саудитска Арабия.

1932 година – Излиза първият брой на списание Пламък.

1943 година – Втора международна война: Създадена е така наречен Република Сало.

1944 година – Към РМС е основана детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация „ Септемврийче “.

1947 година – В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския водач Никола Петков.

1948 година – България насочва молба до Организация на обединените нации за участие в организацията.

1955 година – В Лондон е подписана конвенция за споразумяване финансовите отговорности на Народна република България към Англия.

1963 година – Куба се причислява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар).

1973 година – Хуан Перон е определен за повторно за президент на Аржентина, откакто през 1955 година е свален посредством държавен прелом.

1975 година – В курортния комплекс „ Албена “ стартира XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките.

1982 година – Завършва визитата на генералния секретар на Централен комитет на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са съществени насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото съдействие сред двете страни.

1983 година – Държавата Сент Китс и Невис става член на Организация на обединените нации.

1994 година – Левски София разгромява ЦСКА София със 7:1.

1996 година – С решение на Управителния съвет на Българска народна банка девет банки с ликвидни проблеми са сложени под необикновен контрол. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ „ Славяни “, ТБ „ Моллов “, Ямболска и Добруджанска банка.

1999 година – По време на 6-часовото си посещаване в България немският канцлер Герхард Шрьодер декларира, че България може да бъде поканена за присъединение към Европейски Съюз.

2002 година – Излиза първата обществена версия на уеб браузъра Mozilla Firefox (Phoenix 0.1).

2003 година – В резултат на енергиен срив няколко милиона жители на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток.

2006 година – Ежегодният Парад на любовта се организира в Сан Франциско.

Родени на 23 септември

480 пр.н.е. – Еврипид, гръцки драматург († 406 пр.н.е.)

63 пр.н.е. – Октавиан Август, римски император († 14 г.)

1713 година – Фернандо VI, испански крал († 1759 г.)

1759 година – Клотилд Френска, френска принцеса († 1802 г.)

1781 година – Анна Фьодоровна, велика съветска княгиня († 1860 г.)

1783 година – Петер декор Корнелиус, немски художник

1791 година – Йохан Енке, немски астроном († 1865 г.)

1861 година – Роберт Бош, немски фабрикант († 1942 г.)

1865 година – Сюзан Валодон, френска художничка († 1938 г.)

1869 година – Христо Бурмов, български боен деятел († 1936 г.)

1870 година – Крум Прокопов, български бунтовник († 1950 г.)

1880 година – Джон Бойд Ор, английски политик, Нобелов лауреат († 1971 г.)

1885 година – Иван Илиев, български бунтовник († 1923 г.)

1885 година – Чудомир Кантарджиев, български бунтовник († 1924 г.)

1890 година – Пандо Киселинчев, български ваятел († 1980 г.)

1890 година – Фридрих Паулус, немски военачалник († 1957 г.)

1892 година – Георги Дамянов, деятел на Българска комунистическа партия († 1958 г.)

1897 година – Пол Делво, белгийски художник († 1994 г.)

1901 година – Ярослав Сейферт, чешки публицист, Нобелов лауреат († 1986 г.)

1904 година – Зорка Йорданова, българска артистка († 1970 г.)

1907 година – Ан Декло, френска журналистка, преводачка и писателка († 1998 г.)

1915 година – Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)

1916 година – Алдо Моро, министър-председател на Италия († 1978 г.)

1920 година – Мики Руни, американски артист († 2014 г.)

1925 година – Николай Кауфман, български музиковед († 2018 г.)

1926 година – Джон Колтрейн, американски саксофонист († 1967 г.)

1930 година – Рей Чарлс, американски музикант († 2004 г.)

1931 година – Хили Кристъл, американски предприемач, притежател на музикалния клуб CBGB († 2007 г.)

1933 година – Иван Иконописов - Бебето, български плувец († 2015 г.)

1933 година – Кольо Севов, български публицист († 1991 г.)

1934 година – Пер Улув Енквист, шведски публицист († 2020 г.)

1936 година – Валентин Паниагуа, перуански политик († 2006 г.)

1938 година – Роми Шнайдер, австрийска актриса († 1982 г.)

1943 година – Тануджа, индийска актриса

1943 година – Хулио Иглесиас, испански артист

1946 година – Валентин Александров, български министър († 2008 г.)

1946 година – Енрико Катуци, италиански треньор († 2006 г.)

1946 година – Франц Фишлер, австрийски политик

1949 година – Брус Спрингстийн, американски артист

1950 година – Сашка Братанова, българска актриса

1951 година – Милко Калайджиев, български артист

1953 година – Димитър Атанасов, български публицист († 2014 г.)

1954 година – Иван Сосков, български математик († 2013 г.)

1956 година – Паоло Роси, италиански футболист († 2020 г.)

1957 година – Христо Гърбов, български артист

1957 година – Валентин Делиминков, български футболист

1958 година – Лита Форд, американска певица

1959 година – Наталия Пушкарьова, съветска историчка

1960 година – Джейсън Картър, английски артист

1970 година – Ани Дифранко, американска певица

1972 година – Рейчъл Ямагата, американска актриса

1973 година – Артим Шакири, македонски футболист

1977 година – Диджей Балтазар, български диджей

1978 година – Кристиян Добрев, български футболист

1979 година – Росен Каптиев, български футболист

1982 година – Венелина Хаджиева, българска актриса

1983 година – Магда, българска попфолк певица

1984 година – Матей Казийски, български волейболист

1985 година – Еви Ван Акер, белгийска ветроходка

1985 година – Маки Гото, японска певица

1988 година – Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист

1990 година – Чаатай Улусой, турски артист и модел
Източник: moreto.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР