1 март в историята
86 пр.н.е. година – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да завладяват Атина.
317 година – Константин I прогласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.
1331 година – Османският държател Орхан Гази завладява Никея.
1462 година – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, щерка на крал Шарл VII и неговата любовница Агнес Сорел, подписва брак с граф Жак дьо Брезе.
1555 година – Нострадамус разгласява книгата „ Столетия “, съдържаща предсказания за събития от европейската история.
1562 година – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази страна.
1565 година – В Бразилия е учредена колонията Рио де Жанейро.
1700 година – В Швеция е въведен нов календар, прочут като Шведски календар.
1803 година – Охайо става 17-ият щат на Съединени американски щати.
1841 година – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно учебно заведение, с днешно име СОУ „ Иван Вазов “.
1845 година – Президентът на Съединени американски щати Джон Тайлър приема законопроект, с който Съединени американски щати анексира Република Тексас.
1848 година – Германска гражданска война 1848/49: Започва Мартенската гражданска война в Баден с окупирането на постройката на баденския парламент в Карлсруе.
1859 година – Експедицията на британския полярен откривател Френсис Макклинток доближава северния магнитен полюс.
1872 година – В Съединени американски щати е открит Йелоустоун – първият народен парк в света.
1873 година – Фирмата „ E. Remington & Sons “ стартира произвеждане на първите пишещи машини за всеобща приложимост.
1878 година – Направено е първото зимно нанагорнище на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
1879 година – Положен е главният камък на мавзолея костница на съветските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1881 година (стар стил) – Убийството от първомартовци на съветския цар и император Александър II.
1896 година – Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 година – Създадена е Военната академия „ Георги Раковски “
1912 година – Американецът Албърт Бери прави първия парашутен скок от аероплан.
1921 година – Съюзниците влизат в Германия, с цел да я принудят да заплаща репарации след Първата международна война.
1932 година – Основан е уругвайският футболен тим Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.
1932 година – Създадена е марионетна страна Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 година
1934 година – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.
1936 година – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.
1936 година – Излиза първият брой на списанието Боен героизъм, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за смелост.
1941 година – Втората международна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва контракта за присъединение към Тристранния пакт, с което се поставя завършек на политиката на неутралитет и Царство България става съдружник на Нацистка Германия.
1941 година – В Нашвил (щата Тенеси) стартира да излъчва първата УКВ радиостанция.
1943 година – Подписана е Доломитската декларация.
1945 година – Саудитска Арабия влиза във Втората международна война на страната на Съюзниците.
1946 година – Английската централна банка е национализирана поради интервенция Бернхард.
1947 година – Започва работа Международният валутен фонд.
1948 година – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.
1950 година – Студената война: Клаус Фукс е упрекнат в шпионаж в интерес на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни проекти на атомната бомба.
1954 година – Съединени американски щати правят опит с 15-мегатонна атомна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 година – Националисти от Пуерто Рико нападат постройката на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на Народното събрание.
1961 година – Президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1966 година – Съветската галактическа сонда Венера 3 се разрушава на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки генезис достигнал повърхността на друга планета.
1966 година – Основан е Централният институт по изчислителна техника.
1973 година – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.
1978 година – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, за откуп.
1980 година – Открит е естественият сателит на Сатурн – Елена.
1982 година – Спускаемият модул на руския галактически уред Венера 13 доближава повърхността на Венера.
1986 година – Открит е естественият сателит на Уран – Жулиета – на фотоси, снимани от апарата Вояджър 2.
1990 година – Мамили е разгласен за народен парк.
1991 година – Състои се премиерата на американския филм „ Дъ Дорс “
1992 година – Босна и Херцеговина организира референдум за обособяване от Социалистическа федеративна република Югославия.
1996 година – Изстреляна е галактическата станция Фрийдъм.
1999 година – Влиза в действие Отавската спогодба, която не разрешава потреблението, складирането, производството и прехвърлянето на противопехотни мини и планува тяхното заличаване.
2001 година – Започва публично броене на популацията в България.
2002 година – В Испания излиза от обращение националната до тогава валута песета, която е сменена с евро.
2003 година – Международният углавен съд встъпва в служба в Хага.
2003 година – Създадена е Комисията за финансов контрол на Република България.
2003 година – Създадена е Службата за поданство и имиграция на Съединени американски щати.
2007 година – Закрита е Агенцията за задгранична помощ.
2007 година – Балеарските острови получават самостоятелен статут.
2008 година – Образуван е Забайкалски край като индивид на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския самостоятелен окръг.
2009 година – Официално е намерено Радио Видин – план на Българското национално радио.
Родени на 1 март
1445 година – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)
1554 година – Уилям Стафорд, британски икономист († 1612 г.)
1810 година – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)
1846 година – Киро Тулешков, български литератор († 1904 г.)
1858 година – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)
1858 година – Георг Зимел, немски мъдрец († 1918 г.)
1859 година – Георги Янков, български боен деятел († 1920 г.)
1866 година – Стоян Пушкаров, български боен деятел († 1925 г.)
1871 година – Йоаким Лептидис, гръцки свещеник († 1931 г.)
1875 година – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)
1875 година – Кирил Пърличев, български бунтовник († 1944 г.)
1876 година – Анри дьо Байе-Латур, белгийски посланик, 3-ти президент на МОК († 1942 г.)
1878 година – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)
1879 година – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)
1880 година – Литън Стрейчи, британски публицист († 1932 г.)
1881 година – Александър Кипров, български бунтовник († 1931 г.)
1886 година – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)
1887 година – Георг-Ханс Райнхарт, немски офицер († 1963 г.)
1897 година – Сава Гановски, български политик († 1993 г.)
1904 година – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)
1910 година – Дейвид Нивън, английски артист († 1983 г.)
1916 година – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)
1921 година – Петър Куцаров, български художник († 2015 г.)
1921 година – Ричард Уилбър, американски стихотворец († 2017 г.)
1922 година – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)
1923 година – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)
1924 година – Доналд Слейтън, американски авиатор († 1993 г.)
1926 година – Атанас Бояджиев, български композитор († 2017 г.)
1926 година – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)
1927 година – Димитър Панделиев, български публицист († 1994 г.)
1927 година – Хари Белафонте, американски артист
1929 година – Георги Марков, български публицист († 1978 г.)
1939 година – Цветан Тодоров, български мъдрец († 2017 г.)
1942 година – Ричард Майърс, американски военачалник
1942 година – Сократ Мойсов, македонски футболист
1943 година – Георги Китов, български археолог († 2008 г.)
1944 година – Роджър Долтри, британски музикант (The Who)
1946 година – Лиляна Димитрова-Тодорова, български лингвист
1947 година – Дора Христова, български диригент
1949 година – Виолета Димитрова, български хирург
1952 година – Мартин О`Нийл, североирландски футболист
1952 година – Стивън Барнс, американски публицист
1954 година – Рон Хауърд, американски режисьор
1956 година – Юрий Трутнев, съветски политик
1958 година – Бертран Пикар, швейцарси академик
1963 година – Томас Андерс, немски рок музикант (Modern Talking)
1964 година – Пол Льо Гуен, френски футболист
1965 година – Емил Съндой, румънски футболист
1966 година – Зак Снайдър, американски режисьор
1967 година – Францобел, австрийски публицист
1969 година – Хавиер Бардем, испански артист
1970 година – Ути Бъчваров, български артист
1973 година – Добромир Георгиев, български стихотворец
1974 година – Мария Манакова, сръбска шахматистка
1974 година – Ромина Мондело, италианска актриса
1974 година – Светослав Бърканичков, български футболист
1978 година – Дженсън Екълс, американски артист
1983 година – Алисия, попфолк певица
1983 година – Даниел Карвальо, бразилски футболист
1983 година – Джорджие Четкович, черногорски футболист
1983 година – Станка Златева, българска състезателка по битка
1985 година – Андреас Отъл, немски футболист
1987 година – Кеша, американска поп изпълнителка
1989 година – Карлос Вела, мексикански футболист
1994 година – Джъстин Бийбър, канадски изпълнител
317 година – Константин I прогласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.
1331 година – Османският държател Орхан Гази завладява Никея.
1462 година – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, щерка на крал Шарл VII и неговата любовница Агнес Сорел, подписва брак с граф Жак дьо Брезе.
1555 година – Нострадамус разгласява книгата „ Столетия “, съдържаща предсказания за събития от европейската история.
1562 година – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази страна.
1565 година – В Бразилия е учредена колонията Рио де Жанейро.
1700 година – В Швеция е въведен нов календар, прочут като Шведски календар.
1803 година – Охайо става 17-ият щат на Съединени американски щати.
1841 година – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно учебно заведение, с днешно име СОУ „ Иван Вазов “.
1845 година – Президентът на Съединени американски щати Джон Тайлър приема законопроект, с който Съединени американски щати анексира Република Тексас.
1848 година – Германска гражданска война 1848/49: Започва Мартенската гражданска война в Баден с окупирането на постройката на баденския парламент в Карлсруе.
1859 година – Експедицията на британския полярен откривател Френсис Макклинток доближава северния магнитен полюс.
1872 година – В Съединени американски щати е открит Йелоустоун – първият народен парк в света.
1873 година – Фирмата „ E. Remington & Sons “ стартира произвеждане на първите пишещи машини за всеобща приложимост.
1878 година – Направено е първото зимно нанагорнище на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
1879 година – Положен е главният камък на мавзолея костница на съветските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1881 година (стар стил) – Убийството от първомартовци на съветския цар и император Александър II.
1896 година – Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 година – Създадена е Военната академия „ Георги Раковски “
1912 година – Американецът Албърт Бери прави първия парашутен скок от аероплан.
1921 година – Съюзниците влизат в Германия, с цел да я принудят да заплаща репарации след Първата международна война.
1932 година – Основан е уругвайският футболен тим Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.
1932 година – Създадена е марионетна страна Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 година
1934 година – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.
1936 година – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.
1936 година – Излиза първият брой на списанието Боен героизъм, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за смелост.
1941 година – Втората международна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва контракта за присъединение към Тристранния пакт, с което се поставя завършек на политиката на неутралитет и Царство България става съдружник на Нацистка Германия.
1941 година – В Нашвил (щата Тенеси) стартира да излъчва първата УКВ радиостанция.
1943 година – Подписана е Доломитската декларация.
1945 година – Саудитска Арабия влиза във Втората международна война на страната на Съюзниците.
1946 година – Английската централна банка е национализирана поради интервенция Бернхард.
1947 година – Започва работа Международният валутен фонд.
1948 година – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.
1950 година – Студената война: Клаус Фукс е упрекнат в шпионаж в интерес на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни проекти на атомната бомба.
1954 година – Съединени американски щати правят опит с 15-мегатонна атомна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 година – Националисти от Пуерто Рико нападат постройката на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на Народното събрание.
1961 година – Президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1966 година – Съветската галактическа сонда Венера 3 се разрушава на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки генезис достигнал повърхността на друга планета.
1966 година – Основан е Централният институт по изчислителна техника.
1973 година – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.
1978 година – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, за откуп.
1980 година – Открит е естественият сателит на Сатурн – Елена.
1982 година – Спускаемият модул на руския галактически уред Венера 13 доближава повърхността на Венера.
1986 година – Открит е естественият сателит на Уран – Жулиета – на фотоси, снимани от апарата Вояджър 2.
1990 година – Мамили е разгласен за народен парк.
1991 година – Състои се премиерата на американския филм „ Дъ Дорс “
1992 година – Босна и Херцеговина организира референдум за обособяване от Социалистическа федеративна република Югославия.
1996 година – Изстреляна е галактическата станция Фрийдъм.
1999 година – Влиза в действие Отавската спогодба, която не разрешава потреблението, складирането, производството и прехвърлянето на противопехотни мини и планува тяхното заличаване.
2001 година – Започва публично броене на популацията в България.
2002 година – В Испания излиза от обращение националната до тогава валута песета, която е сменена с евро.
2003 година – Международният углавен съд встъпва в служба в Хага.
2003 година – Създадена е Комисията за финансов контрол на Република България.
2003 година – Създадена е Службата за поданство и имиграция на Съединени американски щати.
2007 година – Закрита е Агенцията за задгранична помощ.
2007 година – Балеарските острови получават самостоятелен статут.
2008 година – Образуван е Забайкалски край като индивид на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския самостоятелен окръг.
2009 година – Официално е намерено Радио Видин – план на Българското национално радио.
Родени на 1 март
1445 година – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)
1554 година – Уилям Стафорд, британски икономист († 1612 г.)
1810 година – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)
1846 година – Киро Тулешков, български литератор († 1904 г.)
1858 година – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)
1858 година – Георг Зимел, немски мъдрец († 1918 г.)
1859 година – Георги Янков, български боен деятел († 1920 г.)
1866 година – Стоян Пушкаров, български боен деятел († 1925 г.)
1871 година – Йоаким Лептидис, гръцки свещеник († 1931 г.)
1875 година – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)
1875 година – Кирил Пърличев, български бунтовник († 1944 г.)
1876 година – Анри дьо Байе-Латур, белгийски посланик, 3-ти президент на МОК († 1942 г.)
1878 година – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)
1879 година – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)
1880 година – Литън Стрейчи, британски публицист († 1932 г.)
1881 година – Александър Кипров, български бунтовник († 1931 г.)
1886 година – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)
1887 година – Георг-Ханс Райнхарт, немски офицер († 1963 г.)
1897 година – Сава Гановски, български политик († 1993 г.)
1904 година – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)
1910 година – Дейвид Нивън, английски артист († 1983 г.)
1916 година – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)
1921 година – Петър Куцаров, български художник († 2015 г.)
1921 година – Ричард Уилбър, американски стихотворец († 2017 г.)
1922 година – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)
1923 година – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)
1924 година – Доналд Слейтън, американски авиатор († 1993 г.)
1926 година – Атанас Бояджиев, български композитор († 2017 г.)
1926 година – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)
1927 година – Димитър Панделиев, български публицист († 1994 г.)
1927 година – Хари Белафонте, американски артист
1929 година – Георги Марков, български публицист († 1978 г.)
1939 година – Цветан Тодоров, български мъдрец († 2017 г.)
1942 година – Ричард Майърс, американски военачалник
1942 година – Сократ Мойсов, македонски футболист
1943 година – Георги Китов, български археолог († 2008 г.)
1944 година – Роджър Долтри, британски музикант (The Who)
1946 година – Лиляна Димитрова-Тодорова, български лингвист
1947 година – Дора Христова, български диригент
1949 година – Виолета Димитрова, български хирург
1952 година – Мартин О`Нийл, североирландски футболист
1952 година – Стивън Барнс, американски публицист
1954 година – Рон Хауърд, американски режисьор
1956 година – Юрий Трутнев, съветски политик
1958 година – Бертран Пикар, швейцарси академик
1963 година – Томас Андерс, немски рок музикант (Modern Talking)
1964 година – Пол Льо Гуен, френски футболист
1965 година – Емил Съндой, румънски футболист
1966 година – Зак Снайдър, американски режисьор
1967 година – Францобел, австрийски публицист
1969 година – Хавиер Бардем, испански артист
1970 година – Ути Бъчваров, български артист
1973 година – Добромир Георгиев, български стихотворец
1974 година – Мария Манакова, сръбска шахматистка
1974 година – Ромина Мондело, италианска актриса
1974 година – Светослав Бърканичков, български футболист
1978 година – Дженсън Екълс, американски артист
1983 година – Алисия, попфолк певица
1983 година – Даниел Карвальо, бразилски футболист
1983 година – Джорджие Четкович, черногорски футболист
1983 година – Станка Златева, българска състезателка по битка
1985 година – Андреас Отъл, немски футболист
1987 година – Кеша, американска поп изпълнителка
1989 година – Карлос Вела, мексикански футболист
1994 година – Джъстин Бийбър, канадски изпълнител
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ