85 % от световните предложения на водород през 2050 г.

85 % от международните оферти на водород през 2050 година ще е са с генезис от нисковъглеродни източници, включително 25,5 % от електролиза на база на мрежова електрическа енергия, 17,5 % от електролиза на основата на непосредствена слънчева сила и 13% от електролиза на основата напразно. Към сегашния миг обаче внедряването на технологиите за произвеждане на водород става доста постепенно и се изисква държавна поддръжка, с цел да може този нов бранш да стане конкурентоспособен и печеливш. Това се споделя в новия отчет на интернационалния център за узаконяване и подредба в енергийния бранш DNV GL - Hydrogen forecast to 2050. Производството на зелен водород изисква доста огромни размери от възобновими източници за зареждане на електролизери с потенциал от 3075 ГВт, което надвишава над два пъти общите конфигурирани мощности от слънчева и вятърна енергетика към днешна дата. В отчетът си създателите стигат до извода, че до 2050 година над 70 % от водорода ще бъде зелен, което се дължи на енергийните загуби, свързани с производството на зелен водород. DNV твърди, че актуалният ритъм на растеж на световното ползване на водород е прекомерно постепенно и не дава отговор на траекторията, която е нужна за постигането на задачите на Парижкото съглашение. Тези темпове не са в сходство с развиването на възобновимите източници на сила, енергийните системи и системите за предпазване на сила. При актуалните темпове, световното ползване ще доближи 0,5% от международното извънредно ползване на сила през 2030 година и ще се усили до 5% през 2050 година При това този растеж ще е много друг за обособените райони. „ Пет % в международен мащаб значат над 200 млн. тона водород като енергиен притежател, което е доста “, се изяснява в отчета. На Европа, която се отличава с прекомерно амбициозни проекти за строителство на атомна стопанска система ще се падат 11 % от международното ползване на водород. След нея се подреждат страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Тихоокеанския район с дял от 8% Северна Америка – 7 % и Китай – 6%. Още по тематиката 3 сеп 2021 8 март 2019 Според анализаторите, до 2050 година цената на водорода, създаден с електролиза благодарение на „ мрежова “ електрическа енергия ще спадне доста и ще коства приблизително към 1,5 $ за кг. Стойността на синия водород ще се намали от 2,5 $ за кг през 2030 година до 2,2 $ през 2050 година „ В международен мащаб разноските за зеления водород ще са сравними с тези за синия през идващото десетилетие “, се споделя в отчета. В същото време се показва също по този начин, че в районите с на ниска цена природен газ, „ такива като Съединени американски щати “, цената на синия водород още в този момент е на равнище от 2 $ за кг. В края на 2020 година цената на електролизата, основана на на възобновимите източници на сила беше извънредно висока – цената на подобен водород беше 5 $ за кг (среднопретеглена международна стойност). До 2030 година се чака цената на електролизата да спадне внезапно, което ще докара до намаляване на междинната цена на H2 до 2 $ за кг. „ Основна движеща мощ на тази наклонност ще бъде понижението с 40% на разноските за слънчеви панели и 27% намаляване на разноските за турбини. Благодарение на непрекъснатото рационализиране на вятърните турбини и технологията на слънчевите панели, годишният брой на работните часове ще се усили с 10 – 30 % според от технологиите и районите “, означават от DNV GL. Анализаторите означават също по този начин, че в света тече развой на превръщане на газопроводите за потребление на водород, защото се чака разноските за това да са от 10% до 35% от тези, нужни за построяването на нов водопровод. Предполага се, че над 50 % от тръбопроводите за превозване на водород ще бъдат осъвременени газопроводи, употребявани през днешния ден за транспорт на природен газ. Основният консуматор на водород ще бъде промишлеността, заменяйки въглищата и газа във високотемпературните процеси. Използването на водорода в постройките (при примес с естествения газ) също ще има приложение, само че много лимитирано. „ Водородът е изключително нужен в тези браншове, които са сложни или невъзможни да се елекрифицират като авиацията, корабоплаването и тези с високотемпературните процеси “, означават анализаторите. Производните на водорода, а точно амоняка, метанола и е-керосина в авиацията, морското мореплаване, а в някои случаи при камионите ще бъдат въведени интензивно от края на 2020-те години. В същото време създателите на отчета не чакат, че водородът ще се употребява при леките коли толкоз доста. Що се отнася до междуконтиненталната търговия с водород, анализаторите от DNV счита, че тя надали ще е необятно употребена. Очакването е по-скоро за лимитирани доставки със приблизително разстояние. В същото време амоняка обаче ще се търгува по целия свят, защото е по-удобен за превозване. DNV предлага редица начинания, ориентирани към усилване на политическата поддръжка на бранша, които да засилят надлежно и ускореното внедряване на водорода. „ През актуалното десетилетие водородът ще остане прекомерно безценен за необятно потребление, а търсенето му ще бъде образувано от политическа поддръжка и тласъци от държавните управления основно от Европа, страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в Тихоокеанския район, Северна Америка и Китай “, се споделя в отчета. Авторите обръщат внимание също по този начин, че сигурността не би трябвало да се трансформира в ахилесовата пета на водорода, който е от решаващо значение за декарбонизацията. Това значи, че би трябвало да се разработят ограничения за сигурност в системите за произвеждане и систематизиране на водород, които би трябвало да бъдат вярно експлоатирани и поддържани през целия им витален цикъл, посочван още от DNV.