Проф. Паскалев: 82% от хората с ХБЗ в трети стадий не са диагностицирани
„ 840 млн. души в света страдат от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), което е 80% от хората, боледуващи от захарен диабет и е съвсем идентичен брой с този на пациентите със злокачествени болести. През 2019 година хроничното бъбречно заболяване е десета водеща причина за гибел в света, а съгласно СЗО през 2040 година се чака да стане пета водеща причина “. Това сподели в презентацията си пред парламентарната здравна комисия проф. Емил Паскалев, шеф на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лекуване в УМБАЛ „ Александровска “.
Той уточни, че късната диагностика на хроничното бъбречно заболяване слага съществени клинични и стопански проблеми, като акцентира, че единствено 3,4% от пациентите се диагностицират в първите два стадия на болестта, а в третия етап, при който процесът към този момент е станал необратим, недиагностицирани са 82%. „ Когато болестта се открива в четвърти и пети етап, смъртността е надлежно 20% и 24%. Това значи, че всеки пети-шести човек ни е напуснал за последната година “, сподели проф. Паскалев.
Пандемията от Коронавирус в допълнение е нараснала нуждата да се работи във връзка с бързото диагностициране на хроничното бъбречно заболяване. „ То би трябвало да е предпочитано за публичното опазване на здравето “, сподели още проф. Паскалев.
Той заяви също по този начин, че 13% е честотата на ХБЗ у нас. „ При 36% от пациентите хроничното бъбречно заболяване се дължи на захарния диабет, при 28% - на артериалната хипертония, 36% - бъбречни болести. На първо място ХБЗ се лекува посредством бъбречна трансплантация (оптималният метод), на второ място посредством диализно лекуване и на трето място – с консервативно лекуване, което съставлява и най-малкия финансов запас. Със актуалната консервативната терапия положението може да бъде обратимо или най-малко да се отсрочи със 7 години. Трансплантацията пък е с 4 пъти по-евтина от диализното лекуване. Един пациент на диализно лекуване употребява минимум 35 000 лева годишно. В същото време трансплантираните пациенти, въпреки и самата трансплантация да е по-скъпа еднократно, могат да работят, да заплащат налози и да имат деца, което съставлява високо качество на живот. Създаването на национална скринингова стратегия е най-необходимото деяние, което би трябвало да се предприеме “, сподели проф. Паскалев.
„ Трябва да създадем всичко допустимо да диагностицираме колкото се може по-рано хората в начален етап на болестта, да бъдат трансплантирани и най-много да бъдат лекувани консервативно със актуалните средства “, сподели на собствен ред генералният шеф на Националната пациентска организация доктор Станимир Хасърджиев.
Думите му бяха подкрепени и от ръководителя на парламентарната комисия доцент Антон Тонев, който акцентира, че въпреки да са маркирани преимуществата на бъбречната трансплантация, то би трябвало да се направи всичко допустимо да се стига до нея по-рядко, по тази причина главната цел на Народното събрание и Министерството би трябвало да е основаването на програмата.
Зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев от своя страна заяви, че към този момент са направени първите стъпки със заложените в Наредбата за профилактичните проучвания наложителни проучвания. „ Трябва да имаме тактика за ранно разкриване на бъбречни болести, само че предстои на разискване типа скрининг, който би бил най-успешен. Трябва да създадем допустимо откриването на най-ранния етап на болестта “, сподели доктор Грибнев.
Той уточни, че късната диагностика на хроничното бъбречно заболяване слага съществени клинични и стопански проблеми, като акцентира, че единствено 3,4% от пациентите се диагностицират в първите два стадия на болестта, а в третия етап, при който процесът към този момент е станал необратим, недиагностицирани са 82%. „ Когато болестта се открива в четвърти и пети етап, смъртността е надлежно 20% и 24%. Това значи, че всеки пети-шести човек ни е напуснал за последната година “, сподели проф. Паскалев.
Пандемията от Коронавирус в допълнение е нараснала нуждата да се работи във връзка с бързото диагностициране на хроничното бъбречно заболяване. „ То би трябвало да е предпочитано за публичното опазване на здравето “, сподели още проф. Паскалев.
Той заяви също по този начин, че 13% е честотата на ХБЗ у нас. „ При 36% от пациентите хроничното бъбречно заболяване се дължи на захарния диабет, при 28% - на артериалната хипертония, 36% - бъбречни болести. На първо място ХБЗ се лекува посредством бъбречна трансплантация (оптималният метод), на второ място посредством диализно лекуване и на трето място – с консервативно лекуване, което съставлява и най-малкия финансов запас. Със актуалната консервативната терапия положението може да бъде обратимо или най-малко да се отсрочи със 7 години. Трансплантацията пък е с 4 пъти по-евтина от диализното лекуване. Един пациент на диализно лекуване употребява минимум 35 000 лева годишно. В същото време трансплантираните пациенти, въпреки и самата трансплантация да е по-скъпа еднократно, могат да работят, да заплащат налози и да имат деца, което съставлява високо качество на живот. Създаването на национална скринингова стратегия е най-необходимото деяние, което би трябвало да се предприеме “, сподели проф. Паскалев.
„ Трябва да създадем всичко допустимо да диагностицираме колкото се може по-рано хората в начален етап на болестта, да бъдат трансплантирани и най-много да бъдат лекувани консервативно със актуалните средства “, сподели на собствен ред генералният шеф на Националната пациентска организация доктор Станимир Хасърджиев.
Думите му бяха подкрепени и от ръководителя на парламентарната комисия доцент Антон Тонев, който акцентира, че въпреки да са маркирани преимуществата на бъбречната трансплантация, то би трябвало да се направи всичко допустимо да се стига до нея по-рядко, по тази причина главната цел на Народното събрание и Министерството би трябвало да е основаването на програмата.
Зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев от своя страна заяви, че към този момент са направени първите стъпки със заложените в Наредбата за профилактичните проучвания наложителни проучвания. „ Трябва да имаме тактика за ранно разкриване на бъбречни болести, само че предстои на разискване типа скрининг, който би бил най-успешен. Трябва да създадем допустимо откриването на най-ранния етап на болестта “, сподели доктор Грибнев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ