„От два месеца съм на инвалидна количка, влоших се постепенно,

„От два месеца съм на инвалидна количка, утежних се последователно, с цел да стигна дотук. Понеже паднах няколко пъти – и у дома и на улицата, подпирайки се с проходилка, по тази причина избирам да се придвижвам в количката, по-сигурна ми е опората“.

Това съобщи в изявление за „ Галерия “ известният артист Георги Стайков. През май 2019 година той беше диагностициран с множествена склероза.

„ Три пъти в седмицата си удрям копаксон – скъпо лекарство за поддържане на множествена склероза, от която пострадвам от три години. Слава Богу ми го отпускат от здравната каса, че другояче излиза към 1800 лева месечно“, споделя артистът.

От известно време от обществения патронаж в Бургас не се грижат за него, след скандал с дамата, която почиства дома му. Георги Стайков не мисли да остави въпроса по този начин.

“ Отказаха да ме посещават, тъй като съм се държал скандално. А те нямат право да ми го кажат, тъй като аз съм с ТЕЛК първа група с 95% неработоспособност и в действителност нуждая се от тази грижа. Скоро ще ги подпукам обществените. Тази жена идва от пет-шест месеца. Преди си вършеше добре нещата, само че внезапно стартира да ми дава ум какво да върша в личната си къща “, ядосва се Стайков.

От много време артистът не е напускал дома си поради инвалидната количка.

„ Не съм излизал на открито от година и няколко месеца. Дори и на балкона не мога да отида, тъй като би трябвало да стигна до такава степен изкачвайки едни стъпала. С количката няма по какъв начин, само че животът е подобен от време на време. Примирил съм се, обмислям метафизичен. Болестта ми се усложнява. Няма потребност да се вършат нови проучвания, тъй като знам от какво пострадвам. Взимам си медикаментите, все пак заболяването си прогресира. Множествената склероза е два типа: прогресивна и пристъпна. Моята от втория тип. Не диря лекуване в чужбина тъй като това, което има тук го има и на открито “, разкрива Георги Стайков.

И добавя, че не може да се откаже от алкохола и цигарите. „ Животът е да се живее, а не да се пазиш от всичко “.