Обществен инспекторат: Лъжат ли ни за Закон за борба със спекулата в България?
„Лъжат ли ни за „Закон за битка със спекулата“ в България?
В последните месеци постоянно чуваме представители на държавни институции (КЗК, Национална агенция за приходите, КЗП и други) да приказват за „борба със спекулата“ и даже да загатват за действителен или иден закон по тематиката. Тези изказвания стават изключително настоящи и повтаряни в светлината на идното въвеждане на еврото в България. Но каква е действителността? Има ли настоящ подобен закон у нас?
Краткият отговор е: Не, все още в България няма настоящ обособен закон за битка със спекулата.
Това значи, че всяко изказване за съществуването на сходен закон е подвеждащо и не дава отговор на истината.
Защо тогава се приказва за него?
Когато чуем сходни изказвания от публични лица, изключително в подтекста на промяна на валутата, можем да разгледаме няколко вероятни аргументи за тези изказвания:
1. Некомпетентност или непознаване на законодателството: Възможно е да става дума за обикновено непознаване на настоящото законодателство. Това е обезпокоително, защото допуска липса на информираност по значими стопански и обществени въпроси на високо равнище.
2. Политически популизъм и PR: Много по-вероятно е да сме очевидци на политически популизъм. В интервали на инфлация, високи цени и стопански усложнения – каквито се чакат или към този момент се следят към процеса на въвеждане на еврото – обществото търси бързи решения и виновници. Терминът „спекула“ е комфортен за приложимост, защото е общоразбираем и може да отклони вниманието от по-дълбоки систематични проблеми или неефективността на ръководството. Обещанията за „борба“ със спекулата, без съответни правни принадлежности, звучат добре на масите, само че остават празни.
3. Заблуждаване на обществеността: Използването на сходни изрази основава лъжлива заблуда за дейни дейности и угриженост от страна на страната. Особено при въвеждането на еврото, когато има опасения от закръгляване на цени нагоре, „борбата със спекулата“ се показва като „защита“ на жителите. Целта е да се успокои популацията и да се внуши, че „нещо се прави“, до момента в който в действителност липсва съответна правна рамка. Това е форма на илюзия, защото не се показват действителни механизми за деяние.
4. Разчитане на неинформираността на жителите: Повечето хора не познават в елементи цялото законодателство. Политиците постоянно разчитат на тази неинформираност, с цел да вършат гръмки изказвания, които на пръв взор наподобяват разумни и съответни на обстановката.
Има ли други закони, които косвено засягат „спекулата“?
Макар да няма независим „Закон за битка със спекулата“, съществуват други законодателни актове, които могат косвено да се приложат в избрани случаи, свързани с непозволено ценообразуване или нелоялни практики:
* Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК): Този закон контролира монополите, картелите и злоупотребите с господстващо състояние на пазара. Ако високите цени са резултат от договаряне сред търговци или нелоялна конкуренция, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се намеси. Това обаче е битка с антиконкурентни практики, а не със „спекула“ като такава.
* Закон за отбрана на потребителите (ЗЗП): Този закон урежда правата на потребителите и не разрешава нелоялни търговски практики, само че нормално се отнася до заблуждаващи реклами, некачествени артикули или услуги, а не до ценообразуване на свободния пазар. В изключителни случаи на фрапантно и голословно завишаване на цени по време на рецесия или при прекосяване към еврото, би могло да се търси отговорност.
* Наказателен кодекс (НК): Теоретично, при потвърдени случаи на проведена незаконна активност, целяща измами посредством изкуствено надуване на цени, биха могли да се приложат някои членове от Наказателен кодекс. Това обаче е извънредно мъчно за доказване (при настоящето положение на прокуратурата и съда даже е невъзможно) и не е използвано за всеобщите случаи на високи цени, които обществеността възприема като „спекула“.
Заключение: Бъдете осведомени!
Когато чуете публични представители да приказват за „Закон за битка със спекулата“ в България, изключително в подтекста на въвеждане на еврото, знайте, че това е сериозен знак за неправилност или предумишлено заблуждение. Реалността е, че липсва подобен съответен юридически инструмент.
Борбата с високите цени и инфлацията, както и обезпечаването на равномерен преход към еврото, изискват сложни стопански ограничения, бистрота и прецизно използване на съществуващото законодателство, а не празни обещания за закони, които не съществуват. Бъдете сериозни към сходни изказвания и търсете тествана информация!“
Това написаха от Обществен инспекторат във „Фейсбук“.
Лъжат ли ни за "Закон за битка със спекулата " в България?
В последните месеци постоянно чуваме представители на държавни институции (КЗК, Национална агенция за приходите, КЗП и други) да приказват за „борба със спекулата“ и даже да загатват за действителен или иден закон по тематиката. Тези изказвания стават изключително настоящи и повтаряни в светлината на идното въвеждане на еврото в България. Но каква е действителността? Има ли настоящ подобен закон у нас?
Краткият отговор е: Не, все още в България няма настоящ обособен закон за битка със спекулата.
Това значи, че всяко изказване за съществуването на сходен закон е подвеждащо и не дава отговор на истината.
Защо тогава се приказва за него?
Когато чуем сходни изказвания от публични лица, изключително в подтекста на промяна на валутата, можем да разгледаме няколко вероятни аргументи за тези изказвания:
1. Некомпетентност или непознаване на законодателството: Възможно е да става дума за обикновено непознаване на настоящото законодателство. Това е обезпокоително, защото допуска липса на информираност по значими стопански и обществени въпроси на високо равнище.
2. Политически популизъм и PR: Много по-вероятно е да сме очевидци на политически популизъм. В интервали на инфлация, високи цени и стопански усложнения – каквито се чакат или към този момент се следят към процеса на въвеждане на еврото – обществото търси бързи решения и виновници. Терминът „спекула“ е комфортен за приложимост, защото е общоразбираем и може да отклони вниманието от по-дълбоки систематични проблеми или неефективността на ръководството. Обещанията за „борба“ със спекулата, без съответни правни принадлежности, звучат добре на масите, само че остават празни.
3. Заблуждаване на обществеността: Използването на сходни изрази основава лъжлива заблуда за дейни дейности и угриженост от страна на страната. Особено при въвеждането на еврото, когато има опасения от закръгляване на цени нагоре, „борбата със спекулата“ се показва като „защита“ на жителите. Целта е да се успокои популацията и да се внуши, че „нещо се прави“, до момента в който в действителност липсва съответна правна рамка. Това е форма на илюзия, защото не се показват действителни механизми за деяние.
4. Разчитане на неинформираността на жителите: Повечето хора не познават в елементи цялото законодателство. Политиците постоянно разчитат на тази неинформираност, с цел да вършат гръмки изказвания, които на пръв взор наподобяват разумни и съответни на обстановката.
Има ли други закони, които косвено засягат „спекулата“?
Макар да няма независим „Закон за битка със спекулата“, съществуват други законодателни актове, които могат косвено да се приложат в избрани случаи, свързани с непозволено ценообразуване или нелоялни практики:
* Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК): Този закон контролира монополите, картелите и злоупотребите с господстващо състояние на пазара. Ако високите цени са резултат от договаряне сред търговци или нелоялна конкуренция, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се намеси. Това обаче е битка с антиконкурентни практики, а не със „спекула“ като такава.
* Закон за отбрана на потребителите (ЗЗП): Този закон урежда правата на потребителите и не разрешава нелоялни търговски практики, само че нормално се отнася до заблуждаващи реклами, некачествени артикули или услуги, а не до ценообразуване на свободния пазар. В изключителни случаи на фрапантно и голословно завишаване на цени по време на рецесия или при прекосяване към еврото, би могло да се търси отговорност.
* Наказателен кодекс (НК): Теоретично, при потвърдени случаи на проведена незаконна активност, целяща измами посредством изкуствено надуване на цени, биха могли да се приложат някои членове от Наказателен кодекс. Това обаче е извънредно мъчно за доказване (при настоящето положение на прокуратурата и съда даже е невъзможно) и не е използвано за всеобщите случаи на високи цени, които обществеността възприема като „спекула“.
Заключение: Бъдете осведомени!
Когато чуете публични представители да приказват за „Закон за битка със спекулата“ в България, изключително в подтекста на въвеждане на еврото, знайте, че това е сериозен знак за неправилност или предумишлено заблуждение. Реалността е, че липсва подобен съответен юридически инструмент.
Борбата с високите цени и инфлацията, както и обезпечаването на равномерен преход към еврото, изискват сложни стопански ограничения, бистрота и прецизно използване на съществуващото законодателство, а не празни обещания за закони, които не съществуват. Бъдете сериозни към сходни изказвания и търсете тествана информация!“
Това написаха от Обществен инспекторат във „Фейсбук“.
Лъжат ли ни за "Закон за битка със спекулата " в България?
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ