Фердинанд шамаросал младия Димитър Станчов
„Ето че стигнах до огромната находка на бъдещия ни Двор, граф дьо Грено, аристократ от Савоя, някогашен околийски шеф, парижанин по дух, с пораснали синове и омъжени дъщери, обаятелен и деятелен мъж на към 50 години…“ Така в резюме персоналният секретар на Фердинанд граф Робер дьо Бурбулон показва преди малко назначения за Велик маршал на двореца Александър Дьо Грено. Загубил брачната половинка си през същата 1887 година, когато Фердинанд Кобурггота става български княз, той кандидатства за влизане в неговата дворцова свита и е утвърден персонално от княгиня Клементина.
Като хофмаршал дьо Грено се грижи за всичко – за храната, протокола, баловете, обзавеждането. Най-младата му щерка Анна по това време учи музика и изкуство в Париж. През ноември 1887 година Клементина идва при сина си в България, като по негово предпочитание е взела Анна за своя фрейлина, т.е. придворна дама. Пак на Бурбулон изискуем нейния портрет: руса, с красиви, доста изразителни очи, ненапълно плоско лице и леко заострена брадичка, само че
извънредно изискана и с прекомерно парижки тип
Според него „тя е самата интелигентност“, има доста способности, също така е интелигентна и самостоятелна. Приятелите й са удивени по какъв начин ще напусне изисканите европейски салони и ще ги размени с неугледната столица на новоосвободената страна, която към момента се числи към Ориента. Възпитана в традициите на Савойската династия, Анна дьо Грено обаче не се поколебава да живее в България. След две години персонално Фердинанд афишира годежа на младата графиня с началника на тайния си кабинет Димитър Станчов, приключил право във Виена и одеве защитил докторат.
Младежът произлиза от изтъкнат свищовски жанр. Сестра му Елена е брачна половинка на министъра на финансите Григор Начович, първата му братовчедка Поликсени е женена за Стамболов, тъй че назначението му в двореца идва напълно естествено. Димитър реализира това и с помощта на персоналните си качества – той е интелигентен, просветен, образован. Всичко това, плюс сродяването със савойския жанр, след години му обезпечава славно бъдеще на дипломатическия фронт.
Новината е посрещната с
фамилно скърцане на зъби и от двете страни
– френската рода е ужасена, че една нейна потомка ще уседне на непознатите и непредвидими Балкани, също така счита брака за неравностоен. Свищовлии пък оплакват момчето си, сгодено за чужденка от другия завършек на Европа, аристократка, която евентуално ще се окаже и капризна. Въпреки роднините Анна и Димитър подписват брак, който продължава непомрачен цели 50 години – до гибелта на дипломата в Лондон през 1940 година
Не по-малко печален и подтиснат от идната женитба е бъдещият кум Фердинанд, който изповядва пред Бурбулон, че е принесъл себе си в жертва и си дава сметка, „че и двамата са изгубени за мен, че всичко е свършено!“
Впрочем софиянци от дълго време разясняват
огромната обвързаност на владетеля
към младия шеф на тайния му кабинет, комуто в изблик на деликатност от време на време самичък реши косите. Както при всяка самовлюбена натура, неговата любов постоянно граничи с робия, изцяло завладяваща другия. Младежът обаче е самостоятелен, горд и метежен по природа, което води до непрекъснати подиуми и безконечни разправии.
Лично Бурбулон е очевидец по какъв начин един път ядосаният Станчов хвърля в краката на княза купчина папки, а той побеснява и му дава отговор със страховит пестник. Само намесата на персоналния секретар предотвратява юмручния пердах. „Всичко това свършва постоянно със помиряване, прошки и нежности“, написа той. „След туй стартира изначало!“
Говори се още, че зад годявката на младите стои сянката на Стамболов, който желае да постави завършек на всеобщите ехидни шушукания към княза и любимеца му.
Събитието обаче им дава нова храна: в този момент злите езици се питат къде е прекарал първата си брачна нощ младоженецът – при кума или при булката. Още повече, че чак до 1908 година новата брачна двойка живее в двореца.
През 1893 година различен представител на рода Грено става център на дворцовите безредици. Това е
братът на Анна – Ернест
който тя урежда в княжеската свита през 1893 година Той обаче скоро стартира да излага фамилията „с екстравагантните си лудории, издаващи цялостна липса на честен усет“, по думите на Бурбулон.
Една такава палавщина стряска всички през август по време на престоя в Евксиноград. Младежът демонстративно се разхожда в адамово облекло по горния кулоар на двореца, наложил на главата си ту цилиндър, ту военна фуражка. „Това няма да свърши добре!“, написа в дневника си персоналният секретар на Фердинанд. И е изцяло прав.
Само след два месеца младият Грено нахлува гол в стаята на Мара Белчева, придворна дама на княгиня Клементина. Втора година към този момент тя е вдовица след убийството на мъжа си, министъра на финансите Христо Белчев, та несъмнено младокът е считал, че ще го посрещне с разтворени прегръдки. Тя обаче пищи и изпада в нервност. Тук към този момент чашата прелива и Ернест е изпъден от двореца. На всичко от горната страна това става таман на годишнината от гибелта на остарелия Грено, което кара семейство Станчови да настръхнат в отбрана на братчето – не било редно да го гонят тъкмо тогава като някой апаш.
Вечно слухтящите за сензации вестници незабавно трансформират скарването на княза и Станчов в политически въпрос. Вбесен, Станчов си дава оставката, тъй като го упрекват и в интриги против Стамболов. Налага се Фердинанд да даде публично опровергаване, с цел да не излезе, че е под „чехъла“ на своя министър председател. Най-забавното е, че Стамболов няма нищо общо с тая история…
Като хофмаршал дьо Грено се грижи за всичко – за храната, протокола, баловете, обзавеждането. Най-младата му щерка Анна по това време учи музика и изкуство в Париж. През ноември 1887 година Клементина идва при сина си в България, като по негово предпочитание е взела Анна за своя фрейлина, т.е. придворна дама. Пак на Бурбулон изискуем нейния портрет: руса, с красиви, доста изразителни очи, ненапълно плоско лице и леко заострена брадичка, само че
извънредно изискана и с прекомерно парижки тип
Според него „тя е самата интелигентност“, има доста способности, също така е интелигентна и самостоятелна. Приятелите й са удивени по какъв начин ще напусне изисканите европейски салони и ще ги размени с неугледната столица на новоосвободената страна, която към момента се числи към Ориента. Възпитана в традициите на Савойската династия, Анна дьо Грено обаче не се поколебава да живее в България. След две години персонално Фердинанд афишира годежа на младата графиня с началника на тайния си кабинет Димитър Станчов, приключил право във Виена и одеве защитил докторат.
Младежът произлиза от изтъкнат свищовски жанр. Сестра му Елена е брачна половинка на министъра на финансите Григор Начович, първата му братовчедка Поликсени е женена за Стамболов, тъй че назначението му в двореца идва напълно естествено. Димитър реализира това и с помощта на персоналните си качества – той е интелигентен, просветен, образован. Всичко това, плюс сродяването със савойския жанр, след години му обезпечава славно бъдеще на дипломатическия фронт.
Новината е посрещната с
фамилно скърцане на зъби и от двете страни
– френската рода е ужасена, че една нейна потомка ще уседне на непознатите и непредвидими Балкани, също така счита брака за неравностоен. Свищовлии пък оплакват момчето си, сгодено за чужденка от другия завършек на Европа, аристократка, която евентуално ще се окаже и капризна. Въпреки роднините Анна и Димитър подписват брак, който продължава непомрачен цели 50 години – до гибелта на дипломата в Лондон през 1940 година
Не по-малко печален и подтиснат от идната женитба е бъдещият кум Фердинанд, който изповядва пред Бурбулон, че е принесъл себе си в жертва и си дава сметка, „че и двамата са изгубени за мен, че всичко е свършено!“
Впрочем софиянци от дълго време разясняват
огромната обвързаност на владетеля
към младия шеф на тайния му кабинет, комуто в изблик на деликатност от време на време самичък реши косите. Както при всяка самовлюбена натура, неговата любов постоянно граничи с робия, изцяло завладяваща другия. Младежът обаче е самостоятелен, горд и метежен по природа, което води до непрекъснати подиуми и безконечни разправии.
Лично Бурбулон е очевидец по какъв начин един път ядосаният Станчов хвърля в краката на княза купчина папки, а той побеснява и му дава отговор със страховит пестник. Само намесата на персоналния секретар предотвратява юмручния пердах. „Всичко това свършва постоянно със помиряване, прошки и нежности“, написа той. „След туй стартира изначало!“
Говори се още, че зад годявката на младите стои сянката на Стамболов, който желае да постави завършек на всеобщите ехидни шушукания към княза и любимеца му.
Събитието обаче им дава нова храна: в този момент злите езици се питат къде е прекарал първата си брачна нощ младоженецът – при кума или при булката. Още повече, че чак до 1908 година новата брачна двойка живее в двореца.
През 1893 година различен представител на рода Грено става център на дворцовите безредици. Това е
братът на Анна – Ернест
който тя урежда в княжеската свита през 1893 година Той обаче скоро стартира да излага фамилията „с екстравагантните си лудории, издаващи цялостна липса на честен усет“, по думите на Бурбулон.
Една такава палавщина стряска всички през август по време на престоя в Евксиноград. Младежът демонстративно се разхожда в адамово облекло по горния кулоар на двореца, наложил на главата си ту цилиндър, ту военна фуражка. „Това няма да свърши добре!“, написа в дневника си персоналният секретар на Фердинанд. И е изцяло прав.
Само след два месеца младият Грено нахлува гол в стаята на Мара Белчева, придворна дама на княгиня Клементина. Втора година към този момент тя е вдовица след убийството на мъжа си, министъра на финансите Христо Белчев, та несъмнено младокът е считал, че ще го посрещне с разтворени прегръдки. Тя обаче пищи и изпада в нервност. Тук към този момент чашата прелива и Ернест е изпъден от двореца. На всичко от горната страна това става таман на годишнината от гибелта на остарелия Грено, което кара семейство Станчови да настръхнат в отбрана на братчето – не било редно да го гонят тъкмо тогава като някой апаш.
Вечно слухтящите за сензации вестници незабавно трансформират скарването на княза и Станчов в политически въпрос. Вбесен, Станчов си дава оставката, тъй като го упрекват и в интриги против Стамболов. Налага се Фердинанд да даде публично опровергаване, с цел да не излезе, че е под „чехъла“ на своя министър председател. Най-забавното е, че Стамболов няма нищо общо с тая история…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ