“Периферните” изчисления слагат началото на истинската реализация на интелигентния дом

“Периферните” калкулации поставят началото на същинската реализация на интелигентния дом (снимка: CC0 Public Domain)

След възхода на облачните технологии се разбра, че не всичко е добре да е в „ облака “ – някои неща е по-добре да останат „ на ръба “. Устройствата, които работят в тази, по този начин да се каже, „ външна страна “, стават от ден на ден и все по-мощни с помощта на изкуствения разсъдък и машинното образование. Тези по-интелигентни и по-близко ситуирани устройства ще трансформират опциите на по този начин наречения Интернет на нещата (IoT).

Резултатът ще революционизира бъдещите умни домове, което, несъмнено, ще е от изгода за потребителите. Стъпка оттатък умните асистенти, идващото потомство устройства с опция за обработка на данни „ на ръба “ ще могат да вземат решения по-автономно и да трансформират нашите взаимоотношения с технологиите.

Нещо повече, наклонността не демонстрира признаци на закъснение. Колкото по-интелигентно е устройството, толкоз повече данни носи и толкоз по-важни са поверителността и скоростта на обработка „ на ръба “. Това в последна сметка води до основаването на по-мощни периферни устройства и по-интелигентни домове.

От облака към ръба

Хостингът и обработката на данни „ на ръба “ е разумната последваща стъпка за компютрите. През десетилетията технологията се разви, като варираше от запазване на данни в централен мейнфрейм, по-късно към персоналните компютри и по-късно – облачните калкулации. Сега, вместо да употребява центрове за данни за поддържане и обработка на информация, „ ръбът “ приближава изчисленията и съхранението на данни до източника. Така се понижава намалява нуждата от изпращане напред-назад на огромни размери данни до отдалечени мета. Предимствата са най-много във връзка с скорост, приложимост, дискретност и сигурност на данните.

В същото време по-интелигентните устройства в „ периферията “ подтикват миграцията на данни от облака към „ ръба “. Тези устройства все по-често са основани на чипсети, усъвършенствани за изкуствен интелект. Те са по-малки, по-икономични и разрешават на устройствата да обработват доста повече процеси вътрешно, в сравнение с външно. Освен това са способни да вършат прогнози, да обработват комплицирани данни и да вземат решения – всички качества, които се им дават високо равнище на самостоятелност.

По-умни устройства, по-умни домове

Навлизането на интелигентните устройства в актуалния дом прави „ периферните “ освен жизнеспособни, само че и практични. Вместо да пращаме купища данни – измежду тях и персонални – до облачното вместилище на дадена компания, ние ги съхраняваме вкъщи. Ползите са многочислени.

Първа измежду тях е честотната лента. Тъй като технологията на изчисленията в „ периферията “ проучва данните локално, а не в отдалечен облак, то няма забавяния поради връзките на дълги дистанции. А това значи, че устройствата дават отговор на потребностите на потребителите стремително, в действително време. В утрешния образован дом, да вземем за пример, обвързваните охранителни камери могат да предават видео онлайн при ултрависока разграничителна дарба и то против по-ниски разноски. Освен това, заредени с изкуствен интелект, камерите могат да разпознават хора, да вземем за пример крадци в дома, или пък да броят преминаващия трафик за задачите на някакво общественополезно изследване. По същия метод интелигентните домашни асистенти могат да извършват по-сложни задания и калкулации, ставайки по-полезни.
още по темата
Намаляването на латентността е от значително значение. Някои приложения изискват съвсем незабавно време за реакция, което облачните калкулации не постоянно могат да обезпечат. Латентността е всъщност по-ниска при „ ръба “, защото данните не би трябвало да пътуват далеко. Поради това интелигентните домашни устройства стават по-бързи, реагирайки неотложно на потребителски команди и предоставяйки информация в действително време. Тези по-къси времена за реакция могат да бъдат животоспасяващи за интелигентни домашни устройства, които се свързват със службите за незабавна помощ, да вземем за пример. Те биха могли да предложат и по-голямо улеснение, да вземем за пример заключване на вратите с незабавно лицево различаване или интелигентни индукционни печки, които автоматизирано трансформират температурата на готвене.

Но най-голямата изгода касае сигурността. По-високата скорост и по-ниската инертност на периферните калкулации значат, че има по-малко време за престой и разстройства, оставяйки по-малко благоприятни условия за компрометиране на данните при транспорт. Освен това платформите, които подкрепят компютърна връзката в „ периферията “, се развиват. Да вземем за образец peer-to-peer (P2P) връзката сред IoT устройства. Този вид връзка сред крайния консуматор и сървъра заобикаля всички сървъри на трети страни, с цел да подсигурява директното и несъмнено препредаване на известията. Това освен отстрани забавянето, само че понижава достъпността на данните за злонамерени играчи. Голямата вяра на производителите е това да увеличи доверието към обвързваните устройства, които в предишното имаха недобра популярност от позиция на сигурността.

Началото на по-интелигентно бъдеще

И по този начин, наподобява, че изкуственият разсъдък „ на ръба “ съставлява идната вълна на консолидиране на бъдещите интелигентни технологии в дома. Въпреки че детайли като неестествен разсъдък и машинно образование съществуват от десетилетия, ние едвам в този момент започваме да виждаме практическите им приложения в потребителските артикули. Самоуправляемите коли, да вземем за пример, са артикул на напредъка на AI “в периферията “.

В резултат на тези процеси се чака броят на интелигентните домове да надвиши границата от 350 милиона до идната година. Сега, когато има и повече устройства, и нараснали упования от потребителите, остава да забележим какъв брой усъвършенствани ще станат тези приложения.