Владо Николов: Щастието е в теб, а не в пари, коли и успехи!
– Владо, бързо ли се приспособява към естествения темп на живот след присъединяване във “Фермата ”?
– Адаптирах се за към 6 часа, защото безусловно шест часа след излизането животът ме сграбчи както досега. Приоритетите ми сега са да върнем волейболния тим на “Левски ” на победния път.
– Какво научи за себе си по време на предаването?
– Научих, че мога да се оправя във всякаква обстановка, даже в такава безусловно нова и надалеч от метода ми на живот среда. Също по този начин разбрах, че за фермер не ставам. Селскостопанският труд и изключително този, обвързван с животните, не е моят.
Силово тестване във “Фермата ”.
– За какво си най-благодарен на “Фермата ”?
-Бях благополучен от първия до последния ден там. Беше премеждие, самото прекарване бе ужасно.
– Имаш ли си любимец?
– Яни е моят любимец за продобиване на формата. Смятам, че той е точният човек за предаване като “Фермата ” – живее на село, гледа пчели и от всички хора в предаването най-вече се приближава до определението фермер.
– Отказа да продължиш в интерес на Яни. Защо?
– В общи линии решението ми стартира да се оформя, когато Мая (съпругата на Владо – б.а.) и децата пристигнаха за рождения ми ден в предаването и като осъзнах какъв брой ми липсват, си споделих – какво по дяволите върша!? Тук се развличам, а тя на тръстиката се гърби с четирите деца! Представих си също по този начин какво ще стане, в случай че аз продължа в надпреварата до края и в това време какво би могъл да реализира Яни, в случай че остане в предаването и това наклони везните. Лежейки в къщата на дуелистите, имах задоволително време да мисля за това, което е значимо за мен в моя живот и решението някак си изплува единствено.
– Липсата на убеденост и скептицизмът, които го има в Яни не е ли измежду главните спънки за доста българи да се развиват и съумяват в живота?
– Точно по този начин. Надявам се, че с този жест към него – хората, които изпитват сходни усеща и най-много Яни, тъй като за него го направих, да видят, че положително и благоприятни условия има непрекъснато към нас и ние би трябвало да ги сграбчим! През годините на мен също доста хора са ми помагали – толкоз доста, че няма да ми стигне мястото да изброя всички.
– На какво дължиш тази твоя мощна религия и умеенето ти да откриваш позитивното във всяка обстановка?
– На това, че осъзнах, че ние сами значително дефинираме ориста си. Ние сами дефинираме бъдещето си с това, че като един човек е положителен, притегля положителни случки, а като е отрицателен – притегля това и аз съм избрал да бъда положителен и благополучен! Щастието е вътре в нас, не е външен фактор, то не е пари, коли, дами, то не е триумф и проваляне, то е в самите нас и всеки може да избере да бъде благополучен. Много позитивен образец за това са книгите на Иво Иванов като “Кривата на щастието ” и “Отвъд играта ” да вземем за пример. Човекът умее да написа и с написаното да допира и вълнува хората.
– От кой участник във “Фермата ” научи най-вече?
– От Иван Гинчев, от Станислав също научих доста потребни неща за строителството и практични препоръки по какъв начин се използват уреди като тесла, триони, винтроверт, пирони… Научих нови неща и от диалозите ни с Божидара за силите на хората и това, което ги движи. Те са извънредно потребни на едно друго равнище.
– А персоналната изповед на кой от хората, с които съжителства, те развълнува най-силно?
– На Иван Гинчев – това, че той у дома освен не е получавал обич от татко си, а в противен случай. Впечатли ме и ориста на Марина, предходна е през доста тежки моменти и компликации в живота.
– Опроверга думите на Елена, че всички сте влезнали в шоуто поради премията. Какъв бе твоят основен претекст да участваш?
-Моят основен претекст бяха нещата, които “Фермата ” пропагандира, за които и продуцентите желаят да приказват – българските обичаи, традиции, история, за българите, които живеят в Македония и за проблемите, поради които доста хора излизат от България и все по-малко остават тук.
– Какво би направил със стоте хиляди лв., които имаше действителен късмет да спечелиш?
– Не знам, не съм мислил в никакъв случай по тематиката.
– Алек призна, че с присъединяване си във “Фермата ” желае да промени отношението към футболистите. Успя ли съгласно теб в това си предпочитание и виждаш ли бъдеще на връзките им с гимнастичката Валерия?
– С държанието му във “Фермата ”, той тотално промени мнението, което останалите хора и аз в това число имаме за футболистите. Алек беше извънредно трудолюбив от самото начало, когато и аз бях там, не се спираше и постоянно беше на линия. Така че желанието му бе изпълнено на 100 %. Не знам дали връзките им с Валерия имат бъдеще, само че дано тези двама млади, в случай че виждат нещо общо, да се вземат! (Смее се.)
– Твоето семейство стана обект на удивление измежду всички кандидат-фермери. Каква е рецептата за фамилно благополучие?
– Рецептата е да се вършат по 50 % взаимни отстъпки от двете страни, само че по принцип няма рецепта за фамилно благополучие – в случай че двамата са решили да бъдат щастливи дружно, няма причина да не го реализиран.
– Със брачната половинка ти Мая изглеждате по този начин, като че ли в никакъв случай не се карате. Случва ли ви се да имате спорове и на каква тематика най-често спорите?
– С Мая спорим всекидневно, на всевъзможни тематики. (Смее се.) Не знам за какво оставяме такова усещане, че не е по този начин, само че ние сме безусловно обикновено семейство със своите мощни и слаби моменти. Дискутираме защо ли не – от храната до това какъв филм ще гледаме и къде ще вървим на отмора, само че не се караме.
– Големите ти синове и Мая по какъв начин оцениха представянето ти във “Фермата ” и кой е любимецът им в шоуто?
– Имат си любим – Яни, а моето показване го оцениха като положително.
– Имаш ли към този момент мотиви да се гордееш с Александър и Симеон, които упражняват волейбол?
– Повод да се гордееш с детето ти постоянно има – освен, като играе волейбол, а и като рисува и прави други неща. Хубаво е да намираме мотив за това безусловно всеки ден, тъй като за децата е значимо да се усещат обичани и оценени от родителите си. Като са побеждавали, като са имали представления и като са носели положителни оценки, или като са били положителни – ние постоянно демонстрираме, че сме горди с тях. За мен е значимо да са обичани и оценени преди всичко в фамилията си и бих желал да станат едни почтени българи.
– Какво мислиш за рецензиите на Иван Ласкин към формата?
– Не съм чувал за това, само че мога да кажа, че скърбя, че заради една, или друга причина – по здравословни аргументи – Иван не можа да остане в предаването, с цел да види какво е от вътрешната страна и да обогати формата с невероятното си възприятие за комизъм и автентично наличие.
– Кой участник те изненада?
– Ако би трябвало да съм почтен, най-вече ме изненада Алек, тъй като от другите участници не знаех какво да чакам и не съм очаквал нищо, бях отворен към тях, до момента в който към него потеглих предубедено, поради познанството ми с негови сътрудници.
– А кой е най-противоречивият и неразбраният участник съгласно теб?
– Дарина е най-неразбраният, тя постави много старания никой да не я разбере, а в случай че приказваме за спорен – това е Иван Гинчев, който доста постоянно си опонира самичък на това, което споделя.
– С кои от героите във “Фермата ” би желал да останете другари?
– С Алек, Станислав, Иван Гинчев, Яни и Тома.
– Гледаш ли още формата?
– Отстрани най-вече ме интересуват нещата, които действително ме накараха да вляза – запазването на българското и почитането на българските обичаи, както и седмичните уроци по история. Аз се интересувам доста от история.
– Гледа ли “Възвишение ”?
-Сега съм преполовил книгата, започнах я през вчерашния ден и я чета с огромен интерес. Ще виждам и кино лентата.
– Каква е повода за тази носталгия по комунизма у българина?
– Със сигурност тогава е имало някои неща, които са били по-предвидими, само че за мен изрично в този момент е по-добре. Дори база за съпоставяне сред преди и в този момент. Нелепо е по хиляди аргументи. Сега хората са свободни, а тогава действителна независимост нямаше, в този момент хората имат опция да се развиват, да творят и да пътуват в чужбина, а тогава – не беше по този начин, в този момент могат да се борят за щастието си, преди не беше по този начин.
– Според Гечо няма по какъв начин участниците във “Фермата ” да са един тим, тъй като всеки има свое мнение и не могат да се обединят. Силната характерност ли ни попречи и във волейбола да нямаме международна купа, макар че сме побеждавали всички най-силни тимове?
– Не, не считам, че това ни е попречило. Реално постоянно сме имали положителни състезатели и при избрани условия бихме могли да победим всеки, само че в един шампионат нормално логиката и най-хубавият тим побеждава. Мисля, че макар неналичието на купа и на край, нашият тим се показва повече от почтено.
– Една от тематиките във формата е за българите, които са избрали да живеят в чужбина и тези, които са останали в България. Често сред участниците има спор на тази тематика. Какво е твоето отношение?
– Не желая да осъждам никого, избрал да живее в чужбина, или да остане тук. В момента България дава ужасно доста благоприятни условия и аз съм избрал за себе си и личните си деца да се върна тук.
– Защо избра да се върнеш, откакто ти се състезаваше дълго време в чужбина?
– Тук е по-хубаво! В България има повече благоприятни условия сега и тук се усещам на мястото си. Камъкът си тежи на мястото.
– Кое беше най-голямото предизвикателство съгласно теб, след края на спортната ти кариера?
-Предизвикателство, което продължава и сега е да се приспособявам към новата си функционалност на началник и треньор и да спра да мисля, като играч.
– Един ден би ли написал автобиография?
– Биография може и да има, написана от някой различен.
– Какво те вълнува най-вече отвън спорта?
– Честно, сега ме вълнува единствено и само спортът и това, че тимът не върви, както желая и би трябвало да положа изпитание, с цел да намерим решение на рецесията.
– Най-ценният урок?
– Животът е скъп и би трябвало да му се радваме, да изживяваме и да се любуваме на мига. Животът е прелестен и методът, по който възприемаме заобикалящата среда, зависи единствено и само от нас.
– Вярата оказва помощ ли ти в сложни моменти?
– Много обширна тематика, аз съм кръстен – православен, само че в общи линии най-силно имам вяра в това, че ние имаме опцията да намерим положителен излаз от рецесията и от казуса, който е пред нас.
– Любимата мисъл?
– На Левски – “Дела трябват, а не думи! ”
Нашият посетител
Волейболната звезда Владимир Николов е петкратен първенец на България с “Левски-Сиконко ” и повторен притежател на купата на България. През 2004-та година той става първенец на Франция с отбора на “Тур ”, а през 2008-ма взима същата купа и в Италия с “Тренто ”. През 2010 година Владо още веднъж е първенец на Италия с “Бре Банка Ланути ”-Кунео. Той е златен медалист от Шампионска лига през 2005-та и притежател на бронз от Световното състезание в Япония 2006 година и от Европейското състезание в Турция-2009 година През 2015-та Владо справедливо печели признанието за Мъж на годината на България. На 8 май идната година в зала “Арена-Армеец ” е бенефисният му мач, като събраните 50 000 лв. от билетите за събитието, той подарява на Детското онкологично поделение към УМБАЛ “Св. Георги ”. След края на бенефиса Владо Николов получава приз “Бяла лястовица ” и редица други самопризнания за неговото геройство на терена и в живота. В момента именитият ни състезател е треньор на волейболния тим на “Левски ” и управлява волейболно учебно заведение. Със брачната половинка Мая имат 4 деца – трима сина и една щерка.
– Адаптирах се за към 6 часа, защото безусловно шест часа след излизането животът ме сграбчи както досега. Приоритетите ми сега са да върнем волейболния тим на “Левски ” на победния път.
– Какво научи за себе си по време на предаването?
– Научих, че мога да се оправя във всякаква обстановка, даже в такава безусловно нова и надалеч от метода ми на живот среда. Също по този начин разбрах, че за фермер не ставам. Селскостопанският труд и изключително този, обвързван с животните, не е моят.
Силово тестване във “Фермата ”. – За какво си най-благодарен на “Фермата ”?
-Бях благополучен от първия до последния ден там. Беше премеждие, самото прекарване бе ужасно.
– Имаш ли си любимец?
– Яни е моят любимец за продобиване на формата. Смятам, че той е точният човек за предаване като “Фермата ” – живее на село, гледа пчели и от всички хора в предаването най-вече се приближава до определението фермер.
– Отказа да продължиш в интерес на Яни. Защо?
– В общи линии решението ми стартира да се оформя, когато Мая (съпругата на Владо – б.а.) и децата пристигнаха за рождения ми ден в предаването и като осъзнах какъв брой ми липсват, си споделих – какво по дяволите върша!? Тук се развличам, а тя на тръстиката се гърби с четирите деца! Представих си също по този начин какво ще стане, в случай че аз продължа в надпреварата до края и в това време какво би могъл да реализира Яни, в случай че остане в предаването и това наклони везните. Лежейки в къщата на дуелистите, имах задоволително време да мисля за това, което е значимо за мен в моя живот и решението някак си изплува единствено.
– Липсата на убеденост и скептицизмът, които го има в Яни не е ли измежду главните спънки за доста българи да се развиват и съумяват в живота?
– Точно по този начин. Надявам се, че с този жест към него – хората, които изпитват сходни усеща и най-много Яни, тъй като за него го направих, да видят, че положително и благоприятни условия има непрекъснато към нас и ние би трябвало да ги сграбчим! През годините на мен също доста хора са ми помагали – толкоз доста, че няма да ми стигне мястото да изброя всички.
– На какво дължиш тази твоя мощна религия и умеенето ти да откриваш позитивното във всяка обстановка?
– На това, че осъзнах, че ние сами значително дефинираме ориста си. Ние сами дефинираме бъдещето си с това, че като един човек е положителен, притегля положителни случки, а като е отрицателен – притегля това и аз съм избрал да бъда положителен и благополучен! Щастието е вътре в нас, не е външен фактор, то не е пари, коли, дами, то не е триумф и проваляне, то е в самите нас и всеки може да избере да бъде благополучен. Много позитивен образец за това са книгите на Иво Иванов като “Кривата на щастието ” и “Отвъд играта ” да вземем за пример. Човекът умее да написа и с написаното да допира и вълнува хората.
– От кой участник във “Фермата ” научи най-вече?
– От Иван Гинчев, от Станислав също научих доста потребни неща за строителството и практични препоръки по какъв начин се използват уреди като тесла, триони, винтроверт, пирони… Научих нови неща и от диалозите ни с Божидара за силите на хората и това, което ги движи. Те са извънредно потребни на едно друго равнище.
– А персоналната изповед на кой от хората, с които съжителства, те развълнува най-силно?
– На Иван Гинчев – това, че той у дома освен не е получавал обич от татко си, а в противен случай. Впечатли ме и ориста на Марина, предходна е през доста тежки моменти и компликации в живота.
– Опроверга думите на Елена, че всички сте влезнали в шоуто поради премията. Какъв бе твоят основен претекст да участваш?
-Моят основен претекст бяха нещата, които “Фермата ” пропагандира, за които и продуцентите желаят да приказват – българските обичаи, традиции, история, за българите, които живеят в Македония и за проблемите, поради които доста хора излизат от България и все по-малко остават тук.
– Какво би направил със стоте хиляди лв., които имаше действителен късмет да спечелиш?
– Не знам, не съм мислил в никакъв случай по тематиката.
– Алек призна, че с присъединяване си във “Фермата ” желае да промени отношението към футболистите. Успя ли съгласно теб в това си предпочитание и виждаш ли бъдеще на връзките им с гимнастичката Валерия?
– С държанието му във “Фермата ”, той тотално промени мнението, което останалите хора и аз в това число имаме за футболистите. Алек беше извънредно трудолюбив от самото начало, когато и аз бях там, не се спираше и постоянно беше на линия. Така че желанието му бе изпълнено на 100 %. Не знам дали връзките им с Валерия имат бъдеще, само че дано тези двама млади, в случай че виждат нещо общо, да се вземат! (Смее се.)
– Твоето семейство стана обект на удивление измежду всички кандидат-фермери. Каква е рецептата за фамилно благополучие?
– Рецептата е да се вършат по 50 % взаимни отстъпки от двете страни, само че по принцип няма рецепта за фамилно благополучие – в случай че двамата са решили да бъдат щастливи дружно, няма причина да не го реализиран.
– Със брачната половинка ти Мая изглеждате по този начин, като че ли в никакъв случай не се карате. Случва ли ви се да имате спорове и на каква тематика най-често спорите?
– С Мая спорим всекидневно, на всевъзможни тематики. (Смее се.) Не знам за какво оставяме такова усещане, че не е по този начин, само че ние сме безусловно обикновено семейство със своите мощни и слаби моменти. Дискутираме защо ли не – от храната до това какъв филм ще гледаме и къде ще вървим на отмора, само че не се караме.
– Големите ти синове и Мая по какъв начин оцениха представянето ти във “Фермата ” и кой е любимецът им в шоуто?
– Имат си любим – Яни, а моето показване го оцениха като положително.
– Имаш ли към този момент мотиви да се гордееш с Александър и Симеон, които упражняват волейбол?
– Повод да се гордееш с детето ти постоянно има – освен, като играе волейбол, а и като рисува и прави други неща. Хубаво е да намираме мотив за това безусловно всеки ден, тъй като за децата е значимо да се усещат обичани и оценени от родителите си. Като са побеждавали, като са имали представления и като са носели положителни оценки, или като са били положителни – ние постоянно демонстрираме, че сме горди с тях. За мен е значимо да са обичани и оценени преди всичко в фамилията си и бих желал да станат едни почтени българи.
– Какво мислиш за рецензиите на Иван Ласкин към формата?
– Не съм чувал за това, само че мога да кажа, че скърбя, че заради една, или друга причина – по здравословни аргументи – Иван не можа да остане в предаването, с цел да види какво е от вътрешната страна и да обогати формата с невероятното си възприятие за комизъм и автентично наличие.
– Кой участник те изненада?
– Ако би трябвало да съм почтен, най-вече ме изненада Алек, тъй като от другите участници не знаех какво да чакам и не съм очаквал нищо, бях отворен към тях, до момента в който към него потеглих предубедено, поради познанството ми с негови сътрудници.
– А кой е най-противоречивият и неразбраният участник съгласно теб?
– Дарина е най-неразбраният, тя постави много старания никой да не я разбере, а в случай че приказваме за спорен – това е Иван Гинчев, който доста постоянно си опонира самичък на това, което споделя.
– С кои от героите във “Фермата ” би желал да останете другари?
– С Алек, Станислав, Иван Гинчев, Яни и Тома.
– Гледаш ли още формата?
– Отстрани най-вече ме интересуват нещата, които действително ме накараха да вляза – запазването на българското и почитането на българските обичаи, както и седмичните уроци по история. Аз се интересувам доста от история.
– Гледа ли “Възвишение ”?
-Сега съм преполовил книгата, започнах я през вчерашния ден и я чета с огромен интерес. Ще виждам и кино лентата.
– Каква е повода за тази носталгия по комунизма у българина?
– Със сигурност тогава е имало някои неща, които са били по-предвидими, само че за мен изрично в този момент е по-добре. Дори база за съпоставяне сред преди и в този момент. Нелепо е по хиляди аргументи. Сега хората са свободни, а тогава действителна независимост нямаше, в този момент хората имат опция да се развиват, да творят и да пътуват в чужбина, а тогава – не беше по този начин, в този момент могат да се борят за щастието си, преди не беше по този начин.
– Според Гечо няма по какъв начин участниците във “Фермата ” да са един тим, тъй като всеки има свое мнение и не могат да се обединят. Силната характерност ли ни попречи и във волейбола да нямаме международна купа, макар че сме побеждавали всички най-силни тимове?
– Не, не считам, че това ни е попречило. Реално постоянно сме имали положителни състезатели и при избрани условия бихме могли да победим всеки, само че в един шампионат нормално логиката и най-хубавият тим побеждава. Мисля, че макар неналичието на купа и на край, нашият тим се показва повече от почтено.
– Една от тематиките във формата е за българите, които са избрали да живеят в чужбина и тези, които са останали в България. Често сред участниците има спор на тази тематика. Какво е твоето отношение?
– Не желая да осъждам никого, избрал да живее в чужбина, или да остане тук. В момента България дава ужасно доста благоприятни условия и аз съм избрал за себе си и личните си деца да се върна тук.
– Защо избра да се върнеш, откакто ти се състезаваше дълго време в чужбина?
– Тук е по-хубаво! В България има повече благоприятни условия сега и тук се усещам на мястото си. Камъкът си тежи на мястото.
– Кое беше най-голямото предизвикателство съгласно теб, след края на спортната ти кариера?
-Предизвикателство, което продължава и сега е да се приспособявам към новата си функционалност на началник и треньор и да спра да мисля, като играч.
– Един ден би ли написал автобиография?
– Биография може и да има, написана от някой различен.
– Какво те вълнува най-вече отвън спорта?
– Честно, сега ме вълнува единствено и само спортът и това, че тимът не върви, както желая и би трябвало да положа изпитание, с цел да намерим решение на рецесията.
– Най-ценният урок?
– Животът е скъп и би трябвало да му се радваме, да изживяваме и да се любуваме на мига. Животът е прелестен и методът, по който възприемаме заобикалящата среда, зависи единствено и само от нас.
– Вярата оказва помощ ли ти в сложни моменти?
– Много обширна тематика, аз съм кръстен – православен, само че в общи линии най-силно имам вяра в това, че ние имаме опцията да намерим положителен излаз от рецесията и от казуса, който е пред нас.
– Любимата мисъл?
– На Левски – “Дела трябват, а не думи! ”
Нашият посетител
Волейболната звезда Владимир Николов е петкратен първенец на България с “Левски-Сиконко ” и повторен притежател на купата на България. През 2004-та година той става първенец на Франция с отбора на “Тур ”, а през 2008-ма взима същата купа и в Италия с “Тренто ”. През 2010 година Владо още веднъж е първенец на Италия с “Бре Банка Ланути ”-Кунео. Той е златен медалист от Шампионска лига през 2005-та и притежател на бронз от Световното състезание в Япония 2006 година и от Европейското състезание в Турция-2009 година През 2015-та Владо справедливо печели признанието за Мъж на годината на България. На 8 май идната година в зала “Арена-Армеец ” е бенефисният му мач, като събраните 50 000 лв. от билетите за събитието, той подарява на Детското онкологично поделение към УМБАЛ “Св. Георги ”. След края на бенефиса Владо Николов получава приз “Бяла лястовица ” и редица други самопризнания за неговото геройство на терена и в живота. В момента именитият ни състезател е треньор на волейболния тим на “Левски ” и управлява волейболно учебно заведение. Със брачната половинка Мая имат 4 деца – трима сина и една щерка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ