Софи Маринова: Пуснат ли Гринго, ще работим за бебе
– Софи, правиш 20 години на професионалната сцена и ще отбележиш този празник с огромен концерт на 9 декември в зала „Арена Армеец“. Разкажи ни повече за него.
– Да, това е доста чакано от мен събитие. Почти всичко сме подготвили за концерта ми на 9 декември дружно с моите уредници „ Фреш мюзик ”. Екипът е доста огромен и се надявам да се получи добър концерт. Оркестър „ Кристали ” ще свирят, ще има и филхармония. Ще изпея доста от моите шлагери през годините и ще се веселя феновете ми да ме уважат с наличие на този мой професионален празник.
– Ще има доста гост-изпълнители, доколкото зная, какво друго ще се случи на концерта, някакви изненади подготвяш ли?
– Основно аз ще съм си изпълнителят, само че да, ще има и други сътрудници на сцената, с които през годините сме правили доста дуети. Подготвям и изненади, само че няма да ги кажа в този момент, тъй като няма да е забавно. Ще пея с 3 особено ушити за мен тоалета от София Борисова, с която сме адашки и от доста години й се поверявам. Много се вълнувам, тъй като е огромно събитие за мен.
– Хората приказват, че измежду изненадите ще са Слави Трифонов и Гринго. Вярно ли е това?
– Ами аз си го очаквам Гринго да си пристигна, той доста си ми липсва. Опора си ми е. Ама няма в този момент да ви споделям всичко, по този начин ще скапва магията. На 9 декември всичко ще разберете, в случай че присъствате в залата.
– Спомняш ли си за началото на твоята кариера – какво беше тогава и какво се промени през тези години при теб?
– Честно казано, има много смяна. В началото си пробвахме гласовите данни, това-онова, по какъв начин ще ни е. Сега сме по-модерни и сме в крайник с времето. Но аз и преди, и в този момент все съм си обичала да пея, да развличам хората.
– А какво се случва с Гринго? Той ще се прибере ли у дома? Как вървят нещата в съда?
– Все още не се знае. Както споделих и в едно телевизионно изявление, имаме си правораздаване и те ще работят по въпроса. Аз зная, че той е почтен и си го очаквам.
– Синът ти Лоренцо към този момент има независима ария. И той ли желае да се развива като реализатор?
– Да, той приготвя песнички и това доста ме радва. Сам си избира създатели, мисли над песните и концепциите.
– Ти даваш ли му някакви препоръки?
– Разбира се. Той се допитва до мен, само че аз не му давам много-много препоръки, тъй като в този момент поколението върви с едни нови текстове, друг метод на обличане и множеството оставям той да си взема решение нещата. Но за някои по-трудни неща се допитва до мене.
– Какво е мнението ти за пластичните корекции при дамите и ти самата имаш ли такива?
– Аз, почтено казано, не съм срещу, тъй като ние, хората от шоу бизнеса, както дамите, по този начин и мъжете, би трябвало да изглеждаме добре. Хората желаят да гледат нещо красиво, тъй че не съм срещу това. Аз към момента не съм почнала да върша някакви такива фрапантни неща, само че отивам на някаква поддръжка – имам перманентни вежди, известно е, че имам силиконови цици от преди 10-15 години към този момент.
– Добра стопанка ли си, обичаш ли да готвиш или на теб ти готвят?
– Мисля, че съм добра стопанка, само че не ми остава време, а и не е най-любимото ми занятие. Аз съм си споделила, че има хора за всичко. Ние сме огромна рода, имам доста снахи, майка ми, които постоянно ме канят на ядене и тях дефинирам като положителни готвачки.
– Ти постоянно си говорила и пяла за огромната обич, смяташ ли, че Гринго е твоята огромна обич?
– Аз мисля, че той е огромната ми обич, тъй като, още преди да хвана Гринго, имам такава ария, която се споделя „ Голямата обич ”, и аз съм казвала, че кой каквото пее, това му се случва. И аз по този начин си я пожелах тази огромна обич и по този начин се появи Гринго в живота ми. Той по негов си метод ме кара да се усещам специфична за него. Той не е от тези мъже, които подаряват цветя, пък вечер това-онова, само че има негови си тънкости, които ме впечатляват и се усещам специфична. Като цяло като мъж е доста сериозен, има възприятие за комизъм, само че не непрекъснато, и е мощен темперамент. И по тази причина от време на време много спорим у дома, тъй като и аз съм мощен темперамент, и той също и се надпреварваме кой да командва. И най-после стигаме до някакъв резултат – всички да са удовлетворени.
Стефан Командарев:
Най-голямата болест на обществото ни е моралната рецесия
У нас пораства скайп потомство, отглеждано от баби и дядовци, наскърбен е режисьорът
– Г-н Командарев, вашият филм „ Посоки ” пожъна огромен триумф в Кан и на фестивала в Сараево. Очакван ли беше този триумф и на какво се дължи съгласно вас?
– Това е дребен, нискобюджетен филм, който е доста персонален. Основната мотивация за него са децата ми, тъй като те порастват и от няколко години започнах да си задавам въпроса къде ще живеят те, в какво общество и така нататък Аз преди време за себе си взех решението да бъда от оптимистите и да остана в България. С този филм се пробвам, доколкото мога като режисьор, тази страна, която си я обичам и за която ми пука, да й надигнем малко кривиците. Когато учех медицина, имах професор по вътрешни заболявания, който споделяше, че 80% от положителното лекуване е точната диагноза. Някак си с този филм се опитваме да покажем диагнозата на България.
– И до какъв извод стигнахте – от какво боледува страната ни?
– Аз не съм социолог, политик или нещо от тоя жанр, само че диагнозата тук включва това, че децата, които излизат от учебно заведение, са с недобро обучение, възрастните хора с тези пенсии и тази здравна система са оставени на произвола на ориста. Засегнат е въпросът за моралната обърканост, по тази причина филмът се споделя „ Посоки ”. Забравили сме какво е положително и зло, неравенството и бедността са доста мощни, голям % от популацията напусна страната, демографските ни индикатори са най-лошите в цяла Европа. Но сякаш проблемите с стопанска система, опазване на здравето, обучение могат с някакави ограничения в границите на 5-10 години да се оправят. Най-големият проблем си остава моралният. В момента в България израства едно ново потомство, което експертите назовават скайп поколението. Това са деца, които израстват, комуникирайки с майките и бащите си по скайп, тъй като те са в чужбина. Тези деца имат доста съществени чисто житейски, морални и ценностни проблеми. Бабата, дядото и скайпът не могат да заместят моментите, когато излизаш с детето си, играете дружно, помагаш му за домашните и така нататък Всички тези механизми детето възприема с кожата си – картината за света, модела за подражателство, кое е положително и кое зло. Затова мисля, че най-голямата болест на нашето общество е моралната рецесия.
– А какво ни докара до това състояние с липса на морал, на начетеност и на полезности? Това единствено за нашата страна ли е особено или го има и в развитите страни?
– Френските селекционери на фестивала в Кан споделиха, че това е български филм за 6 таксита и 6 истории в град София, само че всяка една от тях е изцяло допустимо да се случи във всеки европейски град. От друга страна, в България има в действителност неповторими неща, които ги няма на никое място по света. Като да вземем за пример това по какъв начин живеят възрастните хора. Когато би трябвало да купя лекарство за непосредствен човек от аптека във Франция и си извадя портфейла, ме гледат по доста чудноват метод, тъй като там в аптеката не се заплаща. Цялото лекуване се поема от здравната каса. Тук болните са оставени на доизживяване. Ако страдат от по-сериозна болест, като Алцхаймер да вземем за пример, трябват медикаменти, които костват стотици левове и постоянно околните теглят заеми, с цел да могат да ги купят. Ние отидохме от една прекаленост в безусловно друга. Така е във всички сфери на живота. Затова желая посредством моя филм да разчувствам хората, да породя спор и полемика за значимите тематики. Аз считам, че киното и изкуството би трябвало да възпитават усет и полезности, а освен да забавляват.
– Не смятате ли, че има липса на тв артикули, които да ни демонстрират тези полезности, както е да вземем за пример в турските сериали?
– Не съм огромен експерт в региона на малкия екран. Опитвам се да го върша с моите филми. Ако би трябвало да бъде прям, виждам да не виждам телевизия. Предпочитам да виждам по един игрален или документален филм дневно, и то през компютъра. Освен това не обичам да виждам хубави филми по малкия екран и ще ви кажа за какво. Като човек, който е прекарал месеци наред в монтажа, с цел да сътвори някакъв темп на кино лентата, да гради някакво напрежение и драматургическа конструкция, за мен е безспорен шок, когато тъкмо филмът потегля, набира, основал е някаква динамичност и в този миг се прекъсва и стартират реклами за колбаси, заеми, лютеници, тоалетна хатия. Така цели 10 минути съм отвън кино лентата. Закакво режисьорът се е мъчил да сътвори драматургия, като всичко се заменя с лютеница и колбас.
* И Светла Василева претърпяла импровизиран аборт
* Лео Бианки ще е жури в „ Мастър началник ”
* Алисия влачи дребния Валерко на концертите си
* Банда математици запя партизанска ария
* Хороскоп чертае сполучлива 2018-а за Илиян
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 6 ДЕКЕМВРИ!
– Да, това е доста чакано от мен събитие. Почти всичко сме подготвили за концерта ми на 9 декември дружно с моите уредници „ Фреш мюзик ”. Екипът е доста огромен и се надявам да се получи добър концерт. Оркестър „ Кристали ” ще свирят, ще има и филхармония. Ще изпея доста от моите шлагери през годините и ще се веселя феновете ми да ме уважат с наличие на този мой професионален празник.
– Ще има доста гост-изпълнители, доколкото зная, какво друго ще се случи на концерта, някакви изненади подготвяш ли?
– Основно аз ще съм си изпълнителят, само че да, ще има и други сътрудници на сцената, с които през годините сме правили доста дуети. Подготвям и изненади, само че няма да ги кажа в този момент, тъй като няма да е забавно. Ще пея с 3 особено ушити за мен тоалета от София Борисова, с която сме адашки и от доста години й се поверявам. Много се вълнувам, тъй като е огромно събитие за мен.
– Хората приказват, че измежду изненадите ще са Слави Трифонов и Гринго. Вярно ли е това?
– Ами аз си го очаквам Гринго да си пристигна, той доста си ми липсва. Опора си ми е. Ама няма в този момент да ви споделям всичко, по този начин ще скапва магията. На 9 декември всичко ще разберете, в случай че присъствате в залата.
– Спомняш ли си за началото на твоята кариера – какво беше тогава и какво се промени през тези години при теб?
– Честно казано, има много смяна. В началото си пробвахме гласовите данни, това-онова, по какъв начин ще ни е. Сега сме по-модерни и сме в крайник с времето. Но аз и преди, и в този момент все съм си обичала да пея, да развличам хората.
– А какво се случва с Гринго? Той ще се прибере ли у дома? Как вървят нещата в съда?
– Все още не се знае. Както споделих и в едно телевизионно изявление, имаме си правораздаване и те ще работят по въпроса. Аз зная, че той е почтен и си го очаквам.
– Синът ти Лоренцо към този момент има независима ария. И той ли желае да се развива като реализатор?
– Да, той приготвя песнички и това доста ме радва. Сам си избира създатели, мисли над песните и концепциите.
– Ти даваш ли му някакви препоръки?
– Разбира се. Той се допитва до мен, само че аз не му давам много-много препоръки, тъй като в този момент поколението върви с едни нови текстове, друг метод на обличане и множеството оставям той да си взема решение нещата. Но за някои по-трудни неща се допитва до мене.
– Какво е мнението ти за пластичните корекции при дамите и ти самата имаш ли такива?
– Аз, почтено казано, не съм срещу, тъй като ние, хората от шоу бизнеса, както дамите, по този начин и мъжете, би трябвало да изглеждаме добре. Хората желаят да гледат нещо красиво, тъй че не съм срещу това. Аз към момента не съм почнала да върша някакви такива фрапантни неща, само че отивам на някаква поддръжка – имам перманентни вежди, известно е, че имам силиконови цици от преди 10-15 години към този момент.
– Добра стопанка ли си, обичаш ли да готвиш или на теб ти готвят?
– Мисля, че съм добра стопанка, само че не ми остава време, а и не е най-любимото ми занятие. Аз съм си споделила, че има хора за всичко. Ние сме огромна рода, имам доста снахи, майка ми, които постоянно ме канят на ядене и тях дефинирам като положителни готвачки.
– Ти постоянно си говорила и пяла за огромната обич, смяташ ли, че Гринго е твоята огромна обич?
– Аз мисля, че той е огромната ми обич, тъй като, още преди да хвана Гринго, имам такава ария, която се споделя „ Голямата обич ”, и аз съм казвала, че кой каквото пее, това му се случва. И аз по този начин си я пожелах тази огромна обич и по този начин се появи Гринго в живота ми. Той по негов си метод ме кара да се усещам специфична за него. Той не е от тези мъже, които подаряват цветя, пък вечер това-онова, само че има негови си тънкости, които ме впечатляват и се усещам специфична. Като цяло като мъж е доста сериозен, има възприятие за комизъм, само че не непрекъснато, и е мощен темперамент. И по тази причина от време на време много спорим у дома, тъй като и аз съм мощен темперамент, и той също и се надпреварваме кой да командва. И най-после стигаме до някакъв резултат – всички да са удовлетворени.
Стефан Командарев:
Най-голямата болест на обществото ни е моралната рецесия
У нас пораства скайп потомство, отглеждано от баби и дядовци, наскърбен е режисьорът
– Г-н Командарев, вашият филм „ Посоки ” пожъна огромен триумф в Кан и на фестивала в Сараево. Очакван ли беше този триумф и на какво се дължи съгласно вас?
– Това е дребен, нискобюджетен филм, който е доста персонален. Основната мотивация за него са децата ми, тъй като те порастват и от няколко години започнах да си задавам въпроса къде ще живеят те, в какво общество и така нататък Аз преди време за себе си взех решението да бъда от оптимистите и да остана в България. С този филм се пробвам, доколкото мога като режисьор, тази страна, която си я обичам и за която ми пука, да й надигнем малко кривиците. Когато учех медицина, имах професор по вътрешни заболявания, който споделяше, че 80% от положителното лекуване е точната диагноза. Някак си с този филм се опитваме да покажем диагнозата на България.
– И до какъв извод стигнахте – от какво боледува страната ни?
– Аз не съм социолог, политик или нещо от тоя жанр, само че диагнозата тук включва това, че децата, които излизат от учебно заведение, са с недобро обучение, възрастните хора с тези пенсии и тази здравна система са оставени на произвола на ориста. Засегнат е въпросът за моралната обърканост, по тази причина филмът се споделя „ Посоки ”. Забравили сме какво е положително и зло, неравенството и бедността са доста мощни, голям % от популацията напусна страната, демографските ни индикатори са най-лошите в цяла Европа. Но сякаш проблемите с стопанска система, опазване на здравето, обучение могат с някакави ограничения в границите на 5-10 години да се оправят. Най-големият проблем си остава моралният. В момента в България израства едно ново потомство, което експертите назовават скайп поколението. Това са деца, които израстват, комуникирайки с майките и бащите си по скайп, тъй като те са в чужбина. Тези деца имат доста съществени чисто житейски, морални и ценностни проблеми. Бабата, дядото и скайпът не могат да заместят моментите, когато излизаш с детето си, играете дружно, помагаш му за домашните и така нататък Всички тези механизми детето възприема с кожата си – картината за света, модела за подражателство, кое е положително и кое зло. Затова мисля, че най-голямата болест на нашето общество е моралната рецесия.
– А какво ни докара до това състояние с липса на морал, на начетеност и на полезности? Това единствено за нашата страна ли е особено или го има и в развитите страни?
– Френските селекционери на фестивала в Кан споделиха, че това е български филм за 6 таксита и 6 истории в град София, само че всяка една от тях е изцяло допустимо да се случи във всеки европейски град. От друга страна, в България има в действителност неповторими неща, които ги няма на никое място по света. Като да вземем за пример това по какъв начин живеят възрастните хора. Когато би трябвало да купя лекарство за непосредствен човек от аптека във Франция и си извадя портфейла, ме гледат по доста чудноват метод, тъй като там в аптеката не се заплаща. Цялото лекуване се поема от здравната каса. Тук болните са оставени на доизживяване. Ако страдат от по-сериозна болест, като Алцхаймер да вземем за пример, трябват медикаменти, които костват стотици левове и постоянно околните теглят заеми, с цел да могат да ги купят. Ние отидохме от една прекаленост в безусловно друга. Така е във всички сфери на живота. Затова желая посредством моя филм да разчувствам хората, да породя спор и полемика за значимите тематики. Аз считам, че киното и изкуството би трябвало да възпитават усет и полезности, а освен да забавляват.
– Не смятате ли, че има липса на тв артикули, които да ни демонстрират тези полезности, както е да вземем за пример в турските сериали?
– Не съм огромен експерт в региона на малкия екран. Опитвам се да го върша с моите филми. Ако би трябвало да бъде прям, виждам да не виждам телевизия. Предпочитам да виждам по един игрален или документален филм дневно, и то през компютъра. Освен това не обичам да виждам хубави филми по малкия екран и ще ви кажа за какво. Като човек, който е прекарал месеци наред в монтажа, с цел да сътвори някакъв темп на кино лентата, да гради някакво напрежение и драматургическа конструкция, за мен е безспорен шок, когато тъкмо филмът потегля, набира, основал е някаква динамичност и в този миг се прекъсва и стартират реклами за колбаси, заеми, лютеници, тоалетна хатия. Така цели 10 минути съм отвън кино лентата. Закакво режисьорът се е мъчил да сътвори драматургия, като всичко се заменя с лютеница и колбас.
* И Светла Василева претърпяла импровизиран аборт
* Лео Бианки ще е жури в „ Мастър началник ”
* Алисия влачи дребния Валерко на концертите си
* Банда математици запя партизанска ария
* Хороскоп чертае сполучлива 2018-а за Илиян
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 6 ДЕКЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ