Роберта: С мъжа ми се оженихме след 18 години
– Роберта, за какво и по какъв начин се получи по този начин, че една толкоз впечатляващо добра артиста като теб изчезна от сцената, и то от много време? В едно изявление казваш, че си се отдръпнала от засегнатост, какво те обиди?
– Всъщност истината е, че не съм се оттегляла, не съм била в конспиративност, в пенсия или изгнание. По-скоро не се пробвах да попадам във фокуса на медиите непременно. Защото не разбирах каква по-скъпа цена би трябвало да платя или по-скоро какво по-ценно с изключение на гения и триумфите си би трябвало да им предложа.
Имаше удивление и може би известна доза отчаяние от обстоятелството, че даже когато пях пред 2 милиона души на новогодишното празненство пред Бранденбургската врата в Берлин, излъчено на 5 континента, това не беше отразено от нито една българска медия, макар безплатната акредитация, предоставена от уредниците по случай влизането ни в Европейски Съюз.
Разочарованието ми беше не поради мен или нараненото ми его, а тъй като българите имат потребност от сходни вести, с цел да се усещат значими и със самочувствие от сегашното си и от съвременниците си, а не да са в примката на провинциална комплексираност, лъжепатриотична патетика и целофанена горделивост от славното минало. Та за отричане, не съм се отказвала,
не съм серпантина да се показвам посредством музиката
само че го правех под други форми и на други подиуми.
Започнах преподавателска активност, с цел да споделям с учениците всичкото си можене и разбирането си за това по какъв начин да изграждаш и намираш личния си глас, както и поради чисто егоистични подбуди – да си обясня и осмисля личния феномен. Защото всеки от нас е феномен, неповторим и несравним. Просто доста хора се изгубват в устрема си да наподобяват на някой различен.
През останалото време, когато не пеех, правех това, което е най-важното за един човек – живеех живота си по най-щастливия метод. Да, радвах се на фамилията си, ценях всеки миг, който можех да споделя с щерка си, наблюдавайки я по какъв начин пораства и открива света, живота и хората към нея.
Обида също е много мощна дума. Да те обидят са в положение единствено най-близките ти хора.
– Оказва се, че и без Жана Бергендорф песента „Rebirth“ /“Прераждане“/ на Вида Пиронкова видя бял свят. Разкажи по какъв начин стана това?
– Сигурно и без мен песента щеше да види бял свят. По-важното е, че авторката видя и чу в мен гласа, който си е представяла. С Вида сме съученички и явно общото ни минало и претърпените лудории имат значение. Явно връзката ни е задоволително мощна, че да мога да изразя това, което тя е чувала в главата си.
– Клипът на песента е доста обикновен и изчистен, ти си без грим, това издирван резултат ли е?
– Писнало ми е от клипове – супер продукции, с искания на цели филми… гледаш, снимали, снимали… А за какво? Няма ария, няма реализатор, няма наличие. Най-трудно е да се изразяваш просто, ясно и вълнуващо. Надявам се да сме съумели. Не гримът и бижутата разплакват и разсмиват хората, а това, което идва откровено от душата ти. Обичам и грима, и бижутата си, не съм ги изхвърлила.
– Роберта, известно е, че си кръстена на известния в предишното италиански артист Робертино Лорети. Какво са ти разказвали родителите ти за това?
– Робертино Лорети е кум на сватбата на родителите ми. По това време той е огромна звезда и идва на турне в България, а татко ми свири в оркестъра му. Когато Робертино схваща за сватбата на родителите ми, самичък предлага да е кум. И както повеляват традициите, поискал първото дете да носи неговото име. Истината е, че този негов жест съвсем е унищожил празника поради нервността на феновете му по това време. Сватбата се е състояла в Пловдив и от фамилно тържество скоро се трансформирала в протест и навалица за подписи. Да,
кръстена съм на Робертино Лорети
– Завършваш класическо пиано, по какъв начин се ориентира към пеенето?
– От дребна съм си се представяла като певица. Баща ми работеше в чужбина с групи и аз постоянно му бях на посетители. Гледах, слушах и се влюбвах в живота на музикантите. Певицата ми беше обичана. Мечтаех скрито, тъй като, естествено, родителите ми и дума не даваха да се издума да спра да изсвирвам. И когато приключих образованието си, започнах постепенно и несъмнено да преследвам фантазията си.
Ани Торозова: Всяка четвърта жена у нас е жертва на принуждение
Извършителите стават все по-жестоки, а аргументите най-често са травматичен опит в детството, беднотия, стрес, зависимости, сигнализира психологът
– Г-жо Торозова, какво е принуждение? Само физическо ли може да бъде, или има и други форми, под които може да бъде засегната една жена?
– Насилие е нарушаването на самостоятелното човешко право на живот, персонална сигурност, независимост, достолепие и физическа и душевна целокупност, което основава спънки за пълноценното развиване на личността.
Лицата на насилието са разнообразни. Освен физическо, то може да бъде финансово, прочувствено, полово, дебнене, принуждение на работното място. В последните години сме очевидци и на нови форми като кибер принуждение. Домашното принуждение може да одобри доста от тези форми. Някои са по-фини и не могат да бъдат видени или усетени от никой, с изключение на от потърпевшите. Важно е да се означи, че домашното принуждение нормално нараства по периодичност и свирепост с течение на времето. Начините за прекарване на насилието са извънредно самостоятелни и всеки човек има свои вътрешни запаси и механизми за справяне, които е усвоил в процеса на развиването си. От значение е какъв брой време човек е бил в обстановка на принуждение, до каква степен тази обстановка е застрашавала живота му, на каква възраст е потърпевш.
– А кое принуждение е най-разпространено?
– В последните години случаите са свързани с изключително грубо упражнено принуждение до степен рискова за живота. От началото на 2018 година в страната има 15 случая на ликвидиране на дами в резултат на домашно принуждение, което за нашата страна е статистически значимо. Особено стеснителен е фактът, че огромен % от тези случаи са интерпретирани не като убийства в резултат на домашно принуждение, а като убийства от обич. По данни на проучване на Агенцията на Европейския съюз за съществени права съвсем всяка 4-та жена у нас е била жертва на физическо и/или полово принуждение от страна на колегата си. 14% са дамите, претърпели такова принуждение, само че причинителят не е бил техен сътрудник, 29% от дамите в България или съвсем 1 милион в детството си са претърпели най-малко една от 3-те форми на принуждение – физическо, полово или психическо. Резултатите от проучването сочат, че насилието над дами е всеобщо, само че и в това време неотчитано и неглижирано нарушаване на човешките права освен в България, само че и в страните членки на Европейски Съюз.
– Какви са най-често аргументите за домашното принуждение?
– Честа причина е травматичен опит в детството, обвързван с претърпяно принуждение. Не са редки случаите, в които самите насилници са били в ролята на жертви и когато пораснат, те възприемат модела на държание на родителя-насилник и го ползват в личното си семейство. Така се стига до обаян кръг, в който насилникът отглежда принудител, а измъкването от него става доста мъчно без намесата на профилирана помощ. Други фактори са беднотия, стрес, зависимости. Мит е, че домашното принуждение се случва единствено в ниско образовани фамилии и единствено и само в млада възраст.
Дори на пръв взор да наподобява, че домашното принуждение е нещо импулсивно, то в действителност е целеустремено деяние. Насилниците може да са доста спокойни и учтиви с служители на реда, началниците си, съседи, сътрудници и другари, само че не употребяват тези си умения при общуването с интимните си партньорки, тъй като не желаят. Често дамите споделят, че приятелите се чудят за какво се тормозят от сътрудниците си, които са занимателни, наподобяват деликатни и виновни. Мъжът, упражняващ принуждение, на процедура не е „необуздан“. Той прави каквото желае самичък и когато реши, за да „тренира“ жертвата да бъде каквато той желае от самото начало. Това обаче е невероятно, защото той непрекъснато трансформира условията си. Насилникът избира дейности, които целят да реализират превъзходство и надзор и да обзет по-голямата част от живота на жертвата.
– Какво би трябвало да направя, в случай че чуя, че в дома на моите съседи нещо се случва, би трябвало ли да се намеся?
– Спомних си историята на жена, потърпевша от фрапантно домашно принуждение, която, отивайки на работа, вижда на входа на блока, в който живее, залепена записка: „Моля, направете нещо за дамата в апартамент 34. Ще я убият“. По отношение на домашното принуждение съществува феноменът „широко затворени очи“. Често пъти в нашето общество се реагира на всеки по-силен звук, стига да не е от скандал или побой. Вика се полиция поради ваучър у съседа, само че се мълчи, когато някой бие жена си. В този подтекст, дано да си напомним и случая на момичето, което е пищяло и молело за помощ, до момента в който го убиват.
Потресаващо е, че всички съседи, съгласно личните им думи, са чували виковете за помощ и са останали безусловно безучастни. Най-шокиращото е, че никой не се е обадил на телефон 112. Казвам го, тъй като това може да бъде вашето дете, родственик, непосредствен или другар и това позвъняване е могло да избави човешки живот.
* Мондиалът в Русия бил „най-сексисткият“
Модерната тематика за дискриминирането не пощади и международния футболен празник
* На млади години Рени направила аборт в Кипър
* Емилия и Башур се ожениха
* Излезе книга за Георги Парцалев
* Нургюл Йешилчай влиза в нов сериал против 150 хиляди лири на епизод
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 25 ЮЛИ
– Всъщност истината е, че не съм се оттегляла, не съм била в конспиративност, в пенсия или изгнание. По-скоро не се пробвах да попадам във фокуса на медиите непременно. Защото не разбирах каква по-скъпа цена би трябвало да платя или по-скоро какво по-ценно с изключение на гения и триумфите си би трябвало да им предложа.
Имаше удивление и може би известна доза отчаяние от обстоятелството, че даже когато пях пред 2 милиона души на новогодишното празненство пред Бранденбургската врата в Берлин, излъчено на 5 континента, това не беше отразено от нито една българска медия, макар безплатната акредитация, предоставена от уредниците по случай влизането ни в Европейски Съюз.
Разочарованието ми беше не поради мен или нараненото ми его, а тъй като българите имат потребност от сходни вести, с цел да се усещат значими и със самочувствие от сегашното си и от съвременниците си, а не да са в примката на провинциална комплексираност, лъжепатриотична патетика и целофанена горделивост от славното минало. Та за отричане, не съм се отказвала,
не съм серпантина да се показвам посредством музиката
само че го правех под други форми и на други подиуми.
Започнах преподавателска активност, с цел да споделям с учениците всичкото си можене и разбирането си за това по какъв начин да изграждаш и намираш личния си глас, както и поради чисто егоистични подбуди – да си обясня и осмисля личния феномен. Защото всеки от нас е феномен, неповторим и несравним. Просто доста хора се изгубват в устрема си да наподобяват на някой различен.
През останалото време, когато не пеех, правех това, което е най-важното за един човек – живеех живота си по най-щастливия метод. Да, радвах се на фамилията си, ценях всеки миг, който можех да споделя с щерка си, наблюдавайки я по какъв начин пораства и открива света, живота и хората към нея.
Обида също е много мощна дума. Да те обидят са в положение единствено най-близките ти хора.
– Оказва се, че и без Жана Бергендорф песента „Rebirth“ /“Прераждане“/ на Вида Пиронкова видя бял свят. Разкажи по какъв начин стана това?
– Сигурно и без мен песента щеше да види бял свят. По-важното е, че авторката видя и чу в мен гласа, който си е представяла. С Вида сме съученички и явно общото ни минало и претърпените лудории имат значение. Явно връзката ни е задоволително мощна, че да мога да изразя това, което тя е чувала в главата си.
– Клипът на песента е доста обикновен и изчистен, ти си без грим, това издирван резултат ли е?
– Писнало ми е от клипове – супер продукции, с искания на цели филми… гледаш, снимали, снимали… А за какво? Няма ария, няма реализатор, няма наличие. Най-трудно е да се изразяваш просто, ясно и вълнуващо. Надявам се да сме съумели. Не гримът и бижутата разплакват и разсмиват хората, а това, което идва откровено от душата ти. Обичам и грима, и бижутата си, не съм ги изхвърлила.
– Роберта, известно е, че си кръстена на известния в предишното италиански артист Робертино Лорети. Какво са ти разказвали родителите ти за това?
– Робертино Лорети е кум на сватбата на родителите ми. По това време той е огромна звезда и идва на турне в България, а татко ми свири в оркестъра му. Когато Робертино схваща за сватбата на родителите ми, самичък предлага да е кум. И както повеляват традициите, поискал първото дете да носи неговото име. Истината е, че този негов жест съвсем е унищожил празника поради нервността на феновете му по това време. Сватбата се е състояла в Пловдив и от фамилно тържество скоро се трансформирала в протест и навалица за подписи. Да,
кръстена съм на Робертино Лорети
– Завършваш класическо пиано, по какъв начин се ориентира към пеенето?
– От дребна съм си се представяла като певица. Баща ми работеше в чужбина с групи и аз постоянно му бях на посетители. Гледах, слушах и се влюбвах в живота на музикантите. Певицата ми беше обичана. Мечтаех скрито, тъй като, естествено, родителите ми и дума не даваха да се издума да спра да изсвирвам. И когато приключих образованието си, започнах постепенно и несъмнено да преследвам фантазията си.
Ани Торозова: Всяка четвърта жена у нас е жертва на принуждение
Извършителите стават все по-жестоки, а аргументите най-често са травматичен опит в детството, беднотия, стрес, зависимости, сигнализира психологът
– Г-жо Торозова, какво е принуждение? Само физическо ли може да бъде, или има и други форми, под които може да бъде засегната една жена?
– Насилие е нарушаването на самостоятелното човешко право на живот, персонална сигурност, независимост, достолепие и физическа и душевна целокупност, което основава спънки за пълноценното развиване на личността.
Лицата на насилието са разнообразни. Освен физическо, то може да бъде финансово, прочувствено, полово, дебнене, принуждение на работното място. В последните години сме очевидци и на нови форми като кибер принуждение. Домашното принуждение може да одобри доста от тези форми. Някои са по-фини и не могат да бъдат видени или усетени от никой, с изключение на от потърпевшите. Важно е да се означи, че домашното принуждение нормално нараства по периодичност и свирепост с течение на времето. Начините за прекарване на насилието са извънредно самостоятелни и всеки човек има свои вътрешни запаси и механизми за справяне, които е усвоил в процеса на развиването си. От значение е какъв брой време човек е бил в обстановка на принуждение, до каква степен тази обстановка е застрашавала живота му, на каква възраст е потърпевш.
– А кое принуждение е най-разпространено?
– В последните години случаите са свързани с изключително грубо упражнено принуждение до степен рискова за живота. От началото на 2018 година в страната има 15 случая на ликвидиране на дами в резултат на домашно принуждение, което за нашата страна е статистически значимо. Особено стеснителен е фактът, че огромен % от тези случаи са интерпретирани не като убийства в резултат на домашно принуждение, а като убийства от обич. По данни на проучване на Агенцията на Европейския съюз за съществени права съвсем всяка 4-та жена у нас е била жертва на физическо и/или полово принуждение от страна на колегата си. 14% са дамите, претърпели такова принуждение, само че причинителят не е бил техен сътрудник, 29% от дамите в България или съвсем 1 милион в детството си са претърпели най-малко една от 3-те форми на принуждение – физическо, полово или психическо. Резултатите от проучването сочат, че насилието над дами е всеобщо, само че и в това време неотчитано и неглижирано нарушаване на човешките права освен в България, само че и в страните членки на Европейски Съюз.
– Какви са най-често аргументите за домашното принуждение?
– Честа причина е травматичен опит в детството, обвързван с претърпяно принуждение. Не са редки случаите, в които самите насилници са били в ролята на жертви и когато пораснат, те възприемат модела на държание на родителя-насилник и го ползват в личното си семейство. Така се стига до обаян кръг, в който насилникът отглежда принудител, а измъкването от него става доста мъчно без намесата на профилирана помощ. Други фактори са беднотия, стрес, зависимости. Мит е, че домашното принуждение се случва единствено в ниско образовани фамилии и единствено и само в млада възраст.
Дори на пръв взор да наподобява, че домашното принуждение е нещо импулсивно, то в действителност е целеустремено деяние. Насилниците може да са доста спокойни и учтиви с служители на реда, началниците си, съседи, сътрудници и другари, само че не употребяват тези си умения при общуването с интимните си партньорки, тъй като не желаят. Често дамите споделят, че приятелите се чудят за какво се тормозят от сътрудниците си, които са занимателни, наподобяват деликатни и виновни. Мъжът, упражняващ принуждение, на процедура не е „необуздан“. Той прави каквото желае самичък и когато реши, за да „тренира“ жертвата да бъде каквато той желае от самото начало. Това обаче е невероятно, защото той непрекъснато трансформира условията си. Насилникът избира дейности, които целят да реализират превъзходство и надзор и да обзет по-голямата част от живота на жертвата.
– Какво би трябвало да направя, в случай че чуя, че в дома на моите съседи нещо се случва, би трябвало ли да се намеся?
– Спомних си историята на жена, потърпевша от фрапантно домашно принуждение, която, отивайки на работа, вижда на входа на блока, в който живее, залепена записка: „Моля, направете нещо за дамата в апартамент 34. Ще я убият“. По отношение на домашното принуждение съществува феноменът „широко затворени очи“. Често пъти в нашето общество се реагира на всеки по-силен звук, стига да не е от скандал или побой. Вика се полиция поради ваучър у съседа, само че се мълчи, когато някой бие жена си. В този подтекст, дано да си напомним и случая на момичето, което е пищяло и молело за помощ, до момента в който го убиват.
Потресаващо е, че всички съседи, съгласно личните им думи, са чували виковете за помощ и са останали безусловно безучастни. Най-шокиращото е, че никой не се е обадил на телефон 112. Казвам го, тъй като това може да бъде вашето дете, родственик, непосредствен или другар и това позвъняване е могло да избави човешки живот.
* Мондиалът в Русия бил „най-сексисткият“
Модерната тематика за дискриминирането не пощади и международния футболен празник
* На млади години Рени направила аборт в Кипър
* Емилия и Башур се ожениха
* Излезе книга за Георги Парцалев
* Нургюл Йешилчай влиза в нов сериал против 150 хиляди лири на епизод
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 25 ЮЛИ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ