Габриела Колева: Моята муза е Одри Хепбърн
– Разкажете първо за вашите предшественици – имате забавни персони в рода си.
– Ген. Пенчо Златев е чичо на дядо ми. Той е боен министър през 1934 година и министър-председател през 1935 година Между другото, апартаментът при Българска национална телевизия, в който пребивавам сега, е бил негов – тогава там е бил краят на града. Участвал е във войните, бил е шеф на конницата. Става министър на войната след деветнадесетомайския прелом и в действителност връща властта в ръцете на цар Борис III. Аз се срещнах със Симеон Сакскобургготски и си поговорихме. Купих една картина от сбирката на майка му кралица Йоанна, която той даде благотворително на Парижкия бал в интерес на националния ни тим по художествена гимнастика. Баща ми е писателят афористик Петко Колев, писал е детски стихове („Чело коте книжки…“) Когато умря, ми остави стихосбирка за деца и афоризми, които желая да издам, да направя антология с всичките му неща. Ще я преведа на френски и британски. Той имаше проблеми поради произхода си. Твореше афоризми скрито, като този: „Който написа с кръвта, написа кратко“. Общо взето, майка ми беше мъжът в фамилията – работеше и ни устояваше. Тя е инженер-химик, приключила е в Братислава, занимаваше се с технология на медикаментите.
– Оттам ли пристигна желанието ви да се занимавате с точни науки?
– Заминах да изучавам математика във Франция, омъжих се там, живях четири години, разведох се и се върнах. Тук приключих в Химико-технологичния институт автоматизация на производството и бизнес ръководство в един франкофонски институт.
– Откъде тази франкофонска връзка?
– Може би тъй като се омъжих във Франция на 20 години. Питат ме за какво се върнах. Знаете ли, че там моите състуденти мечтаеха да са пенсионери! А тук през 90-те години вреше и кипеше. Освен това желаех да бъда покрай фамилията си. След като си пристигнах, работих 7 години за една американска биотехнологична компания, след това за една френска, която вкара у нас системата за ваучери за храна през 2004 година и ръководи няколко огромни хотелски вериги по света. Даже станах общоприет шеф. Бях и ръководител на Асоциацията на операторите на ваучери за храна. Това беше много изтощително душевен и през 2016 година взех решение, че желая смяна.
– Така ли се стигна до основаването на стилната къща? Много внезапен преход от бизнес към мода.
– И там, и тук има съществени неща, само че в този момент съм по-насочена към творчеството. Правя дизайна на дрехата върху манекен или човек, а не по скици. Много пъти се управлявам от материята, сътворявам нещо, което да е красиво за самия плат или човек. Много е забавен процесът на основаване – когато клиентката застане пред огледалото и стартираме да наслагваме материи. Изведнъж светва и се разпознава в дрехата, в това, което най-вече й отива.
– Казвали сте, че ваша муза е Одри Хепбърн. Защо?
– Тя е прелестно комбиниране на разум, хубост, грациозност, добрина. Има дейна позиция през целия си живот. Винаги е с отворено сърце към другия човек, с благосклонност към нещата. Затова е икона на доста генерации. А един хубав и усмихнат дух прави дрехата красива. Дрехата е част от това красиво нещо, което е индивидът. Също като музата на „Мезон Сант-Ерем“ – Одри Хепбърн. Тя има лъчение, достойнство и хубав дух, по тази причина толкоз доста хора я харесват и желаят да й подражават. Тъй като една от пристрастеностите ми е Одри Хепбърн и Живанши – това, което тя е представлявала за него и той за нея, намислила съм да направя допитване до публиката, мъже и дами, на страницата ни във фейсбук: „Кой въодушевява музите?“ Ще предложа подарък за най-оригиналния отговор – ушиване на рокля.
Иван Игов: Кибертормозът води до самоубийства измежду младежите
Опасните игри в интернет са измислица от децата за да манипулират възрастните и да търсят внимание, изяснява психологът
– Г-н Игов, децата сега са във почивка и още веднъж се заприказва за рисковите игри в интернет. Това в действителност игри ли са или нещо доста по-сериозно и рисково?
– Ще изненадам и вас, и читателите ви като кажа, че тези игри са градска легенда или по-скоро измислица от деца, за които е значимо да бъдат видяни и да бъдат забавни за възрастните. Знам, че доста хора няма да се съгласят с мен, само че постоянно когато ме потърсят родители с сходен проблем, ги апелирам да ми посочат линк или връзка за скрийн шот за такава игра. Оказва, че нито един възрастен, нито един човек, който схваща от компютри и това му е специалността, са попадали на сходна игра.
– Защо тогава се получават тези нервности?
– Всява се непотребна суматоха както със синия кит преди време, в този момент пък е съвременно да се поставя лед и сол на ръката и ред други неща, на които родителите доста бързо се връзват. Това в действителност е опрощение пред себе си, че в случай че се случва нещо с детето им, то е тъй като това нещо не може да се управлява – то се намира някъде в мрежата. Имаше един трагичен случай с българи емигранти в Съединени американски щати, чиято щерка се самоуби и те непосредствено упрекнаха за това играта наследник кит. Аз си направих труда да се поровя в интернет и се оказа, че американските следователи не са открили никаква връзка с играта. Освен това така наречен наследник кит е на съветски език. Колко деца в България знаят този език? Всеки родител, който ми се оплаква от тази игра, аз го запитвам по какъв начин детето комуникира. Те дават отговор: „Ами, не знам“. Аз и сътрудниците ми, занимаващи се с безвреден интернет, обясняваме всичко това с модата при децата да манипулират по-възрастните, от една страна, и от друга, да оправдават държанието си с някакви външни фактори като интернет.
– Каква е повода за това?
– Според последните проучвания се оказва, че не повече от 15-20% от родителите са наясно с това какво прави детето, до момента в който е на компютъра. Младежите просто си измислят завършения, с които родителите им да бъдат впечатлени, поуплашени и желаят възрастните да им подскажат, че държат на тях. Основната причина децата да предизвикат родителите си е, че не знаят, че са обичани. Те желаят внимание и да се обръщаме към тях като хора, на които държим. Същата е задачата и на зачестилите клипчета с демонстрационно принуждение. Деца се бият между тях, това се снима с телефон и се качва в нета като провокация по отношение на родителите. За страдание същинският проблем тук е кибертормозът, т.е. когато децата целеустремено или интензивно се тормозят едно друго в интернет или особено си набелязват жертва, която да бъде унизена. Тогава в действителност се стига до съдбовни изходи и до самоубийства.
– Появиха се изказвания, че въпросният боязън, който провокират тези игри у родителите, се използва с политическа цел.
– Знам единствено, че в доста от последните политически случаи като брекзит и избори на популисти е обвързван с една обща операция за усилване на тревогата на хората. За да може един популист да бъде определен, той би трябвало да каже: „Аз съм спасителят! Аз съм индивидът, който може да ви реши проблемите!“ Но с цел да се заловен на това хората, би трябвало да претърпяват някакъв проблем, някаква заплаха, от която някой да ги избави.
– Възрастните готови ли са да реагират съответно на заканите, които заплашват децата им в интернет?
– С всяка измината година да бъдеш родител е все по-трудно. Огромна част от хората употребяват интернет, единствено с цел да си прочетат новините или да обменят някаква поща. Много от заниманията на техните деца са им непознати и по тази причина, не знаейки какво се случва в нета, доста елементарно могат да се уплашат и да се тревожат. Основните причина са две. Първо, неумението на родителите да обръщат внимание на децата по положителен метод, тъй че те да имат чувството, че са видени, разбрани и обичани. От друга страна, незнанието на възрастните какво може да се случи на детето в интернет. Те се опасяват от такива игри, които не съществуват действително, само че пък има един куп други рискове, за които децата не споделят. Това в действителност е забавният абсурд, че едно дете може да си измисли история за някаква рискова игра и в това време месеци и даже години наред да бъде унизено от съучениците си отново през същия този интернет и да не е споделило на родителите си.
* Слух раздели Берен Саат и брачна половинка й
* Българка е национал на Съединени американски щати по художествена гимнастика
* Мая Минчева – от обичан кмет в Обнова до обичана учителка в Сиатъл
* Благо Георгиев не разрешава татуси на децата си
* Лили Иванова харесвала Стефан на Гала
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 18 ЮЛИ
– Ген. Пенчо Златев е чичо на дядо ми. Той е боен министър през 1934 година и министър-председател през 1935 година Между другото, апартаментът при Българска национална телевизия, в който пребивавам сега, е бил негов – тогава там е бил краят на града. Участвал е във войните, бил е шеф на конницата. Става министър на войната след деветнадесетомайския прелом и в действителност връща властта в ръцете на цар Борис III. Аз се срещнах със Симеон Сакскобургготски и си поговорихме. Купих една картина от сбирката на майка му кралица Йоанна, която той даде благотворително на Парижкия бал в интерес на националния ни тим по художествена гимнастика. Баща ми е писателят афористик Петко Колев, писал е детски стихове („Чело коте книжки…“) Когато умря, ми остави стихосбирка за деца и афоризми, които желая да издам, да направя антология с всичките му неща. Ще я преведа на френски и британски. Той имаше проблеми поради произхода си. Твореше афоризми скрито, като този: „Който написа с кръвта, написа кратко“. Общо взето, майка ми беше мъжът в фамилията – работеше и ни устояваше. Тя е инженер-химик, приключила е в Братислава, занимаваше се с технология на медикаментите.
– Оттам ли пристигна желанието ви да се занимавате с точни науки?
– Заминах да изучавам математика във Франция, омъжих се там, живях четири години, разведох се и се върнах. Тук приключих в Химико-технологичния институт автоматизация на производството и бизнес ръководство в един франкофонски институт.
– Откъде тази франкофонска връзка?
– Може би тъй като се омъжих във Франция на 20 години. Питат ме за какво се върнах. Знаете ли, че там моите състуденти мечтаеха да са пенсионери! А тук през 90-те години вреше и кипеше. Освен това желаех да бъда покрай фамилията си. След като си пристигнах, работих 7 години за една американска биотехнологична компания, след това за една френска, която вкара у нас системата за ваучери за храна през 2004 година и ръководи няколко огромни хотелски вериги по света. Даже станах общоприет шеф. Бях и ръководител на Асоциацията на операторите на ваучери за храна. Това беше много изтощително душевен и през 2016 година взех решение, че желая смяна.
– Така ли се стигна до основаването на стилната къща? Много внезапен преход от бизнес към мода.
– И там, и тук има съществени неща, само че в този момент съм по-насочена към творчеството. Правя дизайна на дрехата върху манекен или човек, а не по скици. Много пъти се управлявам от материята, сътворявам нещо, което да е красиво за самия плат или човек. Много е забавен процесът на основаване – когато клиентката застане пред огледалото и стартираме да наслагваме материи. Изведнъж светва и се разпознава в дрехата, в това, което най-вече й отива.
– Казвали сте, че ваша муза е Одри Хепбърн. Защо?
– Тя е прелестно комбиниране на разум, хубост, грациозност, добрина. Има дейна позиция през целия си живот. Винаги е с отворено сърце към другия човек, с благосклонност към нещата. Затова е икона на доста генерации. А един хубав и усмихнат дух прави дрехата красива. Дрехата е част от това красиво нещо, което е индивидът. Също като музата на „Мезон Сант-Ерем“ – Одри Хепбърн. Тя има лъчение, достойнство и хубав дух, по тази причина толкоз доста хора я харесват и желаят да й подражават. Тъй като една от пристрастеностите ми е Одри Хепбърн и Живанши – това, което тя е представлявала за него и той за нея, намислила съм да направя допитване до публиката, мъже и дами, на страницата ни във фейсбук: „Кой въодушевява музите?“ Ще предложа подарък за най-оригиналния отговор – ушиване на рокля.
Иван Игов: Кибертормозът води до самоубийства измежду младежите
Опасните игри в интернет са измислица от децата за да манипулират възрастните и да търсят внимание, изяснява психологът
– Г-н Игов, децата сега са във почивка и още веднъж се заприказва за рисковите игри в интернет. Това в действителност игри ли са или нещо доста по-сериозно и рисково?
– Ще изненадам и вас, и читателите ви като кажа, че тези игри са градска легенда или по-скоро измислица от деца, за които е значимо да бъдат видяни и да бъдат забавни за възрастните. Знам, че доста хора няма да се съгласят с мен, само че постоянно когато ме потърсят родители с сходен проблем, ги апелирам да ми посочат линк или връзка за скрийн шот за такава игра. Оказва, че нито един възрастен, нито един човек, който схваща от компютри и това му е специалността, са попадали на сходна игра.
– Защо тогава се получават тези нервности?
– Всява се непотребна суматоха както със синия кит преди време, в този момент пък е съвременно да се поставя лед и сол на ръката и ред други неща, на които родителите доста бързо се връзват. Това в действителност е опрощение пред себе си, че в случай че се случва нещо с детето им, то е тъй като това нещо не може да се управлява – то се намира някъде в мрежата. Имаше един трагичен случай с българи емигранти в Съединени американски щати, чиято щерка се самоуби и те непосредствено упрекнаха за това играта наследник кит. Аз си направих труда да се поровя в интернет и се оказа, че американските следователи не са открили никаква връзка с играта. Освен това така наречен наследник кит е на съветски език. Колко деца в България знаят този език? Всеки родител, който ми се оплаква от тази игра, аз го запитвам по какъв начин детето комуникира. Те дават отговор: „Ами, не знам“. Аз и сътрудниците ми, занимаващи се с безвреден интернет, обясняваме всичко това с модата при децата да манипулират по-възрастните, от една страна, и от друга, да оправдават държанието си с някакви външни фактори като интернет.
– Каква е повода за това?
– Според последните проучвания се оказва, че не повече от 15-20% от родителите са наясно с това какво прави детето, до момента в който е на компютъра. Младежите просто си измислят завършения, с които родителите им да бъдат впечатлени, поуплашени и желаят възрастните да им подскажат, че държат на тях. Основната причина децата да предизвикат родителите си е, че не знаят, че са обичани. Те желаят внимание и да се обръщаме към тях като хора, на които държим. Същата е задачата и на зачестилите клипчета с демонстрационно принуждение. Деца се бият между тях, това се снима с телефон и се качва в нета като провокация по отношение на родителите. За страдание същинският проблем тук е кибертормозът, т.е. когато децата целеустремено или интензивно се тормозят едно друго в интернет или особено си набелязват жертва, която да бъде унизена. Тогава в действителност се стига до съдбовни изходи и до самоубийства.
– Появиха се изказвания, че въпросният боязън, който провокират тези игри у родителите, се използва с политическа цел.
– Знам единствено, че в доста от последните политически случаи като брекзит и избори на популисти е обвързван с една обща операция за усилване на тревогата на хората. За да може един популист да бъде определен, той би трябвало да каже: „Аз съм спасителят! Аз съм индивидът, който може да ви реши проблемите!“ Но с цел да се заловен на това хората, би трябвало да претърпяват някакъв проблем, някаква заплаха, от която някой да ги избави.
– Възрастните готови ли са да реагират съответно на заканите, които заплашват децата им в интернет?
– С всяка измината година да бъдеш родител е все по-трудно. Огромна част от хората употребяват интернет, единствено с цел да си прочетат новините или да обменят някаква поща. Много от заниманията на техните деца са им непознати и по тази причина, не знаейки какво се случва в нета, доста елементарно могат да се уплашат и да се тревожат. Основните причина са две. Първо, неумението на родителите да обръщат внимание на децата по положителен метод, тъй че те да имат чувството, че са видени, разбрани и обичани. От друга страна, незнанието на възрастните какво може да се случи на детето в интернет. Те се опасяват от такива игри, които не съществуват действително, само че пък има един куп други рискове, за които децата не споделят. Това в действителност е забавният абсурд, че едно дете може да си измисли история за някаква рискова игра и в това време месеци и даже години наред да бъде унизено от съучениците си отново през същия този интернет и да не е споделило на родителите си.
* Слух раздели Берен Саат и брачна половинка й
* Българка е национал на Съединени американски щати по художествена гимнастика
* Мая Минчева – от обичан кмет в Обнова до обичана учителка в Сиатъл
* Благо Георгиев не разрешава татуси на децата си
* Лили Иванова харесвала Стефан на Гала
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 18 ЮЛИ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ