– Митко, очакваше ли да отпаднеш на този етап от

– Митко, очакваше ли да отпаднеш на този стадий от “формата ”?
– Преди да се случи случаят, при който скъсах мускулни нишки, смятах, че ще продължа много по-напред. Но след травмата бях доста по-лесен за елиминиране и това се видя на Арената.

– В каква физическа форма беше по време на борбата?
– Първо желая да кажа, че успеха на Симеон беше безусловно заслужена и никога, говорейки за моето положение, не желая да подценявам това, което направи той на Арената. Относно физическата ми форма – от момента, в който направих травмата, до борбата, аз бях на инжекции. Дори един час преди надпреварата доктор ми би инжекция, с цел да мога да се движа. Иначе съвсем нямаше да мога да вземам участие, защото борбите включваха доста натоварващи за прасеца действия, от които изпитвах огромна болежка.

– Защо избра да се изправиш против Симеон?
– Около две седмици преди дуела ни със Симо имахме лека задявка. Той обясняваше кой и за какво избира за конкурент в първата му борба, когато се изправи против Калоян. За мен сподели, че съм мощен като играч, само че нямам задоволително въздух. И тогава аз му отговорих, че в случай че имам опция, ще го избера да излезем един против различен на Арената, с цел да му потвърдя, че не трябва да се приказва авансово. Той ми се извини тогава, стиснахме си ръцете и се изправих против него с изцяло другарски усеща, само че си съблюдавах казаната дума.

– Ако можеше да посочиш конкурент, откакто чу борбите, би ли сменил избора си?
– Дори да знаех, че ще изгубя тази борба и имаше други хора, които смятах, че мога да победя, никога не бих се отказал от думите си, които съм дал две седмици по-рано.

– Как определяш решението на фермера на седмицата Роман, с който демонстрирахте другарски връзки, да те изпрати на Арената и то като първи дуелист?
– Аз съм един от хората, които първи му подадоха ръка и го приобщиха към тима на “тукашните ”. Бяхме в доста близки връзки, чувствал съм го като по-малък брат. Когато сме разговаряли за Христина, откакто тя се завърна в шоуто, бяхме на мнение, че тя ни е натрапена и имахме негласна спогодба – който и да стане фермер на седмицата, би трябвало да я в профил. Проблемът ми с Роман не е решението му, че ме изпрати на двубой. Ако той беше първи дуелист и ме беше показал като реализуем противник, с цел да остане в играта, аз щях да му стисна ръката и да останем другари след шоуто. Но Роман, при изискване, че имаме спогодба и че по никакъв метод неговото оставане във формата не е застрашено, избра да изкара мен, вместо Христина. Това надълбоко ме изненада и обиди и схващам решението му като изменничество. Освен това той е един от хората, които най-добре знаеха здравословното ми положение и че при мен всеки ден идва доктор. Постоянно ми повтаряше, че би трябвало да ми се даде късмет, с цел да имам време да се оправя.

– Кои бяха най-близките ти хора вътре?
– Най-близкият ми човек във формата е Дидо. Много сме близки по психика. И двамата харесваме рок музиката. Невероятно добър. Мъж, който в действителност държи на думата си.

– С кого не съумя да се схванеш?
– С Христина е доста сложна връзката. Не може човек, който непрекъснато парадира, че е в шоуто поради това, че обича българското и да се просълзява, когато слуша национални песни и историята на фермата, в идващия миг, за един буркан вино да хвърля националното знаме на земята и да заспива, когато се разисква тематиката за емигрантите. Тя имаше спор, проблем или дразнеше всички фермери, с изключение на Ивайло Караньотов. За мен това държание е безусловно недопустимо. С всички други участници, с изключение на Роман, съм в чудесни връзки и желая да се чуваме и виждаме след края на шоуто.

– Разкажи ни за “тъмното ” ти минало и “мутренската формация ”, в която си взел участие и за която разказваше в предаването.
– В армията бях парашутист, преди този момент съм се занимавал с карате Киокушинкай, което продължих по-късно. В нашите среди, през 90-те години на предишния век това беше постоянно срещано. Почти нямаше състезател, който да не взе участие в подобен вид структури по един или различен метод. Тогава излязоха първите компании и там пишеше, че всяка една от тях може да прави и застрахователна, и охранителна активност, и така нататък Това беше тип бизнес, а в този момент към този момент тези групировки се назовават “мутренски ”, тъй като тогава участваха “силови ” момчета и методите бяха такива. Цялата страна в този интервал беше толкоз объркана, че за момента това беше нещо обикновено.

– Бил си десантчик-парашутист, преподавател по история, а в този момент работиш като футболен управител. Защо реши да се захванеш с тази специалност?
– Във футболното мениджърство човек би трябвало да е много контактен. Аз владея това качество. Лесно се сприятелявам и елементарно спечелвам доверието на хората. За да се занимавам с футбол съществена роля изигра мой другар, споделя се Мирчо Димитров. Той е един от водещите футболни мениджъри в България и имаше предпочитание да ме откъсне от другите ми занимания, което изобщо не беше елементарно. Трудно се излиза от тези сфери, само че с времето, лека-полека и с много старания, нещата се случиха. От доста време насам изкарвам хляба си с изцяло честни действия.

– Какво мислят твоето семейство и близки за присъединяване ти в шоуто?
– Във Вършец няма човек, който да не ме поздрави или прегърне. Същото се отнася и за Монтана. Възрастни хора ми стискат ръцете, желаят да си приказват с мен и даже ме канят на посетители. Местните от нашия край доста са харесали представянето ми и са извънредно удовлетворени, че загатвам името на региона, за който в действителност има потребност да се приказва, защото хората тук не живеят добре. Близките ми също считат, че съм се показал почтено. Преди няколко дни в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” на дипломирането на щерка ми, при мен пристигна майката на едно сляпо момиче, което ме е слушало в предаването и ужасно доста ме е харесало. Снимахме се дружно и беше доста радостно, че сме се срещнали. Каза ми, че съм се показал почтено и че ще й бъде доста мъчно да не ме слуша всяка вечер. Тази преживелица за мен приказва повече от всичко.

– Как ти се отразяваше изолацията във “Фермата ”? Какво най-вече ти липсваше от външния свят?
– Най-трудното от престоя ми във “Фермата ” беше, че бях обособен от фамилията ми. Освен неналичието на околните ми, от изолацията ми беше тежко и това, че доста обичам да се разхождам из Балкана. Тези две неща ми бяха най-трудни. Ситуацията с храната също не беше лека, смъкнах 30 кг, само че е ария, спрямо другите две ограничавания.

– Имаш ли любимци за победа и кои от останалите фермери смяташ за недостойни за огромната премия?
– Дидо ми е безспорен любимец за спечелването на премията. Искам да стане победител във “Фермата ” освен тъй като ми е непосредствен, а тъй като в действителност го заслужава. Млад човек, стойностен, който няма капка завист и злоба в себе си. Изключително доброжелателен и се стреми да оказва помощ на всеки. А участникът, който не желая да завоюва, естествено е Роман. Човек, който не държи на думата си и не знае българската писменост, не заслужава да бъде лицето на България.