81% от българите са изцяло съсредоточени върху постигането на материални

81% от българите са напълно съсредоточени върху постигането на материални богатства, и това се трансформира в главен приоритет за тях. От друга страна, 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, даже от това да имат материална или друга изгода. На противоположната страна, обаче, са останалите 43,1%, които имат очевидни настройки за неспазване на законодателството, и в случай че не се опасяваха от следствията, елементарно биха нарушили нормите. Това демонстрират резултатите от план „ Икономиката в сянка като девиантна процедура “ на екип от Института за проучване на обществата и знанието към Българска академия на науките, оповестява БГНЕС.

Резултатите от проучването демонстрират, че едвам близо 32% от запитаните българи считат, че законите в страната са добре написани и елементарно използвани на процедура. Според създателите на проучването това е знак, че българското общество е с повишена сдържаност към народните представители като законодателен орган, и към законите като правни правила. Резултатите от това изследване демонстрират, че по-голямата част от обществото към този момент слага изискване – законите ще бъдат спазвани, в случай че са съответни, обслужват интереса на общество и са използвани на процедура, демонстрира още изследването.

Близо 19.8% от запитаните са безусловно съгласни, а над 41% - съгласни до известна степен с изказванието, че в случай че даден закон им пречи, ще намерят метод да го заобиколят и да реализират своите цели. Почти 53% от българите пък считат, че до момента в който има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата стопанска система е най-бързият метод да се изкарат пари.

Проучването на Института за проучване на обществата и знанието към Българска академия на науките сочи и още: че работодателите и даже служащите имат по-голяма податливост да съблюдават и зачитат законите. А учениците, безработните лица, и даже домакините са по-склонни да имат по-фриволно държание и намерено да не зачитат и съблюдават актуалното законодателство. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и разумна реакция на възможната цялостна с пропуски и недостатъци законова среда.

Според проучването в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа съгласно държанието на хората:

34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;

6% смятат себе си за иноватори;

4% - за хора, които наложително съблюдават избрани повтарящи се ритуали;

10% - за пасивни в обществен смисъл;

6% - като бунтари;

16% - като преувеличаващи;

18% - като неутрализатори;

и 6% - като изключително избухливи.

С изключение на хората, които се поддават на натиска на обществото, останалите модели на държание съставляват отклоняване от обществено допустимите правила и морални разбирания и податливост към нарушение на разпоредбите.

Според проучването на учените, това разделяне на групите в обществото е вследствие на безнаказаността в резултат на похищението върху персоналната благосъстоятелност, моделите на ръководство на обществените и частните бизнес процеси в страната.