8 бона брои Велико Търново за да разбере какво спъва изграждането на велоалеи
8000 лв. е платила община Велико Търново за проучване и разбор на опциите за създаване на велоалеи в града, написа районният уебсайт " Борба ". Парите отиват в дряновската компания „ Офис Седем “ ЕООД, която за 20 дни изследва обстановката в болярския град и към този момент са оповестени пазарни съвещания за инженеринг и основаване на велосипедна мрежа и съпътстваща инфраструктура – велостоянки и фотоволтаични зарядни станции в кв. „ Бузлуджа “. Избрана е тази жилищна зона поради разпознатата присъща урбанистична територия с капацитет за внедряване на интегрирани велотрасета.
В показания пред локалната администрация разбор е посочено, че са открити местни физически бариери в градската част, които попречват придвижването на колелета. Става дума за улични шахти и капаци на подземна инфраструктура, изпъкнали бордюри, погрешно сложени пътни значи, билбордове, кошчета за отпадък, електрически стълбове и така нататък
Експертите настояват, че това са преодолими спънки. Предлагат ограничения като стандартизиране на нивелацията на шахти, подмяна на бордюри със скосявания или рампи и други
По-сериозна паника буди обаче идентифицирането на зони с нараснал риск за колоездачи. Такива са ул. „ Никола Габровски “, „ ул. „ Магистрална “ и елементи от бул. „ България “.
Въпреки пречките архитектите, изготвили разбора – доктор арх. Петър Николов и доктор арх. Боряна Ножарова, регистрират сериозен капацитет за развиване на велосипедната подвижност. Нещо повече, акцентират този вид различно напредване като потребност за облекчение на автомобилния трафик.
Като съществени зони с капацитет за реакционна велоактивност са посочени 4 посоки – от парк „ Света гора “ към ВТУ, Малки чифлик и Шереметя, към река Янтра за зелени велокоридори, от Царевец към Трапезица, Ксилифор и Арбанаси, както и междуселищни велотрасета за отдих.
Експертите предлагат планиране на тези направления в сходство с нормативните условия, с ясна сигнализация, павилиони за отмора, сервизни точки и обособени зони за секване на пешеходен и авто трафик.
Съветът към Общинска администрация е проектирането и осъществяването да се организира поетапно. Първо да се сътвори съществена директна конструкция, след това разширение към довеждащи и обслужващи направления. Накрая следва да се изградят извънградските трасета.
Архитектите акцентират съществуването на редица улици с задоволителен габарит за оформяне на велоленти.
В показания пред локалната администрация разбор е посочено, че са открити местни физически бариери в градската част, които попречват придвижването на колелета. Става дума за улични шахти и капаци на подземна инфраструктура, изпъкнали бордюри, погрешно сложени пътни значи, билбордове, кошчета за отпадък, електрически стълбове и така нататък
Експертите настояват, че това са преодолими спънки. Предлагат ограничения като стандартизиране на нивелацията на шахти, подмяна на бордюри със скосявания или рампи и други
По-сериозна паника буди обаче идентифицирането на зони с нараснал риск за колоездачи. Такива са ул. „ Никола Габровски “, „ ул. „ Магистрална “ и елементи от бул. „ България “.
Въпреки пречките архитектите, изготвили разбора – доктор арх. Петър Николов и доктор арх. Боряна Ножарова, регистрират сериозен капацитет за развиване на велосипедната подвижност. Нещо повече, акцентират този вид различно напредване като потребност за облекчение на автомобилния трафик.
Като съществени зони с капацитет за реакционна велоактивност са посочени 4 посоки – от парк „ Света гора “ към ВТУ, Малки чифлик и Шереметя, към река Янтра за зелени велокоридори, от Царевец към Трапезица, Ксилифор и Арбанаси, както и междуселищни велотрасета за отдих.
Експертите предлагат планиране на тези направления в сходство с нормативните условия, с ясна сигнализация, павилиони за отмора, сервизни точки и обособени зони за секване на пешеходен и авто трафик.
Съветът към Общинска администрация е проектирането и осъществяването да се организира поетапно. Първо да се сътвори съществена директна конструкция, след това разширение към довеждащи и обслужващи направления. Накрая следва да се изградят извънградските трасета.
Архитектите акцентират съществуването на редица улици с задоволителен габарит за оформяне на велоленти.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ