Супергрупата Beat идва в София с музиката на великите King Crimson
80-те години на ХХ век са непризнателен интервал за старите рок кучета. Музиканти от огромните прог банди на 70-те се събират в суперпроекта Asia, който звучи доста повече поп, в сравнение с избухливо, пробно и театрално, в сравнение с главните групи на инструменталистите в състава. Лидерите Yes също се обръщат към синтезаторното звучене и електронните барабани на епохата, с цел да запишат няколко най-много поп и ню уейв албума, измежду които е и шлагерът “Owner of a Lonely Heart ”.
За Робърт Фрип обаче трендовете са нещо, което се случва на другите хора. Разпуснал великите експериментатори King Crimson след величествения “Red ” (1974), той записва с Брайън Ино, Van der Graaf Generator, Дейвид Боуи, става студиен музикант в ранните солови записи на Питър Гейбриъл след Genesis. Изобщо, не демонстрира никакъв интерес към известната музика, а гони това, което го прави благополучен и приключен музикант – опитът, проучване на непознати музикални полета.
През 1980 година той има задоволително материал за нов план. Решава да го назова Discipline. Събира състав от китариста-вокалист Ейдриън Белу, басиста иноватор Тони Левин и остарелия си сътрудник, виртуозния барабанист Бил Бръфърд. Резултатът е толкоз избухлив, че Фрип взема решение, че групата може умерено още веднъж да развее банера на King Crimson. И с този състав, за пръв път с двама китаристи, издава три албума през 80-те години. Албуми, които музикално се открояват блестящо над плъзналите се по меката повърхност на известната музика други тогавашни експериментатори. Звукът в “Discipline ”, “Beat ” и “Three of a Perfect Pair ” гълтам новите звуци на епохата, само че музиката е всичко друго, с изключение на лесносмилаема и радиофонична.
Вместо да се извърнат към електронните барабани и всеобщото синтезаторно звучене, които преобладават в ню уейв и синт-попа, King Crimson възприемат по-сложен и неповторим метод, който критиците назовават авангарден ню уейв или арт-поп. Дуото Фрип/Белу е в основата на музицирането. Фрип продължава да развива своите сложни, математически плетеници от повтарящи се претекстове, до момента в който Белу внася по-пънк, игриво и пробно звучене, употребявайки китарата си като източник на всевъзможни звукови резултати. Освен това поема ролята на вокалист и текстописец, внасяйки по-достъпни, постоянно иронични и поетични текстове. Бил Бръфърд се опълчва на електронните барабани, като употребява обичаен акустичен сет, само че свири по извънредно акуратен, само че и полиритмичен и сложен метод. Заедно с Тони Левин на баса и екзотичния му Чапмън стик, те основават необикновено стегнати и симетрични, само че и изненадващо фънк-ориентирани ритми.
Фрип разпуска King Crimson още веднъж през 1984, с цел да събере групата още веднъж 10 години по-късно, в уголемен състав, само че ядрото му остават точно той, Ейдриън Белу, Тони Левин и Бил Бръфърд още две десетилетия.
Тони Левин е една от най-влиятелните персони в прогресив и арт рока. Свирил и композирал в над 500 албума с музиканти като Питър Гейбриъл, Дейвид Боуи, Лу Рийд, Том Уейтс и още десетки от най-ярките звезди на музиката. Не по-различен е казусът и с китариста-певец Ейдриън Белу. Стига единствено да споменем няколко от имената, с които е забъркан като студиен и концертиращ музикант – Дейвид Боуи, Франк Запа, Nine Inch Nails, Talking Heads.
Именно Ейдриън Белу и Тони Левин вземат решение да съберат група, която да извършва музиката от оня къс, само че по този начин ослепителен стадий от кариерата на великите King Crimson. След като Робърт Фрип се отдръпна от дейна активност и разпусна групата, те се обърнаха към виртуоза Стив Вай. А Бръфърд, който от дълго време изнася спорадични концерти единствено във Англия с джаз трио, е заместен от един от най-емблематичните барабанисти в актуалния пробен рок – Дани Кери от алтърнатив метъл езотериците Tool. Групата се споделя Beat в чест на втория албум на оня състав.
Beat се ражда с благословията на Робърт Фрип през 2024 година и четиримата изнасят десетки концерти в Щатите. Идеята им е да пресъздадат комплицираните, преплетени китарни и полиритмични структури от 80-те, които не са свирени онлайн от King Crimson повече от десетилетие. Тях ще забележим и чуем в зала 1 на НДК на 9 юли, с музиката на King Crimson от 80-арските им албуми.
За Робърт Фрип обаче трендовете са нещо, което се случва на другите хора. Разпуснал великите експериментатори King Crimson след величествения “Red ” (1974), той записва с Брайън Ино, Van der Graaf Generator, Дейвид Боуи, става студиен музикант в ранните солови записи на Питър Гейбриъл след Genesis. Изобщо, не демонстрира никакъв интерес към известната музика, а гони това, което го прави благополучен и приключен музикант – опитът, проучване на непознати музикални полета.
През 1980 година той има задоволително материал за нов план. Решава да го назова Discipline. Събира състав от китариста-вокалист Ейдриън Белу, басиста иноватор Тони Левин и остарелия си сътрудник, виртуозния барабанист Бил Бръфърд. Резултатът е толкоз избухлив, че Фрип взема решение, че групата може умерено още веднъж да развее банера на King Crimson. И с този състав, за пръв път с двама китаристи, издава три албума през 80-те години. Албуми, които музикално се открояват блестящо над плъзналите се по меката повърхност на известната музика други тогавашни експериментатори. Звукът в “Discipline ”, “Beat ” и “Three of a Perfect Pair ” гълтам новите звуци на епохата, само че музиката е всичко друго, с изключение на лесносмилаема и радиофонична.
Вместо да се извърнат към електронните барабани и всеобщото синтезаторно звучене, които преобладават в ню уейв и синт-попа, King Crimson възприемат по-сложен и неповторим метод, който критиците назовават авангарден ню уейв или арт-поп. Дуото Фрип/Белу е в основата на музицирането. Фрип продължава да развива своите сложни, математически плетеници от повтарящи се претекстове, до момента в който Белу внася по-пънк, игриво и пробно звучене, употребявайки китарата си като източник на всевъзможни звукови резултати. Освен това поема ролята на вокалист и текстописец, внасяйки по-достъпни, постоянно иронични и поетични текстове. Бил Бръфърд се опълчва на електронните барабани, като употребява обичаен акустичен сет, само че свири по извънредно акуратен, само че и полиритмичен и сложен метод. Заедно с Тони Левин на баса и екзотичния му Чапмън стик, те основават необикновено стегнати и симетрични, само че и изненадващо фънк-ориентирани ритми.
Фрип разпуска King Crimson още веднъж през 1984, с цел да събере групата още веднъж 10 години по-късно, в уголемен състав, само че ядрото му остават точно той, Ейдриън Белу, Тони Левин и Бил Бръфърд още две десетилетия.
Тони Левин е една от най-влиятелните персони в прогресив и арт рока. Свирил и композирал в над 500 албума с музиканти като Питър Гейбриъл, Дейвид Боуи, Лу Рийд, Том Уейтс и още десетки от най-ярките звезди на музиката. Не по-различен е казусът и с китариста-певец Ейдриън Белу. Стига единствено да споменем няколко от имената, с които е забъркан като студиен и концертиращ музикант – Дейвид Боуи, Франк Запа, Nine Inch Nails, Talking Heads.
Именно Ейдриън Белу и Тони Левин вземат решение да съберат група, която да извършва музиката от оня къс, само че по този начин ослепителен стадий от кариерата на великите King Crimson. След като Робърт Фрип се отдръпна от дейна активност и разпусна групата, те се обърнаха към виртуоза Стив Вай. А Бръфърд, който от дълго време изнася спорадични концерти единствено във Англия с джаз трио, е заместен от един от най-емблематичните барабанисти в актуалния пробен рок – Дани Кери от алтърнатив метъл езотериците Tool. Групата се споделя Beat в чест на втория албум на оня състав.
Beat се ражда с благословията на Робърт Фрип през 2024 година и четиримата изнасят десетки концерти в Щатите. Идеята им е да пресъздадат комплицираните, преплетени китарни и полиритмични структури от 80-те, които не са свирени онлайн от King Crimson повече от десетилетие. Тях ще забележим и чуем в зала 1 на НДК на 9 юли, с музиката на King Crimson от 80-арските им албуми.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ