80 процента от завършващите университетите педагози не се вливат в

„ 80 % от завършващите университетите педагози не се вливат в системата на образованието. А ние би трябвало да ги задържим там “. Това съобщи шефът на Дирекция „ Квалификация и кариерно развиване “ към МОН (Министерство на образованието и науката) Лазар Додев на кръгла маса за наставничеството в Пловдив. Инициатор на форума е Департаментът за подготовка и професионално развиване на педагогическите експерти към Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ”.

Според Лазар Додев една от изгодите на наставничеството е намаляване на текучеството на фрагментите за сметка на усилване на професионалната мотивация, а също така менторството понижавало и риска от професионално прегряване. „ По-лесно се краде поминък, в случай че някой те насочва. Някога чиракуването е отнемало години, хората са си плащали за това. Сега ние се стремим да бъдем оптимално открити и да предоставяме „ тайните “ на специалността,защото всяка от страните в този развой има интерес той да е ефикасен “, сподели още Лазар Додев. В този ред на мисли зам.-кметът на Пловдив по обучение Стефан Стоянов добави, че характерна национална линия е да не споделяме. „ А точно този индивидуализъм, който не ни разрешава да споделяме с сътрудниците си, пречи да вървим напред ”, заявява Стефан Стоянов и даде за образец Съединени американски щати, където даже и положителните фрагменти употребили ментори.

Иновативност и креативност, а не клониране на фрагменти, е смисълът на наставничеството в образованието ни, тъй като единствено по този начин то ще бъде същински дейно. Около тази концепция се сплотиха към 120 участници в националната кръгла маса „ Ролята на наставничеството в системата на предучилищното и учебното обучение “, която се организира в Пловдив. „ Формата на попечителство от вида „ клонинг “ не е задоволително резултатна. Трябва да се фокусираме над такава професионална поддръжка към новоназначените учители, при чието реализиране възрастта и опитът да не са водещите, а значителното да бъдат деянията на нововъведение и креативен подход“, съобщи шефът на ДКПРПС проф. доктор Галин Цоков.

Едно от премисляните оферти от университетите е отсега нататък наставници да имат право да стават също и учители да вземем за пример с 3-годишен стаж. В момента съгласно ЗПУО и Наредба 12 на МОН ментори могат да са само старши и основни учители. „ За да имаме повече креативност в наставничеството, нужна е „ свежа кръв “, дискутираха представители на Министерството на образованието, на 28 РУО (регионални ръководства по образование) в страната, шефове на детски градини и учебни заведения, учители, старши учители, както и преподаватели от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ”, Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ и Тракийския университет в Стара Загора. В момента възнаграждението на наставниците е ниско, считат участниците в кръглата маса. В закона е записано „ не по-малко от 50 лв. на месец до 1 година “, само че би трябвало да се усили, с цел да има мотивация, безапелационни са педагозите. Смисълът на наставничеството е да се подкрепи приемствеността на професионализма от одобрените фрагменти с опит към новоназначените им на работа сътрудници в образованието. „ Радостно е, че университетите към този момент се грижат за квалификацията освен на студентите – т.е. на бъдещите учители, които приготвят, само че и на настоящите учители. Това е доста значима политика на МОН “, счита проф. доктор Росица Пенкова, шеф на Департамента за информация и рационализиране на учители към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Масово има учители над 35-годишна възраст със стаж по 2-3 година Това са хора, приключили педагогичен специалности, работили в друга сфера, натрупали опит там, и решили да се върнат към специалността на преподавател. По тази причина е значимо наставникът да не бъде единствено за младите нови експерти, съобщи проф. доктор Росица Пенкова.

Възможност наставниците да получават професионално-квалификационни степени, без заплащане на такси, следва да се вкара в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Това е въпрос на договореност и създаване на мрежи между вузовете, учебните заведения и МОН.