БАН представя най-мащабното проучване на българските общности зад граница
80 обитаеми места в 16 страни в Европа и в няколко щата в Съединени американски щати са обиколили откривателите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, с цел да сформират изданието " Културно завещание в миграция: положителни практики и проблеми ".
Книгата ще бъде показана на 18 октомври - денят на Света Злата, небесна застъпница на българските емигрантки, в 17 ч. в института на ул. " Московска " 6А, а в 18 ч. ще бъде открита изложбата " Културно завещание на българите в миграция ", оповестиха от музея.
Изданието съдържа научноприложните заключения и резултати на учените, срещнали са се с представители на над 300 български неделни учебни заведения, танцови обединения, посолства и консулства, културни институти и центрове, сдружения и асоциации, хорове, български магазини и заведения за хранене, медии, както и обособени актьори, прецизират от Института за етнология и фолклористика.
Учените са следили и документирали събития от културния живот на българи в чужбина като празнувания на национални, просветни и религиозни празници, учебни тържества и конгреси, църковни служби, образователни занятия в българските неделни учебни заведения, подготовки на танцови и певчески сформира, както и присъединяване им във фолклорни събори и фестивали, концерти, представяния на книги, изложения, спектакли, разкриване на монументи.
Сред главните проблеми са несъответстващите образователни стратегии и учебници за българските неделни учебни заведения, неналичието на финансиране за ранно езиково образование, незадоволителната грижа за свещенослужителите в чужбина, неангажираността на държавните институции с фолклорните обединения, неналичието на готови фрагменти и образователни принадлежности, отдадени на обичайните традиции и обреди, отпадането на празници от националния календар, повсеместният недостиг на материали, представящи и рекламиращи България, мощно намаляващият интерес към българска литература и изкуство.
Изследователите предлагат на държавните институции, които имат отношение към българите в чужбина: българската нация да бъде възприемана освен като затворена в държавните граници и историческите области, а да включва и мигрантите и техните поколения; държавните институции да се откажат от приоритизирането на учениците и създателите в политиките към българската диаспора; да бъдат преосмислени целите на Държавната организация за българите в чужбина, както и да бъдат подхванати промени и допълнения в Закона за националните читалища.
Книгата и изложбата са резултат от работата по план " Културно завещание в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина ", финансиран от Фонд " Научни проучвания " към Министерство на образованието и науката.
Книгата ще бъде показана на 18 октомври - денят на Света Злата, небесна застъпница на българските емигрантки, в 17 ч. в института на ул. " Московска " 6А, а в 18 ч. ще бъде открита изложбата " Културно завещание на българите в миграция ", оповестиха от музея.
Изданието съдържа научноприложните заключения и резултати на учените, срещнали са се с представители на над 300 български неделни учебни заведения, танцови обединения, посолства и консулства, културни институти и центрове, сдружения и асоциации, хорове, български магазини и заведения за хранене, медии, както и обособени актьори, прецизират от Института за етнология и фолклористика.
Учените са следили и документирали събития от културния живот на българи в чужбина като празнувания на национални, просветни и религиозни празници, учебни тържества и конгреси, църковни служби, образователни занятия в българските неделни учебни заведения, подготовки на танцови и певчески сформира, както и присъединяване им във фолклорни събори и фестивали, концерти, представяния на книги, изложения, спектакли, разкриване на монументи.
Сред главните проблеми са несъответстващите образователни стратегии и учебници за българските неделни учебни заведения, неналичието на финансиране за ранно езиково образование, незадоволителната грижа за свещенослужителите в чужбина, неангажираността на държавните институции с фолклорните обединения, неналичието на готови фрагменти и образователни принадлежности, отдадени на обичайните традиции и обреди, отпадането на празници от националния календар, повсеместният недостиг на материали, представящи и рекламиращи България, мощно намаляващият интерес към българска литература и изкуство.
Изследователите предлагат на държавните институции, които имат отношение към българите в чужбина: българската нация да бъде възприемана освен като затворена в държавните граници и историческите области, а да включва и мигрантите и техните поколения; държавните институции да се откажат от приоритизирането на учениците и създателите в политиките към българската диаспора; да бъдат преосмислени целите на Държавната организация за българите в чужбина, както и да бъдат подхванати промени и допълнения в Закона за националните читалища.
Книгата и изложбата са резултат от работата по план " Културно завещание в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина ", финансиран от Фонд " Научни проучвания " към Министерство на образованието и науката.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ