8 май 1945 година е ден на избавление, краят на нацизма, завършек на Холокоста и началото на свободата
`
61 европейски депутати разпространиха до медиите свое изказване, отдадено на 80-годишнината от капитулацията на фашистка Германия. Но сводоата и демокрацията не бяха за цяла Европа, тъй като редица страни останаха за няколко десетилетия под ботуша на алената войска. Евродепутатите предизвестяват, че в този момент единствено единството на Европа може да спре съветската експанзия против Украйна и да възвърне демокрацията.
Ето и цялостния текст на документа:
ИЗЯВЛЕНИЕ
От членове на Европейския парламент
8 май 2025 година
Страсбург
Тази година означаваме 80-ата годишнина от края на Втората международна война в Европа.
8 май 1945 година с право се помни като ден на победа и избавление — краят на нацизма,
завършек на Холокоста и началото на свободата и възобновяване за огромна част от Западна
Европа. Това е щастлив мотив за празнуване.
Въпреки това, една същински обща европейска просвета на паметта остава непълна без
признаването на цялостния исторически опит на континента. Войната не завършва за
всички. За милиони хора в Централна и Източна Европа, 8 май 1945 година не носи
избавление, а по-скоро продължение на тоталитарното подтисничество под друга
форма. Краят на нацисткия режим бележи началото на руската окупация, всеобщи
репресии и налагане на комунистически диктатури, които не престават близо половин
век.
Така нареченото „ избавление “ на Централна и Източна Европа от Съветския съюз
през 1945 година е съпроводено от насилствени депортации, необятно публикувано
полово принуждение и изнасилвания, изтезания, изтезания и угнетяване на националния
суверенитет. Независими страни са погълнати от руската сфера на въздействие и
подложени на десетилетия систематична принуда. Въоръжени съпротивителни придвижвания в
Украйна, Полша, балтийските страни и други райони не престават битката си още
десетилетие. Дисидентски мрежи устояват до демократичните революции от 1989–1991
година Милиони стават жертви на комунистически закононарушения в целия район — зверства,
които не трябва да бъдат забравени.
Днес Европа продължава да се бори с следствията от непризнатите и ненаказани
руски и комунистически закононарушения, както и с монополните искания на Русия
върху героичната победа във Втората международна война. Агресивната война на Русия
против Украйна и нейните хибридни офанзиви в целия Европейски Съюз отразяват рискова последователност с
империалистическите и ревизионистки политики на руската ера. Русия
продължава да предявява искания за извънредно въздействие върху прилежащите си
страни, напомняйки за духа на пакта Молотов-Рибентроп и неговите секрети протоколи.
Тя оправдава експанзията си — както пред вътрешната, по този начин и пред интернационалната
общност — посредством изопачени исторически аналогии с Втората международна война.
Кремъл употребява разказа за своята победа през 1945 година и хипотетичното
„ избавление “ на Европа, с цел да оправдае днешните си дейности, представяйки
нашествието в Украйна и други страни като опити да ги освободи от измислени нацистки
режими.
Европейската сигурност и единение изискват нашата опозиция против такива
фалшификации на историята. Общото и нюансирано схващане на събитията от 1945 година,
с цялата им трудност и разнообразие, е от значително значение. Признаването, че краят
на Втората международна война не значи независимост за всички европейци, е значима стъпка към
същинска европейска памет. Също толкоз значимо е осъждането на руските и
комунистическите закононарушения, в това число тези, осъществени в самата година, която
почитаме, с цел да се противопоставим на империалистическия разказ на Кремъл и да
защитим полезностите на свободата, демокрацията и човешкото достолепие.
Стоим обединени в почитта си към всички жертви на тоталитарните режими и се
ангажираме с просвета на паметта, която е приобщаваща, обективна и исторически
вярна. Наследството на Втората международна война ще бъде дефинитивно преодоляно едвам
когато всички нападателни империалистически тоталитарни режими бъдат изцяло
победени. Това ще бъде допустимо само с цялостната победа на Украйна и свободата
на всички европейски страни да избират своя път.
1. Раса ЮКНЕВИЧИЕНЕ, ЕНП
2. Михал ШЧЕРБА, ЕНП
3. Дайниус ЗАЛИМАС, Обнови Европа
4. Михал КОБОСКО, Обнови Европа
5. Дан БАРНА, Обнови Европа
6. Мика ААЛТОЛА, ЕНП
7. Виргиниус СИНКЕВИЧИУС, Зелените
8. Рихо ТЕРАС, ЕНП
9. Мария ГРАПИНИ, С&Д
10. Иварс ИЯБС, Обнови Европа
11. Мария СТАКИС, Зелените
12. Ян ФАРСКИ, ЕНП
13. Лукаш КОХУТ, ЕНП
14. Яак МАДИСЪН, EКР
15. Людас МАЖИЛИС, ЕНП
16. Аврелий ВЕРИГА, ЕКР
17. Юри РАТАШ, ЕНП
18. Рейнис ПОЗНАКС, ЕКР
19. Георге ФАЛКА, ЕНП
20. Южен ТОМАК, Обнови Европа
21. Мириам ЛЕКСМАН, ЕНП
22. Косма ЗЛОТОВСКИ, ЕКР
23. Паулиус САУДАРГАС, ЕНП
24. Андрей КОВАЧЕВ, ЕНП
25. Рихардс КОЛС, ЕКР
26. Сандра КАЛНИЕТЕ, ЕНП
27. Урмас ПАЕТ, Обнови Европа
28. Милан ЗВЕР, ЕНП
29. Робъртс ЗИЛ, ЕКР
30. Лучия ЯР, Обнови Европа
31. Чарли ВАЙМЪРС, ЕКР
32. Беатрис ТИМГРЕН, ЕКР
33. Дик ЕРИКСЪН, ЕКР
34. Давор Иво СТИЕР, ЕНП
35. Бартоломей СЕНКЕВИЧ, ЕНП
36. Петрас АУЩРЕВИЧЮС, Обнови Европа
37. Марта ВИСЛО, ЕНП
38. Франсиско Хавиер САРЗАЛЕХОС НИЕТО, ЕНП
39. Томас ТОБЕ, ЕНП
40. Томаш ЗДЕХОВСКИ, EНП
41. Радан КЪНЕВ, ЕНП
42. Майкъл ХАДЖИПАНТЕЛА, ЕНП
43. Антонио ЛОПЕС ИСТУРИС, ЕНП
44. Кшищоф БРЕЙЗА, ЕНП
45. Никола МИНЧЕВ, Обнови Европа
46. Аура САЛЛА, ЕНП
47. Андрей НОВАКОВ, ЕНП
48. Нилс Флеминг ХАНСЕН, ЕНП
49. Лукас МАНДЛ, ЕНП
50. Никола БАРТУШЕК, Патриоти за Европа
51. Шон КЕЛИ, ЕНП
52. Сергей ЛАГОДИНСКИ, Зелените
53. Ана Мигел ПЕДРО, ЕНП
54. Анджей ХАЛИЦКИ, ЕНП
55. Инесе ВАЙДЕРЕ, ЕНП
56. Адам БИЛАН, ЕКР
57. Себастиао БУГАЛЬО, ЕНП
58. Пауло КУНЯ, ЕНП
59. Ондрей КОЛАР, ЕНП
60. Франсоа-Ксавие БЕЛАМИ, ЕНП
61. Михаел ГАЛЕР, ЕНП
`
61 европейски депутати разпространиха до медиите свое изказване, отдадено на 80-годишнината от капитулацията на фашистка Германия. Но сводоата и демокрацията не бяха за цяла Европа, тъй като редица страни останаха за няколко десетилетия под ботуша на алената войска. Евродепутатите предизвестяват, че в този момент единствено единството на Европа може да спре съветската експанзия против Украйна и да възвърне демокрацията.
Ето и цялостния текст на документа:
ИЗЯВЛЕНИЕ
От членове на Европейския парламент
8 май 2025 година
Страсбург
Тази година означаваме 80-ата годишнина от края на Втората международна война в Европа.
8 май 1945 година с право се помни като ден на победа и избавление — краят на нацизма,
завършек на Холокоста и началото на свободата и възобновяване за огромна част от Западна
Европа. Това е щастлив мотив за празнуване.
Въпреки това, една същински обща европейска просвета на паметта остава непълна без
признаването на цялостния исторически опит на континента. Войната не завършва за
всички. За милиони хора в Централна и Източна Европа, 8 май 1945 година не носи
избавление, а по-скоро продължение на тоталитарното подтисничество под друга
форма. Краят на нацисткия режим бележи началото на руската окупация, всеобщи
репресии и налагане на комунистически диктатури, които не престават близо половин
век.
Така нареченото „ избавление “ на Централна и Източна Европа от Съветския съюз
през 1945 година е съпроводено от насилствени депортации, необятно публикувано
полово принуждение и изнасилвания, изтезания, изтезания и угнетяване на националния
суверенитет. Независими страни са погълнати от руската сфера на въздействие и
подложени на десетилетия систематична принуда. Въоръжени съпротивителни придвижвания в
Украйна, Полша, балтийските страни и други райони не престават битката си още
десетилетие. Дисидентски мрежи устояват до демократичните революции от 1989–1991
година Милиони стават жертви на комунистически закононарушения в целия район — зверства,
които не трябва да бъдат забравени.
Днес Европа продължава да се бори с следствията от непризнатите и ненаказани
руски и комунистически закононарушения, както и с монополните искания на Русия
върху героичната победа във Втората международна война. Агресивната война на Русия
против Украйна и нейните хибридни офанзиви в целия Европейски Съюз отразяват рискова последователност с
империалистическите и ревизионистки политики на руската ера. Русия
продължава да предявява искания за извънредно въздействие върху прилежащите си
страни, напомняйки за духа на пакта Молотов-Рибентроп и неговите секрети протоколи.
Тя оправдава експанзията си — както пред вътрешната, по този начин и пред интернационалната
общност — посредством изопачени исторически аналогии с Втората международна война.
Кремъл употребява разказа за своята победа през 1945 година и хипотетичното
„ избавление “ на Европа, с цел да оправдае днешните си дейности, представяйки
нашествието в Украйна и други страни като опити да ги освободи от измислени нацистки
режими.
Европейската сигурност и единение изискват нашата опозиция против такива
фалшификации на историята. Общото и нюансирано схващане на събитията от 1945 година,
с цялата им трудност и разнообразие, е от значително значение. Признаването, че краят
на Втората международна война не значи независимост за всички европейци, е значима стъпка към
същинска европейска памет. Също толкоз значимо е осъждането на руските и
комунистическите закононарушения, в това число тези, осъществени в самата година, която
почитаме, с цел да се противопоставим на империалистическия разказ на Кремъл и да
защитим полезностите на свободата, демокрацията и човешкото достолепие.
Стоим обединени в почитта си към всички жертви на тоталитарните режими и се
ангажираме с просвета на паметта, която е приобщаваща, обективна и исторически
вярна. Наследството на Втората международна война ще бъде дефинитивно преодоляно едвам
когато всички нападателни империалистически тоталитарни режими бъдат изцяло
победени. Това ще бъде допустимо само с цялостната победа на Украйна и свободата
на всички европейски страни да избират своя път.
1. Раса ЮКНЕВИЧИЕНЕ, ЕНП
2. Михал ШЧЕРБА, ЕНП
3. Дайниус ЗАЛИМАС, Обнови Европа
4. Михал КОБОСКО, Обнови Европа
5. Дан БАРНА, Обнови Европа
6. Мика ААЛТОЛА, ЕНП
7. Виргиниус СИНКЕВИЧИУС, Зелените
8. Рихо ТЕРАС, ЕНП
9. Мария ГРАПИНИ, С&Д
10. Иварс ИЯБС, Обнови Европа
11. Мария СТАКИС, Зелените
12. Ян ФАРСКИ, ЕНП
13. Лукаш КОХУТ, ЕНП
14. Яак МАДИСЪН, EКР
15. Людас МАЖИЛИС, ЕНП
16. Аврелий ВЕРИГА, ЕКР
17. Юри РАТАШ, ЕНП
18. Рейнис ПОЗНАКС, ЕКР
19. Георге ФАЛКА, ЕНП
20. Южен ТОМАК, Обнови Европа
21. Мириам ЛЕКСМАН, ЕНП
22. Косма ЗЛОТОВСКИ, ЕКР
23. Паулиус САУДАРГАС, ЕНП
24. Андрей КОВАЧЕВ, ЕНП
25. Рихардс КОЛС, ЕКР
26. Сандра КАЛНИЕТЕ, ЕНП
27. Урмас ПАЕТ, Обнови Европа
28. Милан ЗВЕР, ЕНП
29. Робъртс ЗИЛ, ЕКР
30. Лучия ЯР, Обнови Европа
31. Чарли ВАЙМЪРС, ЕКР
32. Беатрис ТИМГРЕН, ЕКР
33. Дик ЕРИКСЪН, ЕКР
34. Давор Иво СТИЕР, ЕНП
35. Бартоломей СЕНКЕВИЧ, ЕНП
36. Петрас АУЩРЕВИЧЮС, Обнови Европа
37. Марта ВИСЛО, ЕНП
38. Франсиско Хавиер САРЗАЛЕХОС НИЕТО, ЕНП
39. Томас ТОБЕ, ЕНП
40. Томаш ЗДЕХОВСКИ, EНП
41. Радан КЪНЕВ, ЕНП
42. Майкъл ХАДЖИПАНТЕЛА, ЕНП
43. Антонио ЛОПЕС ИСТУРИС, ЕНП
44. Кшищоф БРЕЙЗА, ЕНП
45. Никола МИНЧЕВ, Обнови Европа
46. Аура САЛЛА, ЕНП
47. Андрей НОВАКОВ, ЕНП
48. Нилс Флеминг ХАНСЕН, ЕНП
49. Лукас МАНДЛ, ЕНП
50. Никола БАРТУШЕК, Патриоти за Европа
51. Шон КЕЛИ, ЕНП
52. Сергей ЛАГОДИНСКИ, Зелените
53. Ана Мигел ПЕДРО, ЕНП
54. Анджей ХАЛИЦКИ, ЕНП
55. Инесе ВАЙДЕРЕ, ЕНП
56. Адам БИЛАН, ЕКР
57. Себастиао БУГАЛЬО, ЕНП
58. Пауло КУНЯ, ЕНП
59. Ондрей КОЛАР, ЕНП
60. Франсоа-Ксавие БЕЛАМИ, ЕНП
61. Михаел ГАЛЕР, ЕНП
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ