Какви са нагласите на хората за изборите след по-малко от 2 седмици
8% е преднината на коалиция ГЕРБ-СДС пред Политическа партия към 17 септември, демонстрира национално изследване на социологическата организация " Екзакта Рисърч груп ", извършено в периода 10-17 септември 2022 година измежду 1050 пълнолетни българи, две седмици преди изключителните парламентарни избори на 2 октомври т.г.
Коалицията ГЕРБ – Съюз на демократичните сили е първа политическа мощ с дял от 26,2% от гласуващите българи, демонстрират данните. Втора политическа мощ са „ Продължаваме промяната ” с резултат измежду гласуващите от 18,1%. Трети са Българска социалистическа партия с резултат от 12,5%, четвърти – Движение за права и свободи с резултат от 10,3%, пети са Възраждане с резултат от 9,5% от гласуващите. Следва Демократична България с резултат от 7,5%. Има Такъв Народ към този момент резервират възможностите си за присъединяване в идващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите.
Резултатът на " Български напредък " от 4% надалеч не подсигурява тяхното присъединяване в идващия парламент. За тази партия всичко ще се взема решение в последните седмици на акцията макар високия рейтинг на утвърждение на водача й Стефан Янев, разясняват социолозите от " Екзакта ".
Високият персонален рейтинг на Мая Манолова към този момент също не обезпечава попадането на нейната групировка в Народното събрание, макар позитивния тренд на " Изправи се БГ " от началото на акцията.
Много евентуално е 7 партии да попаднат в идващия парламент, доколкото „ Български напредък ” не може да се назова сигурен участник в идващото Народно заседание със своите 4%, позволяват социолозите.
Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Възраждане ", само че съгласно откривателите, които се опират и на данните от актуалното проучване Българска социалистическа партия има известна преднина пред останалите две обединения.
В оставащите дни до вота може да се чака мощна конкуренция за продобиване на третото място, както и старания от страна на Политическа партия да тегли електорат от всички вероятни направления. За " Български напредък " интервалът е решителен за попадане в идващия парламент.
Обострянето на акцията посредством прилагане на черен ПР и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, в сравнение с да притегли гласоподаватели.
Нагласите към водачите на главните политически партии:
Няма водач на политическа партия у нас, чието утвърждение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори.
Бойко Борисов е най-одобряваният водач на политическа партия с утвърждение от 29%. Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%. Мая Манолова е одобрявана от 25%, Кирил Петков също е одобряван от 25%, а Асен Василев - от 24%. Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а Христо Иванов – от 19%. Слави Трифонов печели утвърждението на 18% от гласоподавателите, Костадин Костадинов - на 16%, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов - на по 14%.
Най-високо отрицание към водачи на партии записваме по отношение на Слави Трифонов и Костадин Костадинов - надлежно 72% и 70% отрицание.
Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съпоставим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.
Извън тази ранглиста на водачи на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а министър председателят на служебното държавно управление Гълъб Донев е одобряван от 31%. И президентът, и министър председателят на служебния кабинет, имат позитивни рейтинги, което значи, че утвърждението за работата им е по-висок дял от неодобрението. Макар за последната година да следим наклонност към последователно стесняване на утвърждението за президента, той остава към този момент най-одобрявания политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната.
От проучването излиза наяве, че всички водачи на съществени партии с късмет да попаднат в Народното събрание, се употребяват с утвърждението на по към 90% от гласоподавателите си. Над тези стойности е утвърждението измежду личните електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев. Конфронтацията сред водачите разумно при тези данни работи за непрестанно разделяне измежду хората. Реалностите в световен проект допускат и у нас да се положат старания за промяна на модела на гневно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават.
Готовност за гласоподаване:
От началото на акцията досега, делът на искащите да гласоподават леко се свива. Към 17 септември данните на Екзакта демонстрират, че е допустимо да гласоподават към 47% от интервюираните, към или малко под 2,5 млн. гласоподаватели живеещи в България. 30% от българите все още декларират, че е по-вероятно да не гласоподават, а към една четвърт се двоумят по какъв начин да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи безусловно да самия избирателен ден.
Какво държавно управление желаят българите:
Две трети от българите са на мнение, че след втори октомври страната би трябвало да има постоянно държавно управление даже в случай че това значи известни взаимни отстъпки на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в проучването на " Екзакта " са твърдо срещу това да се прави постоянно държавно управление на цената на взаимни отстъпки.
За сформиране на постоянно държавно управление даже на цената на взаимни отстъпки се афишират по-често дами, възрастни и небогати хора, както и поданици на дребните обитаеми места. Най-изявени съперници на компромисите при сформиране на идващ кабинет са младите българи и гласоподавателите на " Възраждане ".
Проучването е осъществено в интервала 10-17 септември 2022 година от „ Екзакта Рисърч груп “, в което интервюира „ лице в лице “ 1050 пълнолетни българи от 71 обитаеми места.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени обществено демографски параметри.
Изследването е осъществено със средства на " Екзакта ".
Коалицията ГЕРБ – Съюз на демократичните сили е първа политическа мощ с дял от 26,2% от гласуващите българи, демонстрират данните. Втора политическа мощ са „ Продължаваме промяната ” с резултат измежду гласуващите от 18,1%. Трети са Българска социалистическа партия с резултат от 12,5%, четвърти – Движение за права и свободи с резултат от 10,3%, пети са Възраждане с резултат от 9,5% от гласуващите. Следва Демократична България с резултат от 7,5%. Има Такъв Народ към този момент резервират възможностите си за присъединяване в идващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите.
Резултатът на " Български напредък " от 4% надалеч не подсигурява тяхното присъединяване в идващия парламент. За тази партия всичко ще се взема решение в последните седмици на акцията макар високия рейтинг на утвърждение на водача й Стефан Янев, разясняват социолозите от " Екзакта ".
Високият персонален рейтинг на Мая Манолова към този момент също не обезпечава попадането на нейната групировка в Народното събрание, макар позитивния тренд на " Изправи се БГ " от началото на акцията.
Много евентуално е 7 партии да попаднат в идващия парламент, доколкото „ Български напредък ” не може да се назова сигурен участник в идващото Народно заседание със своите 4%, позволяват социолозите.
Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Възраждане ", само че съгласно откривателите, които се опират и на данните от актуалното проучване Българска социалистическа партия има известна преднина пред останалите две обединения.
В оставащите дни до вота може да се чака мощна конкуренция за продобиване на третото място, както и старания от страна на Политическа партия да тегли електорат от всички вероятни направления. За " Български напредък " интервалът е решителен за попадане в идващия парламент.
Обострянето на акцията посредством прилагане на черен ПР и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, в сравнение с да притегли гласоподаватели.
Нагласите към водачите на главните политически партии:
Няма водач на политическа партия у нас, чието утвърждение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори.
Бойко Борисов е най-одобряваният водач на политическа партия с утвърждение от 29%. Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%. Мая Манолова е одобрявана от 25%, Кирил Петков също е одобряван от 25%, а Асен Василев - от 24%. Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а Христо Иванов – от 19%. Слави Трифонов печели утвърждението на 18% от гласоподавателите, Костадин Костадинов - на 16%, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов - на по 14%.
Най-високо отрицание към водачи на партии записваме по отношение на Слави Трифонов и Костадин Костадинов - надлежно 72% и 70% отрицание.
Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съпоставим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.
Извън тази ранглиста на водачи на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а министър председателят на служебното държавно управление Гълъб Донев е одобряван от 31%. И президентът, и министър председателят на служебния кабинет, имат позитивни рейтинги, което значи, че утвърждението за работата им е по-висок дял от неодобрението. Макар за последната година да следим наклонност към последователно стесняване на утвърждението за президента, той остава към този момент най-одобрявания политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната.
От проучването излиза наяве, че всички водачи на съществени партии с късмет да попаднат в Народното събрание, се употребяват с утвърждението на по към 90% от гласоподавателите си. Над тези стойности е утвърждението измежду личните електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев. Конфронтацията сред водачите разумно при тези данни работи за непрестанно разделяне измежду хората. Реалностите в световен проект допускат и у нас да се положат старания за промяна на модела на гневно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават.
Готовност за гласоподаване:
От началото на акцията досега, делът на искащите да гласоподават леко се свива. Към 17 септември данните на Екзакта демонстрират, че е допустимо да гласоподават към 47% от интервюираните, към или малко под 2,5 млн. гласоподаватели живеещи в България. 30% от българите все още декларират, че е по-вероятно да не гласоподават, а към една четвърт се двоумят по какъв начин да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи безусловно да самия избирателен ден.
Какво държавно управление желаят българите:
Две трети от българите са на мнение, че след втори октомври страната би трябвало да има постоянно държавно управление даже в случай че това значи известни взаимни отстъпки на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в проучването на " Екзакта " са твърдо срещу това да се прави постоянно държавно управление на цената на взаимни отстъпки.
За сформиране на постоянно държавно управление даже на цената на взаимни отстъпки се афишират по-често дами, възрастни и небогати хора, както и поданици на дребните обитаеми места. Най-изявени съперници на компромисите при сформиране на идващ кабинет са младите българи и гласоподавателите на " Възраждане ".
Проучването е осъществено в интервала 10-17 септември 2022 година от „ Екзакта Рисърч груп “, в което интервюира „ лице в лице “ 1050 пълнолетни българи от 71 обитаеми места.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени обществено демографски параметри.
Изследването е осъществено със средства на " Екзакта ".
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ