Събитията на 2024: Героите за България от Игрите в Париж
8 август 2024 година - денят на България в Париж!. И донася сълзи от наслада и голяма еуфория за българите.
Започнал да тренира, когато бил на 6. Първоначално при своя комшия в Харков - треньор по битка. Много пъти мислел да се откаже, само че оставал в залата поради приятелите. На 17 реши, че това е неговият съд. И научих най-ценния си урок.
Семен Новиков, златен олимпийски медалист, класическа битка: " Никога не се предава и ще видиш по какъв начин се предават други! "
Казва, че шансът е значим, само че постоянно навестява единствено мощния - който знае какво е дисциплинираност и самоотдаденост.
" Не мога да кажа, че аз работя повече от моите съперници. Но съм сигурен, че мисля за битка с повече от тях ", споделя Новиков.
Разучава противниците си в елементи. И знам в какво ги превъзхожда.
" Знам доста спортисти, даже на моята категория, които са по-силни от мен, по-яки от мен. Но на надпревари, когато ние ще излезем на тепих няма да надвият, тъй като психически аз съм по-добър ", убеден е олимпиецът
Казва, че е най-опасен когато е изтощен:
" Защото аз не мога да чакам какво ще направи ".
Заминал за Париж стимулиран и квалифициран, а следният заключителен дуел се организира първо на родителите си в Украйна.
" Казаха честито, ние се гордеем с теб. И по-късно повече реваха ", спомня си Семен.
Питам го къде се вижда след 10 години "
" По-добре да живееш през днешния ден и сега….. Какво ще имам след 4 години, това е огромен сърпрайз за мен. Голяма изненада! "
Злато за страната ни в Париж завоюва и Магомед Рамазанов - в свободната битка. Роденият в Дагестан първенец стартира да тренира при татко си. Борец е и по-малкият му брат Рамазан, който също се състезава за България. Спортът го научил на дисциплинираност.
" И на самообладание, тъй като за огромния триумф е нужно и огромно самообладание ", признава Магомед Рамазанов - златен олимпийски медалист, свободна битка.
За себе си Магомед споделя, че е естествен човек, който просто тренира битка 6 дни в седмицата - заран и вечер:
" Важното е да не се стопира, да се трудиш, в случай че към това има и гений, триумфът идва доста по-бързо ".
Баща му го научил в никакъв случай да не се отхвърля.
" Но от самото начало ни контролираше, беше обвързван с нас и всеки ден ни питаше като мина тренировката какво ново научихте. Винаги съм се чувствал обвързван с него, без значение къде сме и кога ", сподели Рамазанов.
От родителите си научил какъв брой значим е положителният образец. И желае след време да го съобщи.
" Ако съумея, бих работил като треньор. И да дисциплинирам децата да се самоусъвършенстват, тъй като животът минава бързо и човек би трябвало да остави диря в него като направи нещо положително ", споделя златният медалист.
Вярва, че когато мощно желаеш нещо, го получаваш. До триумфа в Париж стигна след тежка травма и сложна година. Но претърпяното единствено калило духа му.
" Светът е изпитан и в него постоянно ще има и положително, и неприятно ", сподели Рамазанов.
По-добър свят желае и иранката Кимия Ализаде. Момичето, което носи исторически първи орден за България в таекуондото. Въпреки това, че тренира в Лондон, споделя, че се намира много прилики сред Иран и нашата страна.
" Всъщност има и няколко думи, които са идентични на ирански и на български, само че не знам кой от кого ги е взел - като " чорап ", в случай че го изговарям вярно и " перде ", описа, таекуондо.
Майка ѝ я записала да тренира в дребен клуб до дома им, когато била напълно дребна. На 13 обаче се присъединила в интернационалните надпревари и повярвала, че може да стане първенец.
" Когато започнах да спечелвам медали, си споделих това е, което мога да върша, в това съм добра, тъй че започнах да си имам вяра повече в сравнение с когато и да било преди този момент ", споделя Ализаде.
Платила триумфа с цената на доста жертви. Въпреки компликациите не би избрала друг път:
" Личността, която съставлявам през днешния ден, е с помощта на пътешествието, през което съм минала, тъй че не бих трансформирала нищо. Съдбата ми имаше доста възходи и падения, само че всички те ми помогнаха да стана индивида, който съм в този момент ".
Казвам си - това е моята цел и върша всичко допустимо, с цел да я реализира.
Предизвикателствата в живота приема метафизичен.
" Човек би трябвало да одобри, че животът не постоянно е почтен и в него има както спадове, по този начин и триумфи. И ние би трябвало просто да се борим с неуспехите и да честваме успехите си. Толкова е просто ", сподели Кимия.
На дребните неща в живота умее да се радва и Хавиер Ибанес Диас - боксьорът, донесъл. Казва, че боксът самичък го е избрал - а сред въжетата от дребен усеща конкуренцията и мощното предпочитание за победа.
" На 13 години започнах да спечелвам доста надпревари - където и да отидех, все бях първи. В този миг усетих този допамин, адреналин, хареса ми възприятието и осъзнах, че с воля и непримиримост ще мога един ден да имам и още по-големи достижения. Това отключи огъня в мен ", сподели Хавиер Ибанес, бронзов олимпийски медалист, бокс.
В родната му Куба боксът е вяра. А геният му разрешил да завоюва олимпийска и международна купа за младежи. Станал международен първенец в София, без да знае, че след няколко години ориста още веднъж ще го докара у нас.
" Куба е в сърцето ми, само че България към този момент е моят дом! Чувствам се добре тук! Харесвам доста храната, природата и най-много хората - те са като кубинците, доста топли и гостоприемни ", споделя Ибанес.
В България разкрил и любовта - брачната половинка си Мерилин. Двамата чакат първото си дете. Запознали се инцидентно - с помощта на музиката.
Събрал ги... танцът, признава Мерилин Кръстева.
" С тази красива жена разбрахме, че сме един за различен и нещата просто се случиха ", добавя историята Хавиер.
" Той е доста целенасочен - когато каже нещо, държи на думата си, почтен е, страховит експерт и е просто един страховит мъж ", изброява още Мерилин.
За Хавиер боксът е целият му живот. Затова и Мери е компактно до него и следи всичките му мачове. Питам я по какъв начин устоя да гледа, че понася удари:
" Зависи дали сме скарани или не... това е смешка! Аз знам той какъв брой доста труд, сърце влага, което ми дава едно успокоение да виждам мачовете му и имам вяра, че той ще завоюва ".
Самият Хавиер знае, че с дисциплинираност и предпочитание може да реализира всичко. Сега мечтае единствено да е здрав и да бъде добър татко. А на българите пожелава:
" Весели празници на всички българи! "
Снимки: Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, Архив
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Започнал да тренира, когато бил на 6. Първоначално при своя комшия в Харков - треньор по битка. Много пъти мислел да се откаже, само че оставал в залата поради приятелите. На 17 реши, че това е неговият съд. И научих най-ценния си урок.
Семен Новиков, златен олимпийски медалист, класическа битка: " Никога не се предава и ще видиш по какъв начин се предават други! "
Казва, че шансът е значим, само че постоянно навестява единствено мощния - който знае какво е дисциплинираност и самоотдаденост.
" Не мога да кажа, че аз работя повече от моите съперници. Но съм сигурен, че мисля за битка с повече от тях ", споделя Новиков.
Разучава противниците си в елементи. И знам в какво ги превъзхожда.
" Знам доста спортисти, даже на моята категория, които са по-силни от мен, по-яки от мен. Но на надпревари, когато ние ще излезем на тепих няма да надвият, тъй като психически аз съм по-добър ", убеден е олимпиецът
Казва, че е най-опасен когато е изтощен:
" Защото аз не мога да чакам какво ще направи ".
Заминал за Париж стимулиран и квалифициран, а следният заключителен дуел се организира първо на родителите си в Украйна.
" Казаха честито, ние се гордеем с теб. И по-късно повече реваха ", спомня си Семен.
Питам го къде се вижда след 10 години "
" По-добре да живееш през днешния ден и сега….. Какво ще имам след 4 години, това е огромен сърпрайз за мен. Голяма изненада! "
Злато за страната ни в Париж завоюва и Магомед Рамазанов - в свободната битка. Роденият в Дагестан първенец стартира да тренира при татко си. Борец е и по-малкият му брат Рамазан, който също се състезава за България. Спортът го научил на дисциплинираност.
" И на самообладание, тъй като за огромния триумф е нужно и огромно самообладание ", признава Магомед Рамазанов - златен олимпийски медалист, свободна битка.
За себе си Магомед споделя, че е естествен човек, който просто тренира битка 6 дни в седмицата - заран и вечер:
" Важното е да не се стопира, да се трудиш, в случай че към това има и гений, триумфът идва доста по-бързо ".
Баща му го научил в никакъв случай да не се отхвърля.
" Но от самото начало ни контролираше, беше обвързван с нас и всеки ден ни питаше като мина тренировката какво ново научихте. Винаги съм се чувствал обвързван с него, без значение къде сме и кога ", сподели Рамазанов.
От родителите си научил какъв брой значим е положителният образец. И желае след време да го съобщи.
" Ако съумея, бих работил като треньор. И да дисциплинирам децата да се самоусъвършенстват, тъй като животът минава бързо и човек би трябвало да остави диря в него като направи нещо положително ", споделя златният медалист.
Вярва, че когато мощно желаеш нещо, го получаваш. До триумфа в Париж стигна след тежка травма и сложна година. Но претърпяното единствено калило духа му.
" Светът е изпитан и в него постоянно ще има и положително, и неприятно ", сподели Рамазанов.
По-добър свят желае и иранката Кимия Ализаде. Момичето, което носи исторически първи орден за България в таекуондото. Въпреки това, че тренира в Лондон, споделя, че се намира много прилики сред Иран и нашата страна.
" Всъщност има и няколко думи, които са идентични на ирански и на български, само че не знам кой от кого ги е взел - като " чорап ", в случай че го изговарям вярно и " перде ", описа, таекуондо.
Майка ѝ я записала да тренира в дребен клуб до дома им, когато била напълно дребна. На 13 обаче се присъединила в интернационалните надпревари и повярвала, че може да стане първенец.
" Когато започнах да спечелвам медали, си споделих това е, което мога да върша, в това съм добра, тъй че започнах да си имам вяра повече в сравнение с когато и да било преди този момент ", споделя Ализаде.
Платила триумфа с цената на доста жертви. Въпреки компликациите не би избрала друг път:
" Личността, която съставлявам през днешния ден, е с помощта на пътешествието, през което съм минала, тъй че не бих трансформирала нищо. Съдбата ми имаше доста възходи и падения, само че всички те ми помогнаха да стана индивида, който съм в този момент ".
Казвам си - това е моята цел и върша всичко допустимо, с цел да я реализира.
Предизвикателствата в живота приема метафизичен.
" Човек би трябвало да одобри, че животът не постоянно е почтен и в него има както спадове, по този начин и триумфи. И ние би трябвало просто да се борим с неуспехите и да честваме успехите си. Толкова е просто ", сподели Кимия.
На дребните неща в живота умее да се радва и Хавиер Ибанес Диас - боксьорът, донесъл. Казва, че боксът самичък го е избрал - а сред въжетата от дребен усеща конкуренцията и мощното предпочитание за победа.
" На 13 години започнах да спечелвам доста надпревари - където и да отидех, все бях първи. В този миг усетих този допамин, адреналин, хареса ми възприятието и осъзнах, че с воля и непримиримост ще мога един ден да имам и още по-големи достижения. Това отключи огъня в мен ", сподели Хавиер Ибанес, бронзов олимпийски медалист, бокс.
В родната му Куба боксът е вяра. А геният му разрешил да завоюва олимпийска и международна купа за младежи. Станал международен първенец в София, без да знае, че след няколко години ориста още веднъж ще го докара у нас.
" Куба е в сърцето ми, само че България към този момент е моят дом! Чувствам се добре тук! Харесвам доста храната, природата и най-много хората - те са като кубинците, доста топли и гостоприемни ", споделя Ибанес.
В България разкрил и любовта - брачната половинка си Мерилин. Двамата чакат първото си дете. Запознали се инцидентно - с помощта на музиката.
Събрал ги... танцът, признава Мерилин Кръстева.
" С тази красива жена разбрахме, че сме един за различен и нещата просто се случиха ", добавя историята Хавиер.
" Той е доста целенасочен - когато каже нещо, държи на думата си, почтен е, страховит експерт и е просто един страховит мъж ", изброява още Мерилин.
За Хавиер боксът е целият му живот. Затова и Мери е компактно до него и следи всичките му мачове. Питам я по какъв начин устоя да гледа, че понася удари:
" Зависи дали сме скарани или не... това е смешка! Аз знам той какъв брой доста труд, сърце влага, което ми дава едно успокоение да виждам мачовете му и имам вяра, че той ще завоюва ".
Самият Хавиер знае, че с дисциплинираност и предпочитание може да реализира всичко. Сега мечтае единствено да е здрав и да бъде добър татко. А на българите пожелава:
" Весели празници на всички българи! "
Снимки: Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, Архив
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ