8:15 ч. 6 август 1945 г. Голям обект пада с

8:15 ч. 6 август 1945 година Голям обект пада с парашут към японския град Хирошима. 44 секунди по-рано го е пуснал особено модифициран американски тежък бомбардировач B-29.

Следва гърмеж. 70 000 души са убити съвсем незабавно, до момента в който доста повече умират в идващите години от въздействието на зародилата радиация. Зоната на цялостно опустошение е към 1,4 км в радиус, а пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 km2. 90% от зданията са унищожени или мощно развалени.

След гърмежа на първата атомна бомба светът към този момент не е същият.

Само 1% успеваемост

Сриналата Хирошима атомна бомба на име „ Малчугана “ тежи 4,4 тона, от които почти 63,5 кг са обогатеният уран. Той би трябвало да се взриви с тротиловия еквивалент на 15 000 тона. Всъщност едвам към 700 гр. (1%) от урана взе участие във верижната реакция.

Снимка: Reuters

Три дни по-късно, Съединени американски щати пускат втора атомна бомба над Япония, носеща името „ Дебелака “. Този път цел е Нагасаки, където се намира едно от най-големите пристанища в Южна Япония. В случая приказваме за 6,4-килограмово ядро от плутоний-239.

Загиват 39 000 души и 25 000 са ранени.

Скоро след атомните бомбардировки Япония капитулира, а светът се разделя на източен и западен военно-политически блокове. Много бързо и от двете страни на Желязната завеса стартират да се натрупат оръжия за всеобщо поразяване, които са доста по-опасни от единствените, които сме видели в действителна обстановка.

Атомните оръжия по-мощни 75 години след Хирошима

В началото на 2020 година девет страни – Съединени американски щати, Русия, Англия, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея се смята, че имат почти 13 400 нуклеарни оръжия, от които 3720 са в бойна подготвеност, разясняват специалисти.

Южна Африка е единствената страна, която е отстъпила атомното си оръжие – създадените по времето на апартейда 6 нуклеарни устройства са демонтирани след рухването на расисткия режим в страната.

Снимка: Reuters

Китай е в средата на забележителна рационализация и разширение на своя нуклеарен капацитет, а също по този начин се счита, че Индия и Пакистан усилват размера на своите арсенали. Северна Корея продължава да дава приоритет на своята военна нуклеарна стратегия като централен детайл от тактиката си за национална сигурност.

Снимка: Reuters

Най-мощното нуклеарно оръжие съществуващо към този миг е в настоящия американски боеприпас – самолетната бомба B83, която има оптималната мощ от 1,2 мегатона.

Опасни политики

Някои рискови политики, създадени през годините, с цел да оправдаят притежанието и евентуалната приложимост на нуклеарно оръжие, не престават да съществуват и до през днешния ден.

Например Съединени американски щати, Русия, Франция и Обединеното кралство поддържат забележителен брой от нуклеарните си оръжия при статут на бързо стартиране, което значи, че те са постоянно в подготвеност да отвърнат на хипотетична нуклеарна офанзива. Съединените щати и Русия също по този начин се придържат към опцията първо да употребяват нуклеарно оръжие даже против обилни неядрени закани.

Организациите, които следят или контролират информация за нуклеарното оръжие, водят непрекъсната борба с страните, с цел да разкрият изцяло, а в някои случаи и въобще какво оръжие имат.

В сегашната обстановка на все по-обострено интернационално опълчване, това се оказва една все по-трудна задача.