СБАЛХЗ отбеляза 75-годишнината си с научен форум
75 години от основаването си означи с теоретичен конгрес Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести (СБАЛХЗ). Лечебното заведение е правоприемник на основания през 1948 година Научноизследователски институт по хематология и кръвопреливане с клинична база и с годините се утвърди като център с национално значение за диагностика и сложно лекуване на хематологични болести.
С плакети за изключителни заслуги за развиването на СБАЛХЗ в интерес на пациентите и на науката в България бяха отличени проф. доктор Тошко Лисичков, проф. доктор Донка Василева, проф. доктор Милчо Минчев, проф. доктор Георги Михайлов, доцент доктор Мимоза Станева, проф. доктор Георги Балаценко и проф. доктор Маргарита Генова.
Изпълнителният шеф на СБАЛХЗ доктор Галя Кондева акцентира, че това лечебно заведение е учредител и водач в клиничната хематология в България, макар огромната конкуренция в бранша. „ Мисията на болничното заведение е да подсигурява модерна, високоспециализирана диагностично-лечебна активност, целяща изцеление, удължение на живота и възстановяване на качеството му при болните с хематологични болести. Нашата задача е добавяне на години към живота и здраве към годините “, акцентира доктор Кондева. Тя прочете приветствени адреси от Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз и Комисията по опазване на здравето в Народното събрание.
Основна част от честването бе Юбилейна научна среща, на която водещи експерти на болничното заведение срещнаха сътрудниците си с новаторските лечения в хематологията. Научният конгрес стартира с преглед на развиването на хематологията в България, неразривно обвързвано със СБАЛХЗ и неговите най-видни клиницисти, учени и визионери. Проф. доктор Георги Михайлов изясни, че хематологията е извънредно тежка компетентност, която допуска екипна работа, и че СБАЛХЗ постоянно се е отличавала със своя екип от способени експерти. „ Нашата болница е център освен на диагностична и лечебна, само че и на образователна, научна и трансплантационна активност, както и на клинични изпитвания. СБАЛХЗ е най-големият трансплантационен център в страната, в който се правят над 70% от всички клетъчни трансплантации. Само през 2023 година през болничното заведение са минали 13 000 пациенти, което значи, че всички кревати са непрекъснато заети и че работата при нас е извънредно интензивна “, акцентира проф. Михайлов.
Значимо място в активността на СБАЛХЗ заема Специализираният хематологичен лабораторен блок, в чиято конструкция са включени осем лаборатории. „ В Специализирания хематологичен лабораторен блок работят 76 души, които вършат 30 000 проучвания месечно. Нашият екип подсигурява сложна диагностика на пациентите и цялостен набор от проучвания “, означи в презентацията си проф. доктор Георги Балаценко - началник на Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология, която работи от 2000 г.
Проф. Георги Михайлов показа първата таргетна терапия в хематологията, която се приема напълно през устатата, има закрепена дълготрайност и дава бездънен дълготраен отговор. В друга презентация проф. Михайлов изясни казуса с устойчивостта и рецидивирането на Дифузния В-дребноклетъчен лимфом, както и актуалното лечебно решение.
Д-р Таня Янкова срещна аудиторията с новаторска терапия за лекуване на нападателни видове лимфоми и съпостави резултатите й с тези на общоприетата терапия.
Стратегията за консолидирана терапия при автоложни трансплантации на пациенти с Ходжкинов лимфом изясни доктор Адриана Банкова.
За новата лечебна опция при Хронична лимфоцитна левкемия приказва доктор Мартин Дончев. А втората му презентация бе отдадена на лекуването на рецидивирал и рефрактерен мултиплен миелом.
Проф. доктор Георги Балаценко изясни значимата роля на проучването на генната разновидност FLT3 преди и в процеса на терапия на пациенти с остра миелоидна левкемия.
Д-р Емил Алексов показа еволюцията в терапиите за Хроничната лимфоцитна левкемия, при която 5-годишна преживяемост през 1975 година са имали 69,5% от пациентите, през 2000 година – 75% от пациентите, а през 2015 година – 92% от пациентите. Д-р Алексов обърна внимание на сътрудниците си и към рядкото хематологично заболяване Пароксизмална нощна хемоглобинурия, защото болните мъчно стигат до вярната диагноза, само че за тяхно благополучие може да разчитат на модерно лекуване.
С плакети за изключителни заслуги за развиването на СБАЛХЗ в интерес на пациентите и на науката в България бяха отличени проф. доктор Тошко Лисичков, проф. доктор Донка Василева, проф. доктор Милчо Минчев, проф. доктор Георги Михайлов, доцент доктор Мимоза Станева, проф. доктор Георги Балаценко и проф. доктор Маргарита Генова.
Изпълнителният шеф на СБАЛХЗ доктор Галя Кондева акцентира, че това лечебно заведение е учредител и водач в клиничната хематология в България, макар огромната конкуренция в бранша. „ Мисията на болничното заведение е да подсигурява модерна, високоспециализирана диагностично-лечебна активност, целяща изцеление, удължение на живота и възстановяване на качеството му при болните с хематологични болести. Нашата задача е добавяне на години към живота и здраве към годините “, акцентира доктор Кондева. Тя прочете приветствени адреси от Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз и Комисията по опазване на здравето в Народното събрание.
Основна част от честването бе Юбилейна научна среща, на която водещи експерти на болничното заведение срещнаха сътрудниците си с новаторските лечения в хематологията. Научният конгрес стартира с преглед на развиването на хематологията в България, неразривно обвързвано със СБАЛХЗ и неговите най-видни клиницисти, учени и визионери. Проф. доктор Георги Михайлов изясни, че хематологията е извънредно тежка компетентност, която допуска екипна работа, и че СБАЛХЗ постоянно се е отличавала със своя екип от способени експерти. „ Нашата болница е център освен на диагностична и лечебна, само че и на образователна, научна и трансплантационна активност, както и на клинични изпитвания. СБАЛХЗ е най-големият трансплантационен център в страната, в който се правят над 70% от всички клетъчни трансплантации. Само през 2023 година през болничното заведение са минали 13 000 пациенти, което значи, че всички кревати са непрекъснато заети и че работата при нас е извънредно интензивна “, акцентира проф. Михайлов.
Значимо място в активността на СБАЛХЗ заема Специализираният хематологичен лабораторен блок, в чиято конструкция са включени осем лаборатории. „ В Специализирания хематологичен лабораторен блок работят 76 души, които вършат 30 000 проучвания месечно. Нашият екип подсигурява сложна диагностика на пациентите и цялостен набор от проучвания “, означи в презентацията си проф. доктор Георги Балаценко - началник на Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология, която работи от 2000 г.
Проф. Георги Михайлов показа първата таргетна терапия в хематологията, която се приема напълно през устатата, има закрепена дълготрайност и дава бездънен дълготраен отговор. В друга презентация проф. Михайлов изясни казуса с устойчивостта и рецидивирането на Дифузния В-дребноклетъчен лимфом, както и актуалното лечебно решение.
Д-р Таня Янкова срещна аудиторията с новаторска терапия за лекуване на нападателни видове лимфоми и съпостави резултатите й с тези на общоприетата терапия.
Стратегията за консолидирана терапия при автоложни трансплантации на пациенти с Ходжкинов лимфом изясни доктор Адриана Банкова.
За новата лечебна опция при Хронична лимфоцитна левкемия приказва доктор Мартин Дончев. А втората му презентация бе отдадена на лекуването на рецидивирал и рефрактерен мултиплен миелом.
Проф. доктор Георги Балаценко изясни значимата роля на проучването на генната разновидност FLT3 преди и в процеса на терапия на пациенти с остра миелоидна левкемия.
Д-р Емил Алексов показа еволюцията в терапиите за Хроничната лимфоцитна левкемия, при която 5-годишна преживяемост през 1975 година са имали 69,5% от пациентите, през 2000 година – 75% от пациентите, а през 2015 година – 92% от пациентите. Д-р Алексов обърна внимание на сътрудниците си и към рядкото хематологично заболяване Пароксизмална нощна хемоглобинурия, защото болните мъчно стигат до вярната диагноза, само че за тяхно благополучие може да разчитат на модерно лекуване.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ