Примамливо кино и съспенс в Кан
72-ият интернационален кинофестивал в Кан (14 - 25 май) потегля с оферти за ужасно кино, по-отворено и по-изкусително спрямо последните няколко години. Беглата статистика сочи, че в формалния конкурс, който в последна сметка бе закован на 21 заглавия, 11 принадлежат на европейски режисьори, а 4 – на американски. Далечният изток се показва с два кино лентата, а Латинска Америка и Източна Европа - с по един. Жените режисьори в състезанието са четири, като взаимни отстъпки за включване в огромното съревнование по сексуален симптом не били правени.
С две думи, предусещане за възхитително издание. Причините са разнородни, само че една от тях е обвързвана с изключителната тежест на " огромните имена ", построили кариерите си с помощта на фестивала в Кан и отново с помощта на него получавали най-голямата му премия, " Златна палма ".
Този път броят на режисьорите, които към този момент имат такава, е величествен. Трима имат по две " палми " и още трима - по една!
Водещ в класацията е 82-годишният доайен на английското кино Кен Лоуч. След като през 2006 година " Вятърът в ечемичените ниви ", а през 2016 година " Аз, Даниъл Блейк " му донесоха цели две скъпоценни клончета, в този момент той се завръща на лазурния бряг за 14-и път. Филмът му Sorry We Missed You е следващото, типично за Лоуч произведение за така наречен " дребни хора ". Режисьорът, с очебийно леви убеждения, е снимал кино лентата си в покрайнините на северния английски град Нюкасъл и още веднъж е насочил грижлив взор към семейство, изпаднало във финансов колапс. Безкомпромисната му позиция против " злокобния капитализъм " и този път ще допадне най-много на тези фенове, които виждат смисъл в битката за повече обществена правдивост.
© Jean-Paul Pelissier, Reuters
Миналата година огромната премия на фестивала сграбчи японският режисьор Хирокадзу Коре-Еда за кино лентата си Shoplifters.
От своя страна многоуважаваните белгийци Жан-Пиер и Люк Дарден също са горди притежатели на две " палми ". Едната им беше дадена през 1999 година за " Розета ", а втората - през 2005 година за " Детето ". Единадесетият им игрален филм " Младият Ахмед " ще ги води в Кан за осми път. Този път те ще споделят паниката си за едно 13-годишно момче, част от ислямската общественост в Белгия, попаднало под въздействието на локален нравствен лидер. Религиозните внушения го карат да пожелае да убие учителката си. В този съответен случай феновете на обладаните от християнска нравственос братя Дарден биха могли да проследят, до каква степен двамата са съумели да се защищават от клопките на (евентуалното) религиозно опълчване, ако има такова.
Има ли хипотетична опция или Лоуч или Дарден да се снабдят с трета " палма "? Защо не? Кан е кино място, където в никакъв случай нищо не може да се изключи. Стане ли това, фестивалът ще реализира върха на десетилетието, а Лоуч или Дарден ще изоставен елитния клуб на лауреатите с по две " златни палми ", а точно Шохей Имамура, Франсис Копола, Биле Аугуст, Емир Кустурица и Михаел Ханеке.
Ето ги и притежателите на една " Златна палма ", също по този начин задоволително " огромни ":
На първо място, това е безспорният и безспорен Куентин Тарантино. Той и екипът му направиха чудеса от смелост, с цел да успее " Имало едно време вХоливуд " да стане подготвен преди старта на фестивала. Деветият игрален филм на режисьора, към този момент разгласен за най-очакваното събитие в Кан, ще " подари " на Лазурния бряг Леонардо ди Каприо, Брад Пит и прелестната австралийка Марго Роби. Впрочем, приказва се, че целият останал каст на кино лентата, отдаден на златната ера на Холивуд в края на шейсетте години на предишния век, е умопомрачителен: Ал Пачино, Тимъти Олифант, Кърт Ръсел, Тим Рот и още куп други петзвездни имена. Сериозните кино издания към този момент писаха, че след раздялата си със злополучния Харви Уайнстийн неуморният Тарантино въпреки всичко е съумял да се спазари със " Сони пикчърс " и да ги накара да му обезпечат близо стомилионен бюджет в долари, без обаче да му лишават правото на цялостен живописен надзор над кино лентата, на който е и сценарист. Въпросът в този момент е ще успее ли един от най-култовите режисьори на международното кино отначало да си завоюва момент благополучие, сходен на оня, когато през 1994 година персонално Клинт Истууд му връчи " Златна палма " за неувяхващия " Криминале "?
© Reuters
През 1994 година Тарантино печели " Златна палма " в Кан с кино лентата си " Криминале ".
Може би да, а може би и не, тъй като сънародникът му Терънс Малик, провъзгласен за държател на мистичния маниеризъм, също си има " палма " от 2011 година, когато тогавашният ръководител на интернационалното жури, именитият Робърт де Ниро, реши, че би трябвало да я даде таман на " Дървото на живота ". Кан, несъмнено, добре си спомня играта на Брат Пит и Шон Пен, а също и фрапиращото неявяване на Малик, който не се поколеба да не се появи по време на целия фестивал. Сега най-новият му филм " Скрит живот " , сниман на фон в немското студио " Бабелсберг " и запечатал последните функции на незабравимите Микаел Нюквист и Бруно Ганц, се занимава с упорството на самоуверен мъж на име Франц Йегерщетер. Оказва се, че по време на Втората международна война този човек неразумно, само че изцяло умишлено, се е противопоставял на Хитлер. Умрял е на 36 години, екзекутиран от нацистите, а десетилетия по-късно Католическата черква му подарява величие, като го афишира за страдалец. Дали пък " палмата " няма да отиде при пределно сгъстения драматизъм на една злокобна тоталитарна ера?
В последната минута на хоризонта на Кан се появи още един притежател на " Златна палма " - тунизийският французин Абделатиф Кешиш. През 2013 година в комплект с актрисите си Адел Екзаркопулос и Леа Сейду той получи влиятелната премия за " Животът на Адел " персонално от Стивън Спилбърг. Обявен за абсурден, филмът, в който една жена обича друга жена, продължава да нервира сетивата на праволинейните пуритани, които несъмнено още от в този момент се канят да бойкотират четиричасовия му " Мектуб, моя обич: интермецо ", продължение на по-ранния " Мектуб, моя обич: ария първа ". Като се има поради какви спазми провокира обожаваното от едни и ненавижданото от други кино на Кешиш, то занапред е ясно, че кавги в Кан няма да липсват.
Съспенсът обаче не стопира дотук. Други двама, и то от най-големите, имат всички учредения да се надяват на първа " палма " тази година. Единият е Джим Джармуш, другият - Педро Алмодовар. " Мъртвите не умират " на първия ще ознаменува осмото му присъединяване в Кан, а " Болка и популярност " на втория – шестото.
© Reuters
През 2016 година Джим Джармуш избра Кан за първата премиера на " Патерсън ".
Обожателите на въздушното, леко, само че не лековато възприятие за комизъм на Джармуш, който със " Само любовниците остават живи " (2013 г.) потвърди, че знае всичко за " екзистенциалните " драми на вампирите, които си измисля самичък, ще се зарадват на най-новата му кино веселба " Мъртвите не умират ". Отново ще се лее кръв, този път поради събуждането на заровените в гробището на градчето Сентървил трупове, които ненадейно вземат решение да се самосъживят и тормозят нищо неподозиращите жители. Отново Адам Драйвър ( " Патерсън " ), в тази ситуация дегизиран като неумел служител на реда, още веднъж Тилда Сунтън, само че преобразена в откачена погребална агентка. Филмът дава обещание да е прелестно пресен и предоставената му чест да открие фестивала е превъзходно скимване на уредниците.
А романтикът Алмодовар? Крехкият, нерешителен, сетивен и сензитивен, нереален влюбен в дамите, понякога и в мъжете, 68-годишен испанец, решил с 22-рия си игрален филм да надникне в най-скришното си " аз ", и то с помощта не на кого да е, а на превъзходния Антонио Бандерас? И на Пенелопе Крус естествено
Вече нарекоха " Болка и популярност " испанския " 8½ ". Предстои да се види дали гениалният Федерико Фелини в действителност е " представен " уместно и дали Бандерас с нещо ще припомня Марчело Мастрояни. Би било прелестно тъкмо този филм да получи интелектуално самопризнание в Кан, защото комерсиалният му триумф към този момент е реалност – тази година това е най-гледаният филм в Испания с доход от близо пет милиона евро.
Както постоянно фестивалът в Кан отделя доста (според някои прекалено) място на френските филми в състезанието.
Тази година те са шест. Един от тях се споделя " Клетниците " и е дебют на родения в Мали, само че френски жител, Ладж Ли. Филмът е въодушевен от обществените безредици в парижките покрайнини през 2005 година и е отдаден на служители на реда и обстановки, които по време на акции надвишават правата си. Тъй като директните допирни точки със сходни случаи по време на неспиращите митинги на " жълтите жилетки " са явни, те в случай че не изцяло, то най-малко в някаква степен ще притеснят лукса на " Кроазет ". От своя страна " Атлантик " на младата Мати Диоп, родена във Франция, само че щерка на прочут джазов композитор от Сенегал, ще покаже по какъв начин се усещат дамите в първата й татковина, когато несигурните лодки на мъжете им изчезнат в безкрайния океан.
Откакто Кан съществува, Диоп е първата чернокожа жена с филм в формалния конкурс. От своя страна Селин Скиама с " П ортрет на госпожица в пламъци ", а също и Жюстин Трие със " Сибил " биха могли да поднесат приятни изненади. Първият е за напъните на художничка от XVIII век скрито да нарисува портрета на млада жена, а вторият - за странната връзка сред психоаналитичка и млада актриса ( Адел Екзаркопулос). А " Рубе, една светлина " на стилния Арно Деплешен най-вероятно ще отбрани всекидневно високото равнище на типичния френски детектив, този път сниман в родния град на режисьора (Рубе).
За правото си да получи " палма " ще се бори и " детето знамение " на Кан - 30-годишният Ксавие Долан от Канада, чийто осми игрален филм " Матиас и Максим " ще разкрие зараждащите се усеща сред двама млади мъже. Още от времето на " Аз убих майка си " (2009 г.), " Мамо " (2014 г.) и " Това е единствено краят на света " (2016 г.) това е режисьорът, който, било поради младостта си, било поради свръхенергичното си кино, безотказно провокира възторг в Кан.
Хипотетично " палмата " би могла да отлети и към Клебер Мендонса Фильо, един от най-хубавите бразилски режисьори, който дружно със Хулиано Дорнелес ще показа мистериозното изгубване нацяло едно село в " Нощна птица ". А също и към добре познатия надарен кореец Бонг Джоон-Хо, чийто по-ранен Okja вечно ще припомня за абсурда сред Кан и " Нетфликс ". Сега фестивалът е решил да покаже " Паразитът " , в който две корейски фамилии, едното оскъдно, другото - богато, няма да могат да смъкват напрежението по сред си.
Сериозният азиатски съперник на Джоон-Хо е страхотният китаец Дяо Инан. В многоочаквания му най-нов филм " Езерото на дивите гъски " нарушител и продажница се озовават в центъра на рискови бягства и преследвания. Инан към този момент си има " Златна мечка " от Берлин – през 2014 година Криминално-социалната драма " Черен въглен, тъничък лед " донесе на режисьора интернационална популярност, която би могла да бъде дообогатена със средиземноморски привкус.
Няма по какъв начин да бъде пропуснат Корнелиу Порумбою, финият и подигравателен режисьор от Румъния и новият му филм " Свиркащите " , напълно сниман на Канарските острови. Оказва се, че там има място, на което хората си приказват не с думи, а с подсвирквания. Очевиден е следващият успех на северната ни съседка в Кан. Би ли могла Румъния да изтръгне втора " Златна палма "?
© Associated Press
Тази година ръководител на журито в Кан ще бъде мексиканският режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту.
Има го обаче и невероятния палестинец Елия Сюлейман, роден и живеещ в Назарет, чийто жанр на игра припомня за този на Бъстър Кийтън. Със сигурност в " Това би трябвало да е раят " той още веднъж ще играе себе си, този път, с цел да покаже, че съгласно него родната му Палестина може да бъде открита във всяка друга страна.
Добре познатият с сериозното си отношение към политическата корупция в страната си италианец Марко Белокио ще разчита на " Предателят ". В него шумният мафиот от 80-те години на предишния век Томазо Бускета ще покаже невероятното си превръщане от нарушител в помощник на антимафиотските управляващи.
А може би максимален интерес ще провокира генно модифицираното цвете в " Малкият Джо ", най-новият филм на Джесика Хауснер, надарената ученичка на Михаел Ханеке? Или пък не напълно нормалният американско-френски кино съюз сред доста известния в Сънданс, само че съвсем чужд в Кан Айра Сакс и мощната и неподражаема Изабел Юпер, изпълняваща основната роля във " Франки "?
Къде и и при кого ще отиде тазгодишната " Златна палма " ще стане ясно на 25 май, а до тогава филмите ще бъдат оценени от жури, в което с изключение на мексиканецът Алехандро Гонсалес Иняриту влизат полякът Павел Павликовски, италинката Аличе Рорвахер, гъркът Йоргос Лантимос, французинът Робен Кампийо, американската режисьорка Кели Райкарт, американската актриса Ел Фанинг, както сътрудниците й Енки Билал от Франция и Муна Ндиайе от Сенегал.
Толкова класни оценители вкупом, притежатели на " Оскари " и на всевъзможни други влиятелни награди май от дълго време не е имало. Даже и в Кан
С две думи, предусещане за възхитително издание. Причините са разнородни, само че една от тях е обвързвана с изключителната тежест на " огромните имена ", построили кариерите си с помощта на фестивала в Кан и отново с помощта на него получавали най-голямата му премия, " Златна палма ".
Този път броят на режисьорите, които към този момент имат такава, е величествен. Трима имат по две " палми " и още трима - по една!
Водещ в класацията е 82-годишният доайен на английското кино Кен Лоуч. След като през 2006 година " Вятърът в ечемичените ниви ", а през 2016 година " Аз, Даниъл Блейк " му донесоха цели две скъпоценни клончета, в този момент той се завръща на лазурния бряг за 14-и път. Филмът му Sorry We Missed You е следващото, типично за Лоуч произведение за така наречен " дребни хора ". Режисьорът, с очебийно леви убеждения, е снимал кино лентата си в покрайнините на северния английски град Нюкасъл и още веднъж е насочил грижлив взор към семейство, изпаднало във финансов колапс. Безкомпромисната му позиция против " злокобния капитализъм " и този път ще допадне най-много на тези фенове, които виждат смисъл в битката за повече обществена правдивост.
© Jean-Paul Pelissier, Reuters
Миналата година огромната премия на фестивала сграбчи японският режисьор Хирокадзу Коре-Еда за кино лентата си Shoplifters.
От своя страна многоуважаваните белгийци Жан-Пиер и Люк Дарден също са горди притежатели на две " палми ". Едната им беше дадена през 1999 година за " Розета ", а втората - през 2005 година за " Детето ". Единадесетият им игрален филм " Младият Ахмед " ще ги води в Кан за осми път. Този път те ще споделят паниката си за едно 13-годишно момче, част от ислямската общественост в Белгия, попаднало под въздействието на локален нравствен лидер. Религиозните внушения го карат да пожелае да убие учителката си. В този съответен случай феновете на обладаните от християнска нравственос братя Дарден биха могли да проследят, до каква степен двамата са съумели да се защищават от клопките на (евентуалното) религиозно опълчване, ако има такова.
Има ли хипотетична опция или Лоуч или Дарден да се снабдят с трета " палма "? Защо не? Кан е кино място, където в никакъв случай нищо не може да се изключи. Стане ли това, фестивалът ще реализира върха на десетилетието, а Лоуч или Дарден ще изоставен елитния клуб на лауреатите с по две " златни палми ", а точно Шохей Имамура, Франсис Копола, Биле Аугуст, Емир Кустурица и Михаел Ханеке.
Ето ги и притежателите на една " Златна палма ", също по този начин задоволително " огромни ":
На първо място, това е безспорният и безспорен Куентин Тарантино. Той и екипът му направиха чудеса от смелост, с цел да успее " Имало едно време вХоливуд " да стане подготвен преди старта на фестивала. Деветият игрален филм на режисьора, към този момент разгласен за най-очакваното събитие в Кан, ще " подари " на Лазурния бряг Леонардо ди Каприо, Брад Пит и прелестната австралийка Марго Роби. Впрочем, приказва се, че целият останал каст на кино лентата, отдаден на златната ера на Холивуд в края на шейсетте години на предишния век, е умопомрачителен: Ал Пачино, Тимъти Олифант, Кърт Ръсел, Тим Рот и още куп други петзвездни имена. Сериозните кино издания към този момент писаха, че след раздялата си със злополучния Харви Уайнстийн неуморният Тарантино въпреки всичко е съумял да се спазари със " Сони пикчърс " и да ги накара да му обезпечат близо стомилионен бюджет в долари, без обаче да му лишават правото на цялостен живописен надзор над кино лентата, на който е и сценарист. Въпросът в този момент е ще успее ли един от най-култовите режисьори на международното кино отначало да си завоюва момент благополучие, сходен на оня, когато през 1994 година персонално Клинт Истууд му връчи " Златна палма " за неувяхващия " Криминале "?
© Reuters
През 1994 година Тарантино печели " Златна палма " в Кан с кино лентата си " Криминале ".
Може би да, а може би и не, тъй като сънародникът му Терънс Малик, провъзгласен за държател на мистичния маниеризъм, също си има " палма " от 2011 година, когато тогавашният ръководител на интернационалното жури, именитият Робърт де Ниро, реши, че би трябвало да я даде таман на " Дървото на живота ". Кан, несъмнено, добре си спомня играта на Брат Пит и Шон Пен, а също и фрапиращото неявяване на Малик, който не се поколеба да не се появи по време на целия фестивал. Сега най-новият му филм " Скрит живот " , сниман на фон в немското студио " Бабелсберг " и запечатал последните функции на незабравимите Микаел Нюквист и Бруно Ганц, се занимава с упорството на самоуверен мъж на име Франц Йегерщетер. Оказва се, че по време на Втората международна война този човек неразумно, само че изцяло умишлено, се е противопоставял на Хитлер. Умрял е на 36 години, екзекутиран от нацистите, а десетилетия по-късно Католическата черква му подарява величие, като го афишира за страдалец. Дали пък " палмата " няма да отиде при пределно сгъстения драматизъм на една злокобна тоталитарна ера?
В последната минута на хоризонта на Кан се появи още един притежател на " Златна палма " - тунизийският французин Абделатиф Кешиш. През 2013 година в комплект с актрисите си Адел Екзаркопулос и Леа Сейду той получи влиятелната премия за " Животът на Адел " персонално от Стивън Спилбърг. Обявен за абсурден, филмът, в който една жена обича друга жена, продължава да нервира сетивата на праволинейните пуритани, които несъмнено още от в този момент се канят да бойкотират четиричасовия му " Мектуб, моя обич: интермецо ", продължение на по-ранния " Мектуб, моя обич: ария първа ". Като се има поради какви спазми провокира обожаваното от едни и ненавижданото от други кино на Кешиш, то занапред е ясно, че кавги в Кан няма да липсват.
Съспенсът обаче не стопира дотук. Други двама, и то от най-големите, имат всички учредения да се надяват на първа " палма " тази година. Единият е Джим Джармуш, другият - Педро Алмодовар. " Мъртвите не умират " на първия ще ознаменува осмото му присъединяване в Кан, а " Болка и популярност " на втория – шестото.
© Reuters
През 2016 година Джим Джармуш избра Кан за първата премиера на " Патерсън ".
Обожателите на въздушното, леко, само че не лековато възприятие за комизъм на Джармуш, който със " Само любовниците остават живи " (2013 г.) потвърди, че знае всичко за " екзистенциалните " драми на вампирите, които си измисля самичък, ще се зарадват на най-новата му кино веселба " Мъртвите не умират ". Отново ще се лее кръв, този път поради събуждането на заровените в гробището на градчето Сентървил трупове, които ненадейно вземат решение да се самосъживят и тормозят нищо неподозиращите жители. Отново Адам Драйвър ( " Патерсън " ), в тази ситуация дегизиран като неумел служител на реда, още веднъж Тилда Сунтън, само че преобразена в откачена погребална агентка. Филмът дава обещание да е прелестно пресен и предоставената му чест да открие фестивала е превъзходно скимване на уредниците.
А романтикът Алмодовар? Крехкият, нерешителен, сетивен и сензитивен, нереален влюбен в дамите, понякога и в мъжете, 68-годишен испанец, решил с 22-рия си игрален филм да надникне в най-скришното си " аз ", и то с помощта не на кого да е, а на превъзходния Антонио Бандерас? И на Пенелопе Крус естествено
Вече нарекоха " Болка и популярност " испанския " 8½ ". Предстои да се види дали гениалният Федерико Фелини в действителност е " представен " уместно и дали Бандерас с нещо ще припомня Марчело Мастрояни. Би било прелестно тъкмо този филм да получи интелектуално самопризнание в Кан, защото комерсиалният му триумф към този момент е реалност – тази година това е най-гледаният филм в Испания с доход от близо пет милиона евро.
Както постоянно фестивалът в Кан отделя доста (според някои прекалено) място на френските филми в състезанието.
Тази година те са шест. Един от тях се споделя " Клетниците " и е дебют на родения в Мали, само че френски жител, Ладж Ли. Филмът е въодушевен от обществените безредици в парижките покрайнини през 2005 година и е отдаден на служители на реда и обстановки, които по време на акции надвишават правата си. Тъй като директните допирни точки със сходни случаи по време на неспиращите митинги на " жълтите жилетки " са явни, те в случай че не изцяло, то най-малко в някаква степен ще притеснят лукса на " Кроазет ". От своя страна " Атлантик " на младата Мати Диоп, родена във Франция, само че щерка на прочут джазов композитор от Сенегал, ще покаже по какъв начин се усещат дамите в първата й татковина, когато несигурните лодки на мъжете им изчезнат в безкрайния океан.
Откакто Кан съществува, Диоп е първата чернокожа жена с филм в формалния конкурс. От своя страна Селин Скиама с " П ортрет на госпожица в пламъци ", а също и Жюстин Трие със " Сибил " биха могли да поднесат приятни изненади. Първият е за напъните на художничка от XVIII век скрито да нарисува портрета на млада жена, а вторият - за странната връзка сред психоаналитичка и млада актриса ( Адел Екзаркопулос). А " Рубе, една светлина " на стилния Арно Деплешен най-вероятно ще отбрани всекидневно високото равнище на типичния френски детектив, този път сниман в родния град на режисьора (Рубе).
За правото си да получи " палма " ще се бори и " детето знамение " на Кан - 30-годишният Ксавие Долан от Канада, чийто осми игрален филм " Матиас и Максим " ще разкрие зараждащите се усеща сред двама млади мъже. Още от времето на " Аз убих майка си " (2009 г.), " Мамо " (2014 г.) и " Това е единствено краят на света " (2016 г.) това е режисьорът, който, било поради младостта си, било поради свръхенергичното си кино, безотказно провокира възторг в Кан.
Хипотетично " палмата " би могла да отлети и към Клебер Мендонса Фильо, един от най-хубавите бразилски режисьори, който дружно със Хулиано Дорнелес ще показа мистериозното изгубване нацяло едно село в " Нощна птица ". А също и към добре познатия надарен кореец Бонг Джоон-Хо, чийто по-ранен Okja вечно ще припомня за абсурда сред Кан и " Нетфликс ". Сега фестивалът е решил да покаже " Паразитът " , в който две корейски фамилии, едното оскъдно, другото - богато, няма да могат да смъкват напрежението по сред си.
Сериозният азиатски съперник на Джоон-Хо е страхотният китаец Дяо Инан. В многоочаквания му най-нов филм " Езерото на дивите гъски " нарушител и продажница се озовават в центъра на рискови бягства и преследвания. Инан към този момент си има " Златна мечка " от Берлин – през 2014 година Криминално-социалната драма " Черен въглен, тъничък лед " донесе на режисьора интернационална популярност, която би могла да бъде дообогатена със средиземноморски привкус.
Няма по какъв начин да бъде пропуснат Корнелиу Порумбою, финият и подигравателен режисьор от Румъния и новият му филм " Свиркащите " , напълно сниман на Канарските острови. Оказва се, че там има място, на което хората си приказват не с думи, а с подсвирквания. Очевиден е следващият успех на северната ни съседка в Кан. Би ли могла Румъния да изтръгне втора " Златна палма "?
© Associated Press
Тази година ръководител на журито в Кан ще бъде мексиканският режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту.
Има го обаче и невероятния палестинец Елия Сюлейман, роден и живеещ в Назарет, чийто жанр на игра припомня за този на Бъстър Кийтън. Със сигурност в " Това би трябвало да е раят " той още веднъж ще играе себе си, този път, с цел да покаже, че съгласно него родната му Палестина може да бъде открита във всяка друга страна.
Добре познатият с сериозното си отношение към политическата корупция в страната си италианец Марко Белокио ще разчита на " Предателят ". В него шумният мафиот от 80-те години на предишния век Томазо Бускета ще покаже невероятното си превръщане от нарушител в помощник на антимафиотските управляващи.
А може би максимален интерес ще провокира генно модифицираното цвете в " Малкият Джо ", най-новият филм на Джесика Хауснер, надарената ученичка на Михаел Ханеке? Или пък не напълно нормалният американско-френски кино съюз сред доста известния в Сънданс, само че съвсем чужд в Кан Айра Сакс и мощната и неподражаема Изабел Юпер, изпълняваща основната роля във " Франки "?
Къде и и при кого ще отиде тазгодишната " Златна палма " ще стане ясно на 25 май, а до тогава филмите ще бъдат оценени от жури, в което с изключение на мексиканецът Алехандро Гонсалес Иняриту влизат полякът Павел Павликовски, италинката Аличе Рорвахер, гъркът Йоргос Лантимос, французинът Робен Кампийо, американската режисьорка Кели Райкарт, американската актриса Ел Фанинг, както сътрудниците й Енки Билал от Франция и Муна Ндиайе от Сенегал.
Толкова класни оценители вкупом, притежатели на " Оскари " и на всевъзможни други влиятелни награди май от дълго време не е имало. Даже и в Кан
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ