71,3% е подкрепата за протестите към този момент. Това е

71,3% е поддръжката за митингите към този миг. Това е сериозен дял, съпоставим с времето на митингите през 2020 година, да вземем за пример. 21,4% са против митингите, а 7,3% не могат да образуват позиция. Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на организация „ Мяра “ лице в лице – проучването стартира след първия митинг против бюджета и теренната работа продължи и по време на втория огромен митинг и в дните след него. Изследователската процедура демонстрира, че в случай че проучването е извършено напълно след най-големия митинг, то резултатите може да са и по-високи. 49,8% желаят оставка на държавното управление, 32,6% не желаят, а 17,6% се двоумят. Предсрочни избори са желани от 48%, а отблъскват 35,8%. 16,2% не могат да образуват позиция. Тези два знака са общоприета социологическа процедура и се наблюдават трендово, като демонстрират поносимостта към разнообразни ръководства в годините. Назад в месеците тези данни са оповестени в „ Ютюб “ канала „ Въпрос на мяра “. В идните седмици Центърът за разбори и спешни връзки и организация „ Мяра “ ще разгласяват и нова информация по Индекса на публично напрежение.

Подкрепата за митингите е публикувана на практика в другите опозиционни електорати, както и измежду негласуващите, а контрастно наподобяват електоратите на партиите в ръководещата групировка. Подкрепата за митингите е явно по-голяма от убедеността в другите вероятности по-късно – при оставка и предварителни избори зоните на колебаещите се по-сериозни и още няма болшинства над 50%.

Но даже и при забележимото съмнение, от ден на ден натежава упованието за оставка и избори. Ако напролет, да вземем за пример, две пети са били против оставка, а над една трета – за оставка, в последните месеци местата гладко се разменят и към този момент 49,8% пълнолетни българи са за оставка, до момента в който една трета са срещу. Останалите се двоумят. Сходен е трендът и при настояването за избори – напролет 44,7% са против тях, а 31,5% са „ за “, след това идва гладко в месеците катурване до сегашната обстановка от 48%, които нямат проблем с нови избори, против 35,8% – които имат. В началото на мандата на това държавно управление се наблюдаваше нормалният начален заем на доверие, а след това – още веднъж нормалният развой на ерозия на доверието, който, както и при доста други държавни управления, довежда до преобладаващи стремежи за оставка. По-необичайното този път е по-скоро последователното привикване с концепцията и за предварителни избори. Тази концепция в последно време по традиция по-скоро отблъскваше – на фона на многото изключителни избори в последните години. Сега явно и това се трансформира.