30 октомври в историята
701 година – Започва понтификатът на папа Йоан VI.
1470 година – Хенри VI става още веднъж крал на Англия.
1905 година – Император Николай II афишира с декрет първата конституция на Русия, с която се основава Народното събрание, наименуван Държавна дума.
1918 година – Първата международна война: Италианската войска удържа победа над Австрия в Битката при Венето, а Османската империя афишира капитулация.
1922 година – Бенито Мусолини става министър-председател на Италия и остава подобен чак до 1943, когато е освободен от поста малко преди края на Втората международна война.
1925 година – Във Англия е построен първият ефирен предавател.
1938 година – Американският радиоводещ Орсън Уелс провокира суматоха в Съединени американски щати с предаването Война на световете.
1941 година – Втората международна война: Президентът на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт дава единодушието си за разпределяне на 1 милиард $ на Съюз на съветските социалистически републики по контракта Заем-Наем.
1943 година – Подписана е Московската декларация от съдружниците в така наречен антихитлеристка коалиция, по силата на която Съюз на съветските социалистически републики се причислява към атлантическата дефиниция за " безусловната капитулация " на страните от Оста.
1947 година – В Женева е подписано Общото съглашение за митата и търговията (ГАТТ).
1961 година – Съветския съюз детонира водородната бомба Цар бомба на острова Нова Земя. Със своите 50 мегатона заряд, тя е най-голямото нуклеарно оръжие, в миналото детонирано.
1963 година – В Италия е създаден първият сериен автомобил от марката Ламборгини.
1974 година – Мохамед Али побеждава Джордж Форман и става международен първенец по бокс в тежката категория за експерти.
1975 година – Хуан Карлос I става крал на Испания след заболяване на военачалник Франциско Франко.
1980 година – Салвадор и Хондурас подписват кротичък контракт, с който завършва по този начин наречената Футболна война.
1981 година – Съюз на съветските социалистически републики изстрелва галактическия уред Венера 13.
1983 година – В Аржентина се организират първите демократични избори след 7-годишен интервал на военна хунта.
1990 година – Китайската национална република афишира резултатите от броене, съгласно което популацията на страната е 1,13 милиарда души.
1990 година – На Лубянския площад в Москва е открит мемориал на жертвите на ГУЛАГ.
1995 година – Сепаратистите от френскоговорещата провинция на Канада Квебек губят минимално референдума за приемане на автономност на провинцията от Канада.
1998 година – Ураганът Мич минава над Хондурас и предизвиква гибелта на 5500 души.
2014 година – Кралство Швеция признава съществуването на Държава Палестина.
Родени на 30 октомври
1735 година – Джон Адамс, 2-ри президент на Съединени американски щати († 1826 г.)
1741 година – Анжелика Кауфман, швейцарска художничка († 1807 г.)
1751 година – Ричард Шеридан, ирландски драматург († 1816 г.)
1762 година – Андре Шение, френски стихотворец и журналист († 1794 г.)
1839 година – Алфред Сисле, британски художник († 1899 г.)
1861 година – Антоан Бурдел, френски художник († 1929 г.)
1871 година – Пол Валери, френски стихотворец († 1945 г.)
1873 година – Франсиско Мадеро, президент на Мексико († 1913 г.)
1882 година – Гюнтер декор Клюге, немски офицер († 1944 г.)
1885 година – Езра Паунд, американски стихотворец († 1972 г.)
1887 година – Георг Хайм, немски стихотворец († 1912 г.)
1900 година – Рагнар Гранит, шведски физиолог, Нобелов лауреат († 1991 г.)
1904 година – Хайнц Клос, немски лингвист († 1987 г.)
1906 година – Джузепе Фарина, италиански авто играч († 1966 г.)
1908 година – Айше Афет Инан, турски историк († 1985 г.)
1908 година – Дмитрий Устинов, руски маршал († 1984 г.)
1910 година – Петър Динеков, български историк († 1992 г.)
1917 година – Николай Огарков, руски маршал († 1994 г.)
1932 година – Луи Мал, френски кинорежисьор († 1995 г.)
1935 година – Агота Кристоф, унгарско-швейцарска писателка († 2011 г.)
1941 година – Теодор Хенш, немски физик, Нобелов лауреат
1944 година – Кирил Маричков, български музикант
1945 година – Николай Узунов, български артист († 2019 г.)
1946 година – Крис Слейд, английски рок-музикант
1946 година – Кирил Арсов, български политик
1946 година – Рене Якобс, белгийски артист
1959 година – Силвия Чолева, българска поетеса
1960 година – Диего Марадона, аржентински футболист († 2020 г.)
1973 година – Адам Коупланд, канадски кечист
1975 година – Димитър Иванков, български футболист
1978 година – Гаел Гарсия Бернал, мексикански артист
1981 година – Чон Джи-хьон, южнокорейска актриса
1986 година – Томас Моргенщерн, ски скачач
1470 година – Хенри VI става още веднъж крал на Англия.
1905 година – Император Николай II афишира с декрет първата конституция на Русия, с която се основава Народното събрание, наименуван Държавна дума.
1918 година – Първата международна война: Италианската войска удържа победа над Австрия в Битката при Венето, а Османската империя афишира капитулация.
1922 година – Бенито Мусолини става министър-председател на Италия и остава подобен чак до 1943, когато е освободен от поста малко преди края на Втората международна война.
1925 година – Във Англия е построен първият ефирен предавател.
1938 година – Американският радиоводещ Орсън Уелс провокира суматоха в Съединени американски щати с предаването Война на световете.
1941 година – Втората международна война: Президентът на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт дава единодушието си за разпределяне на 1 милиард $ на Съюз на съветските социалистически републики по контракта Заем-Наем.
1943 година – Подписана е Московската декларация от съдружниците в така наречен антихитлеристка коалиция, по силата на която Съюз на съветските социалистически републики се причислява към атлантическата дефиниция за " безусловната капитулация " на страните от Оста.
1947 година – В Женева е подписано Общото съглашение за митата и търговията (ГАТТ).
1961 година – Съветския съюз детонира водородната бомба Цар бомба на острова Нова Земя. Със своите 50 мегатона заряд, тя е най-голямото нуклеарно оръжие, в миналото детонирано.
1963 година – В Италия е създаден първият сериен автомобил от марката Ламборгини.
1974 година – Мохамед Али побеждава Джордж Форман и става международен първенец по бокс в тежката категория за експерти.
1975 година – Хуан Карлос I става крал на Испания след заболяване на военачалник Франциско Франко.
1980 година – Салвадор и Хондурас подписват кротичък контракт, с който завършва по този начин наречената Футболна война.
1981 година – Съюз на съветските социалистически републики изстрелва галактическия уред Венера 13.
1983 година – В Аржентина се организират първите демократични избори след 7-годишен интервал на военна хунта.
1990 година – Китайската национална република афишира резултатите от броене, съгласно което популацията на страната е 1,13 милиарда души.
1990 година – На Лубянския площад в Москва е открит мемориал на жертвите на ГУЛАГ.
1995 година – Сепаратистите от френскоговорещата провинция на Канада Квебек губят минимално референдума за приемане на автономност на провинцията от Канада.
1998 година – Ураганът Мич минава над Хондурас и предизвиква гибелта на 5500 души.
2014 година – Кралство Швеция признава съществуването на Държава Палестина.
Родени на 30 октомври
1735 година – Джон Адамс, 2-ри президент на Съединени американски щати († 1826 г.)
1741 година – Анжелика Кауфман, швейцарска художничка († 1807 г.)
1751 година – Ричард Шеридан, ирландски драматург († 1816 г.)
1762 година – Андре Шение, френски стихотворец и журналист († 1794 г.)
1839 година – Алфред Сисле, британски художник († 1899 г.)
1861 година – Антоан Бурдел, френски художник († 1929 г.)
1871 година – Пол Валери, френски стихотворец († 1945 г.)
1873 година – Франсиско Мадеро, президент на Мексико († 1913 г.)
1882 година – Гюнтер декор Клюге, немски офицер († 1944 г.)
1885 година – Езра Паунд, американски стихотворец († 1972 г.)
1887 година – Георг Хайм, немски стихотворец († 1912 г.)
1900 година – Рагнар Гранит, шведски физиолог, Нобелов лауреат († 1991 г.)
1904 година – Хайнц Клос, немски лингвист († 1987 г.)
1906 година – Джузепе Фарина, италиански авто играч († 1966 г.)
1908 година – Айше Афет Инан, турски историк († 1985 г.)
1908 година – Дмитрий Устинов, руски маршал († 1984 г.)
1910 година – Петър Динеков, български историк († 1992 г.)
1917 година – Николай Огарков, руски маршал († 1994 г.)
1932 година – Луи Мал, френски кинорежисьор († 1995 г.)
1935 година – Агота Кристоф, унгарско-швейцарска писателка († 2011 г.)
1941 година – Теодор Хенш, немски физик, Нобелов лауреат
1944 година – Кирил Маричков, български музикант
1945 година – Николай Узунов, български артист († 2019 г.)
1946 година – Крис Слейд, английски рок-музикант
1946 година – Кирил Арсов, български политик
1946 година – Рене Якобс, белгийски артист
1959 година – Силвия Чолева, българска поетеса
1960 година – Диего Марадона, аржентински футболист († 2020 г.)
1973 година – Адам Коупланд, канадски кечист
1975 година – Димитър Иванков, български футболист
1978 година – Гаел Гарсия Бернал, мексикански артист
1981 година – Чон Джи-хьон, южнокорейска актриса
1986 година – Томас Моргенщерн, ски скачач
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ