70% от хората с психични проблеми в България не получават грижа
70% от хората с психологични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лекуване в една от 12-те държавни психиатрии, по-късно не е обезпечено продължаващо лекуване и грижа в общността. При това здравната и обществената грижа са разграничени и липсва работеща система, която да прави оценка обективно положението на хората с психологични болести и техните потребности. Това стана ясно на Кръгла маса „ Лицата на депресията – провокации и отговорности “ в София, в която участваха най-големите имена в психиатрията, експерти от неправителствения бранш, които оказват обществени услуги за хора с психологични болести, представителят на СЗО за България и психиатър доцент Михаил Околийски и ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Михаил Околийски. Събитието е част от националната осведомителна акция „ Победи депресията “.
По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на работоспособност през 2008 година, като прогнозите са през 2030 година да се трансформира в причина №1. Тежките психологични разстройства са 19,5% от всички болести, честите психологични разстройства са 14,54%, тревожните разстройства са 8,4%, а огромното депресивно разстройство е 6,2%. Това са данни от проучването „ Барометър на депресията “ в Европейски Съюз. И макар огромната заболеваемост, след лекуване в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лекуване и грижи в общността. Всички психиатрични услуги отвън 12-те държавни психиатрии са напълно частни, като една консултация коства от 15 до 60 евро. При това единствено 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна процедура, което затруднява тежко достъпа на пациентите. Същевременно в България антидепресантите се възстановяват минимум в Европа – Здравната каса поема единствено 50% от цената им, до момента в който реимбурсацията им в Словения е 70%, в Румъния 90%, във Франция, Германия, Дания, Италия, Испания, Ирландия, Финландия е 100%.
Д-р Иван Маджаров от БЛС обърна внимание, че лекарското съсловие у нас страда доста по-често от депресивни и психологични проблеми спрямо общото население и това утежнява качеството на оказваните от лекарите медицински услуги. Д-р Маджаров акцентира и недофинансирането на лекуването на психологични болести у нас.
Доц. Михаил Околийски от СЗО бе безапелационен: „ Трагедията на българското общество е неналичието на съответна грижа както за хората с чести психологични болести, по този начин и за пациентите с тежка психологична болест. Все още в България няма схващане за обстоятелството, че без психологично здраве няма здраве. И макар че за системата за психиатрична грижа може да се обезпечи голямо европейско финансиране по линията на Плана за резистентност и развиване, закъсняват нужните промени. Така 70% от хората с психологични проблеми не получават никаква грижа. “
Акад. Дроздстой Стоянов изясни неприятното финансиране на психиатричната помощ в България със слабата възвращаемост на вложенията в системата и с късните резултати – най-рано след 8 години. „ При липса на стопански претекст за вложение в психиатричната грижа претекстът на националната политика в бранша би трябвало да е мислене за бъдещето “, изясни акад. Стоянов. Той очерта тежкия проблем с незадоволителния брой на психиатрите в страната. „ От общо 500 психиатри единствено 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са най-много 28. Това е пагубно положение на човешкия запас “, добави акад. Стоянов.
Д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатричната болница „ Св. Иван Рилски “, показа компликациите по приемането на новата Национална тактика за психологично здраве – 2020-2030 година Основната концепция на Стратегията е смяна на парадигмата – от медицински модел на лекуване към психо-социален модел в общността. Липсата на психо-социална грижа в общността е трансформирала психиатриите в приюти за 300 заболели, които живеят непрекъснато в тези лечебни заведения. Проблем е, че към момента Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е почнал работа, а това е отправната точка на Стратегията.
„ Още в този момент е ясно, че в нейното финансиране са заложени единствено 26 милиона лв. по Плана за стабилно развиване и 5 млн. лв. национално съфинансиране. Парите за образование на личния състав, който е най-големият проблем в системата, са орязани фрапантно. Ако не бъде съответно финансирана, Стратегията ще остане един безплоден програмен документ без практическо приложение, каквито бяха предходните тактики за психологично здраве “, съобщи доктор Гълъбова.
Проф. доктор Петър Маринов – ръководител на Асоциацията на специалистите по психологично здраве – показа опита на шведската провинция Готланд в превентирането на самоубийствата след продължителна меланхолия и други психологични разстройства. Той подчертава върху образованието на общопрактикуващите лекари да разпознават депресията. Той предложи да не лекуват безсънието единствено по себе си, а да го преглеждат като соматичен признак на меланхолия или друго психологично заболяване. Проф. Маринов изясни, че попълването на въпросник с 9 въпроса от пациента може да е знак за психологичното му здраве и да помогне на общопрактикуващите лекари в диагностиката.
Ръководителят на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ Александровска – проф. Вихра Миланова, приказва за провокациите на тъй наречените Терапевтично резистентна меланхолия (ТРД), които са 1/3 от всички случаи с тежка меланхолия и не се повлияват от актуалните антидепресанти. При болните с ТРД, спрямо заболели единствено с меланхолия, се следят 50 % повече сърдечно-съдови заболявания; 29% повече риск от злокачествени заболявания; повече от 20Х по-висок суициден риск; по-лошо качество живот, обвързвано със здравословното им положение (38-50% са с влошено качество на живот).
Д-р Захари Зарков от Националния център по публично здраве и разбори изнесе данни за въздействието на Ковид-пандемията и огромния стрес в обществото върху психологичното здраве в България. Оказа се, че през 2020 година са осъществени 15 000 психиатрични прегледа по-малко спрямо 2019 година, само че по тази причина пък през 2021 година прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 година Драстично са се нараснали и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства. Същевременно със 150% са се нараснали позвъняванията за помощ на горещите телефонни линии за потърпевши от домашно принуждение.
Адвокатът по здравно право доктор Мария Петрова заяви, че 68% от наемащите чиновници не вземат на работа човек с меланхолия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с меланхолия имат право на болничен, само че не с цел да си „ почиват “ у дома, а с цел да се насочат към дейни мероприятия, които да ги извадят от това положение.
Миряна Сирийски – шеф на Фондация „ Светът на Мария “ и на обществено дружество за хора с психологични болести – изясни, че тези хора са изключени от системата за обществено подкрепяне. Системата на ТЕЛК не може да реши обективно тяхното страдалчество, а по света съществуват въпросници, които могат да подкрепят тази активност.
Психологът Дияна Видева от Асоциация „ Деметра “ цитира статистика на Главна дирекция на Националната полиция за домашното принуждение в първите пет месеца на 2022 година Според нея домашното принуждение в България се е нараснало с 30%, като са подхванати ограничения за протекция на 1173 жертви на домашно принуждение. Правени са проучвания, съгласно които 47% от измъчваните дами са били с меланхолия, а 45% с посттравматично стресово разстройство. Дияна Видева прикани за това да се развият профилираните услуги за хора с меланхолия, като се интегрират обществени и здравни услуги.
Всички присъстващи се сплотиха към общ консенсус:
1. Депресията като обществено значимо заболяване да залегне като приоритет в работата на народен съвет по психологично здраве.
2. Подобряване на достъп до диагностика, лекуване и услуги на пациентите с меланхолия.
3. Модели на финансиране на психиатрични болести с равномерен преход към сложно остойностяване на лекуването и грижата за хората с психологични болести.
По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на работоспособност през 2008 година, като прогнозите са през 2030 година да се трансформира в причина №1. Тежките психологични разстройства са 19,5% от всички болести, честите психологични разстройства са 14,54%, тревожните разстройства са 8,4%, а огромното депресивно разстройство е 6,2%. Това са данни от проучването „ Барометър на депресията “ в Европейски Съюз. И макар огромната заболеваемост, след лекуване в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лекуване и грижи в общността. Всички психиатрични услуги отвън 12-те държавни психиатрии са напълно частни, като една консултация коства от 15 до 60 евро. При това единствено 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна процедура, което затруднява тежко достъпа на пациентите. Същевременно в България антидепресантите се възстановяват минимум в Европа – Здравната каса поема единствено 50% от цената им, до момента в който реимбурсацията им в Словения е 70%, в Румъния 90%, във Франция, Германия, Дания, Италия, Испания, Ирландия, Финландия е 100%.
Д-р Иван Маджаров от БЛС обърна внимание, че лекарското съсловие у нас страда доста по-често от депресивни и психологични проблеми спрямо общото население и това утежнява качеството на оказваните от лекарите медицински услуги. Д-р Маджаров акцентира и недофинансирането на лекуването на психологични болести у нас.
Доц. Михаил Околийски от СЗО бе безапелационен: „ Трагедията на българското общество е неналичието на съответна грижа както за хората с чести психологични болести, по този начин и за пациентите с тежка психологична болест. Все още в България няма схващане за обстоятелството, че без психологично здраве няма здраве. И макар че за системата за психиатрична грижа може да се обезпечи голямо европейско финансиране по линията на Плана за резистентност и развиване, закъсняват нужните промени. Така 70% от хората с психологични проблеми не получават никаква грижа. “
Акад. Дроздстой Стоянов изясни неприятното финансиране на психиатричната помощ в България със слабата възвращаемост на вложенията в системата и с късните резултати – най-рано след 8 години. „ При липса на стопански претекст за вложение в психиатричната грижа претекстът на националната политика в бранша би трябвало да е мислене за бъдещето “, изясни акад. Стоянов. Той очерта тежкия проблем с незадоволителния брой на психиатрите в страната. „ От общо 500 психиатри единствено 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са най-много 28. Това е пагубно положение на човешкия запас “, добави акад. Стоянов.
Д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатричната болница „ Св. Иван Рилски “, показа компликациите по приемането на новата Национална тактика за психологично здраве – 2020-2030 година Основната концепция на Стратегията е смяна на парадигмата – от медицински модел на лекуване към психо-социален модел в общността. Липсата на психо-социална грижа в общността е трансформирала психиатриите в приюти за 300 заболели, които живеят непрекъснато в тези лечебни заведения. Проблем е, че към момента Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е почнал работа, а това е отправната точка на Стратегията.
„ Още в този момент е ясно, че в нейното финансиране са заложени единствено 26 милиона лв. по Плана за стабилно развиване и 5 млн. лв. национално съфинансиране. Парите за образование на личния състав, който е най-големият проблем в системата, са орязани фрапантно. Ако не бъде съответно финансирана, Стратегията ще остане един безплоден програмен документ без практическо приложение, каквито бяха предходните тактики за психологично здраве “, съобщи доктор Гълъбова.
Проф. доктор Петър Маринов – ръководител на Асоциацията на специалистите по психологично здраве – показа опита на шведската провинция Готланд в превентирането на самоубийствата след продължителна меланхолия и други психологични разстройства. Той подчертава върху образованието на общопрактикуващите лекари да разпознават депресията. Той предложи да не лекуват безсънието единствено по себе си, а да го преглеждат като соматичен признак на меланхолия или друго психологично заболяване. Проф. Маринов изясни, че попълването на въпросник с 9 въпроса от пациента може да е знак за психологичното му здраве и да помогне на общопрактикуващите лекари в диагностиката.
Ръководителят на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ Александровска – проф. Вихра Миланова, приказва за провокациите на тъй наречените Терапевтично резистентна меланхолия (ТРД), които са 1/3 от всички случаи с тежка меланхолия и не се повлияват от актуалните антидепресанти. При болните с ТРД, спрямо заболели единствено с меланхолия, се следят 50 % повече сърдечно-съдови заболявания; 29% повече риск от злокачествени заболявания; повече от 20Х по-висок суициден риск; по-лошо качество живот, обвързвано със здравословното им положение (38-50% са с влошено качество на живот).
Д-р Захари Зарков от Националния център по публично здраве и разбори изнесе данни за въздействието на Ковид-пандемията и огромния стрес в обществото върху психологичното здраве в България. Оказа се, че през 2020 година са осъществени 15 000 психиатрични прегледа по-малко спрямо 2019 година, само че по тази причина пък през 2021 година прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 година Драстично са се нараснали и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства. Същевременно със 150% са се нараснали позвъняванията за помощ на горещите телефонни линии за потърпевши от домашно принуждение.
Адвокатът по здравно право доктор Мария Петрова заяви, че 68% от наемащите чиновници не вземат на работа човек с меланхолия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с меланхолия имат право на болничен, само че не с цел да си „ почиват “ у дома, а с цел да се насочат към дейни мероприятия, които да ги извадят от това положение.
Миряна Сирийски – шеф на Фондация „ Светът на Мария “ и на обществено дружество за хора с психологични болести – изясни, че тези хора са изключени от системата за обществено подкрепяне. Системата на ТЕЛК не може да реши обективно тяхното страдалчество, а по света съществуват въпросници, които могат да подкрепят тази активност.
Психологът Дияна Видева от Асоциация „ Деметра “ цитира статистика на Главна дирекция на Националната полиция за домашното принуждение в първите пет месеца на 2022 година Според нея домашното принуждение в България се е нараснало с 30%, като са подхванати ограничения за протекция на 1173 жертви на домашно принуждение. Правени са проучвания, съгласно които 47% от измъчваните дами са били с меланхолия, а 45% с посттравматично стресово разстройство. Дияна Видева прикани за това да се развият профилираните услуги за хора с меланхолия, като се интегрират обществени и здравни услуги.
Всички присъстващи се сплотиха към общ консенсус:
1. Депресията като обществено значимо заболяване да залегне като приоритет в работата на народен съвет по психологично здраве.
2. Подобряване на достъп до диагностика, лекуване и услуги на пациентите с меланхолия.
3. Модели на финансиране на психиатрични болести с равномерен преход към сложно остойностяване на лекуването и грижата за хората с психологични болести.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ