70 % не са запознати със зелената сделка.Това сочат данни

70 % не са осведомени със зелената договорка.

Това сочат данни на организация " Тренд ", показани на конференция " Цената на персоналния преход - зелен, цифров, демографски ".

Социалните аспекти от зелената договорка преобладават, акцентира социологът Димитър Ганев, представяйки проучването.

Българското общество възприема опасността от световните климатични промени като действителна и показва опасения по отношение на последствията, до които тези промени ще доведат, уточни Ганев.

Запознатостта с напредъка по Зелената договорка е ниска. Основните терзания по отношение на нейното използване са свързани с повишение на цените и разноските.

Приблизително 4 от 10 души все още изпитват усложнения да заплащат сметките си за електрическа енергия и не могат да обезпечат топлинен комфорт в дома си.

Мнозинството гледа на изкуствения разсъдък по-скоро отрицателно, а не като опция за възстановяване на бизнеса, образованието и всекидневието. Притесненията се пораждат както във връзка с сигурността в интернет, по този начин и по отношение на предстоящите промени на пазара на труда.

Мнозинството от българите (77%) в някаква степен е уверено, че световните климатични промени са действителна опасност за човечеството. Все отново следва да се означи, че умерените отговори доминират за сметка на безапелационните. Не се следят отчетливи трендове на база демографските характерности. Най-видима е закономерността на база обучение – с повишението на просветителното равнище се усилва и чувствителността към тематиката.
Най-сериозното терзание, което климатичните промени пораждат, е заплахата от естествени бедствия. Мнозинството от респондентите се тревожат и от разпространяването на заразни и паразитни заболявания – терзание, евентуално засилено от пандемията Covid-19. Около четирима от 10 души се тревожат за заличаване на имуществото и нараснала смъртност вследствие на горещи талази през лятото. В относителен проект закриването на бизнеси и загубата на работни места се подреждат на последните места спрямо терзанията по отношение на здравето и живота.

Близо половината от респондентите са уверени, че отрицателните последици от климатичните промени към този момент се усещат (48%), а още 29% считат, че те ще се усетят до няколко години. Жителите на селата и хората с главно и по-ниско обучение са относително по-малко уверени в това.

Мнозинството от българите (60%) в някаква степен изпитва терзание по отношение на въздействието на климатичните промени в персонален проект. Преобладават умерените отговори „ По-скоро съм обезпокоен “. Сред дамите се записва по-високо терзание, в сравнение с измежду мъжете. По-високо от междинното терзание се записва и при хората над 50 година

Нивото на некомпетентност за напредъка по Зелената договорка и Плана за декарбонизация е високо – 7 от 10 души признават, че не са осведомени. Около една пета се дефинират като осведомени. Това са по-често от междинното хората сред 40 и 70 година, висшистите и жителите на регионалните градове.

На първо място измежду терзанията по отношение на ограниченията по Зелената договорка се подрежда повишението на цените на електрическата енергия (64%), следвано от повишение разноските на семействата за отопление (60%). Близо половината от българите показват терзания и по отношение на загубата на работни места (46%).

Приблизително 4 от 10 души (44%) изпитват финансови усложнения с месечното възнаграждение на енергийните си сметки. Делът е по-висок измежду дамите, хората над 50 година и живеещите отвън столицата. Това важи за 6 от 10 души измежду групата на пенсионерите.

Сходен е делът (46%) на хората, които настояват, че жилището им все още не е задоволително отоплено, като профилът им се препокрива с този на предходния въпрос.

Почти половината от българите (49%) употребяват климатик през летния сезон. По-честата приложимост зависи най-много от разполагаемия приход, само че също и от възрастта – тя е най-висока измежду най-младите, а с повишаване на възрастта понижава. По-висок от междинния дял на приложимост се следи в регионалните градове.

Близо половината (49%) от респондентите биха се възползвали от монтиране на слънчеви панели към жилището си, с цел да понижат разноските си за отопление. Тази концепция се приема най-добре измежду хората сред 30 и 50-годишна възраст. Малко над една четвърт (27%) декларират, че не биха се възползвали. Висок е делът (25%) на хората, които не могат да преценяват, което се дължи и на незадоволително добра информираност по отношение на изгодите и преимуществата на слънчевите панели.
В относителен проект по-ниска остава настройката за покупка на електрически автомобил – под една трета (32%). Сред по-младите до 40 година превес имат позитивните отговори, а с повишаване на възрастта интеръст понижава. По-висока от междинната настройка се записва и измежду висшистите, както и жителите на столицата и регионалните градове.

Близо половината (47%) от българите считат, че използването на изкуствен интелект в бизнеса, образованието и всекидневието ще способства за повече вреди. Това безпокойство е изразено по-силно измежду хората над 40-годишна възраст. При по-младите до 40 година оптимизмът по отношение на изгодите е по-висок от междинния.

8 от 10 българи признават, че не са осведомени с признатото от Екологичен потенциал законодателство за контролиране на изкуствения разсъдък. Само 12% се дефинират като осведомени.

Употребата на изкуствен интелект подхранва съществени терзания по отношение на сигурността в онлайн пространството. Около и над половината показват киберпрестъпленията (56%) и опцията за надзор над данните (50%). Високо е равнището на опасенията по отношение на ролята на изкуствения разсъдък на пазара на труда. Близо половината българи считат, че изкуственият разсъдък ще увеличи безработицата (48%), ще докара до загуба на работни места (47%), а четирима от 10 – че ще наложи преквалификация (40%).

Изследването е направено измежду 1016 пълнолетни българи е и представително за страната. Интервютата са извършени от 17 до 24 януари 2024 година